Постинг
06.07.2007 11:55 -
Златната среда
Автор: juliannikolov
Категория: Изкуство
Прочетен: 2176 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 05.08.2007 23:25
Прочетен: 2176 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 05.08.2007 23:25
Квинт Хораций Фалк е поет от "златния век" на римската литература. Творчеството му обхваща епохата от края на републиката до първите десетилетия от управлението на Октавиан Август.
Хораций е роден 65 година преди новата ера в семейство на дребен земевладелец (бивш роб). Получава добро образование в Рим, а по-късно учи и в Атина. През 42 г. до н.е воюва на страната на Брут и Касий в гражданската война срещу Октавиан и Марк Антоний. След поражението на републиканците в битката при Филипи, той е пленен, но по-късно е помилван. Имуществото му обаче е конфискувано.
Останал без средства за съществуване той става писар, за да си изкарва прехраната. Вергилий го въвежда в литературния кръг на известния саратник на Октавиан - Меценат. Хораций печели всеобща симпатия и скоро Меценат го представя на Октавиан, който му подарява голямо имение близо до днешния град Тиволи. В резултат на това Хораций се превръща в горещ привърженик на новия режим и посвещава редица стихотворения на Октавиан Август.
Хораций е почитател на стоико-епикурейската философия, която проповядва презрение към богатството и разкоша, "златна среда", умереност във всичко, задоволяване с малкото, възхищение от природата, наслаждението от дребните радости на живота.
Той често изразява възхищението си от строгостите на нравите на старите римляни. Житейския му мироглед се изразява в неговите сатири, еподи, послания, оди.
Хораций е публицист, предпчитащ формата на на беседата и поет-реалист. Придворен поет на Император Август, той ненавижда "невежата тълпа".
Умира през 8 г. преди новата ера.
ЗА УТЕХА
Към Албий Тибул
Албий, ти огорчен вечно недей тъжи
по Глицера! Недей тъжни елегии пя,
че тя с по-млада кръв тебе, Тибуле горд,
замени лекомислено.
Ликорида дори, с прелестно челце,
страда влюбена в Кир, Кир пък въздиша днес
по Фолоя, а тя ... по-скоро с горски вълк
припнала би в леса коза -
вместо с младия Кир в ложе да легне тя.
Тъй Венера сама впряга неразните
и души, и тела - в медния як ярем
с причудливата си игра.
По-достойна любов тъкмо засмя ми се,
но ме сладко вкова в мрежата Миртале.
Бе робиня преди, по бе свирепа тя
от вълните в Калабрия.
****
ЗЛАТНАТА СРЕДА
Към Лициний Мурена
Да живееш по-щастлив, мой Лициний,
не греби безспир по море далече,
нито на неравния бряг оставай
плах пред стихии.
Златната среда предпочел, избягваш
беднотата на овехтялата хижа;
мъдрият избягва дворци, които
завист събуждат.
Бор висок по-често го гънат бури,
кулите стърчащи по-тежко рухват
и високите върхове планински
мълнии удрят.
Мъж със закалено сърце не губи
в зло надежди, той и щастлив се плаши
от поврати. Зевс ни изпраща бури,
Зевс ги пропъжда.
Ако днес е зле, ще е утре друго.
Не обгяга всеки път Феб лъка си,
често със свенливата лира буди
сънната муза.
Във беди показвай се ти мъжествен
и безстрашен. Но щом попътен вятър
силно е платната издул, разумно
овреме свий ги.
(превод на стиховете - Георги Батаклиев)
Хораций е роден 65 година преди новата ера в семейство на дребен земевладелец (бивш роб). Получава добро образование в Рим, а по-късно учи и в Атина. През 42 г. до н.е воюва на страната на Брут и Касий в гражданската война срещу Октавиан и Марк Антоний. След поражението на републиканците в битката при Филипи, той е пленен, но по-късно е помилван. Имуществото му обаче е конфискувано.
Останал без средства за съществуване той става писар, за да си изкарва прехраната. Вергилий го въвежда в литературния кръг на известния саратник на Октавиан - Меценат. Хораций печели всеобща симпатия и скоро Меценат го представя на Октавиан, който му подарява голямо имение близо до днешния град Тиволи. В резултат на това Хораций се превръща в горещ привърженик на новия режим и посвещава редица стихотворения на Октавиан Август.
Хораций е почитател на стоико-епикурейската философия, която проповядва презрение към богатството и разкоша, "златна среда", умереност във всичко, задоволяване с малкото, възхищение от природата, наслаждението от дребните радости на живота.
Той често изразява възхищението си от строгостите на нравите на старите римляни. Житейския му мироглед се изразява в неговите сатири, еподи, послания, оди.
Хораций е публицист, предпчитащ формата на на беседата и поет-реалист. Придворен поет на Император Август, той ненавижда "невежата тълпа".
Умира през 8 г. преди новата ера.
ЗА УТЕХА
Към Албий Тибул
Албий, ти огорчен вечно недей тъжи
по Глицера! Недей тъжни елегии пя,
че тя с по-млада кръв тебе, Тибуле горд,
замени лекомислено.
Ликорида дори, с прелестно челце,
страда влюбена в Кир, Кир пък въздиша днес
по Фолоя, а тя ... по-скоро с горски вълк
припнала би в леса коза -
вместо с младия Кир в ложе да легне тя.
Тъй Венера сама впряга неразните
и души, и тела - в медния як ярем
с причудливата си игра.
По-достойна любов тъкмо засмя ми се,
но ме сладко вкова в мрежата Миртале.
Бе робиня преди, по бе свирепа тя
от вълните в Калабрия.
****
ЗЛАТНАТА СРЕДА
Към Лициний Мурена
Да живееш по-щастлив, мой Лициний,
не греби безспир по море далече,
нито на неравния бряг оставай
плах пред стихии.
Златната среда предпочел, избягваш
беднотата на овехтялата хижа;
мъдрият избягва дворци, които
завист събуждат.
Бор висок по-често го гънат бури,
кулите стърчащи по-тежко рухват
и високите върхове планински
мълнии удрят.
Мъж със закалено сърце не губи
в зло надежди, той и щастлив се плаши
от поврати. Зевс ни изпраща бури,
Зевс ги пропъжда.
Ако днес е зле, ще е утре друго.
Не обгяга всеки път Феб лъка си,
често със свенливата лира буди
сънната муза.
Във беди показвай се ти мъжествен
и безстрашен. Но щом попътен вятър
силно е платната издул, разумно
овреме свий ги.
(превод на стиховете - Георги Батаклиев)
Капиталът - Карл Маркс Том 1, Том 2, Том...
Фалшивият антикомунист
Необикновената история на малоазийските ...
Фалшивият антикомунист
Необикновената история на малоазийските ...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 11917
Блогрол