Постинг
06.07.2007 11:55 -
Златната среда
Автор: juliannikolov
Категория: Изкуство
Прочетен: 2219 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 05.08.2007 23:25
Прочетен: 2219 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 05.08.2007 23:25
Квинт Хораций Фалк е поет от "златния век" на римската литература. Творчеството му обхваща епохата от края на републиката до първите десетилетия от управлението на Октавиан Август.
Хораций е роден 65 година преди новата ера в семейство на дребен земевладелец (бивш роб). Получава добро образование в Рим, а по-късно учи и в Атина. През 42 г. до н.е воюва на страната на Брут и Касий в гражданската война срещу Октавиан и Марк Антоний. След поражението на републиканците в битката при Филипи, той е пленен, но по-късно е помилван. Имуществото му обаче е конфискувано.
Останал без средства за съществуване той става писар, за да си изкарва прехраната. Вергилий го въвежда в литературния кръг на известния саратник на Октавиан - Меценат. Хораций печели всеобща симпатия и скоро Меценат го представя на Октавиан, който му подарява голямо имение близо до днешния град Тиволи. В резултат на това Хораций се превръща в горещ привърженик на новия режим и посвещава редица стихотворения на Октавиан Август.
Хораций е почитател на стоико-епикурейската философия, която проповядва презрение към богатството и разкоша, "златна среда", умереност във всичко, задоволяване с малкото, възхищение от природата, наслаждението от дребните радости на живота.
Той често изразява възхищението си от строгостите на нравите на старите римляни. Житейския му мироглед се изразява в неговите сатири, еподи, послания, оди.
Хораций е публицист, предпчитащ формата на на беседата и поет-реалист. Придворен поет на Император Август, той ненавижда "невежата тълпа".
Умира през 8 г. преди новата ера.
ЗА УТЕХА
Към Албий Тибул
Албий, ти огорчен вечно недей тъжи
по Глицера! Недей тъжни елегии пя,
че тя с по-млада кръв тебе, Тибуле горд,
замени лекомислено.
Ликорида дори, с прелестно челце,
страда влюбена в Кир, Кир пък въздиша днес
по Фолоя, а тя ... по-скоро с горски вълк
припнала би в леса коза -
вместо с младия Кир в ложе да легне тя.
Тъй Венера сама впряга неразните
и души, и тела - в медния як ярем
с причудливата си игра.
По-достойна любов тъкмо засмя ми се,
но ме сладко вкова в мрежата Миртале.
Бе робиня преди, по бе свирепа тя
от вълните в Калабрия.
****
ЗЛАТНАТА СРЕДА
Към Лициний Мурена
Да живееш по-щастлив, мой Лициний,
не греби безспир по море далече,
нито на неравния бряг оставай
плах пред стихии.
Златната среда предпочел, избягваш
беднотата на овехтялата хижа;
мъдрият избягва дворци, които
завист събуждат.
Бор висок по-често го гънат бури,
кулите стърчащи по-тежко рухват
и високите върхове планински
мълнии удрят.
Мъж със закалено сърце не губи
в зло надежди, той и щастлив се плаши
от поврати. Зевс ни изпраща бури,
Зевс ги пропъжда.
Ако днес е зле, ще е утре друго.
Не обгяга всеки път Феб лъка си,
често със свенливата лира буди
сънната муза.
Във беди показвай се ти мъжествен
и безстрашен. Но щом попътен вятър
силно е платната издул, разумно
овреме свий ги.
(превод на стиховете - Георги Батаклиев)
Хораций е роден 65 година преди новата ера в семейство на дребен земевладелец (бивш роб). Получава добро образование в Рим, а по-късно учи и в Атина. През 42 г. до н.е воюва на страната на Брут и Касий в гражданската война срещу Октавиан и Марк Антоний. След поражението на републиканците в битката при Филипи, той е пленен, но по-късно е помилван. Имуществото му обаче е конфискувано.
Останал без средства за съществуване той става писар, за да си изкарва прехраната. Вергилий го въвежда в литературния кръг на известния саратник на Октавиан - Меценат. Хораций печели всеобща симпатия и скоро Меценат го представя на Октавиан, който му подарява голямо имение близо до днешния град Тиволи. В резултат на това Хораций се превръща в горещ привърженик на новия режим и посвещава редица стихотворения на Октавиан Август.
Хораций е почитател на стоико-епикурейската философия, която проповядва презрение към богатството и разкоша, "златна среда", умереност във всичко, задоволяване с малкото, възхищение от природата, наслаждението от дребните радости на живота.
Той често изразява възхищението си от строгостите на нравите на старите римляни. Житейския му мироглед се изразява в неговите сатири, еподи, послания, оди.
Хораций е публицист, предпчитащ формата на на беседата и поет-реалист. Придворен поет на Император Август, той ненавижда "невежата тълпа".
Умира през 8 г. преди новата ера.
ЗА УТЕХА
Към Албий Тибул
Албий, ти огорчен вечно недей тъжи
по Глицера! Недей тъжни елегии пя,
че тя с по-млада кръв тебе, Тибуле горд,
замени лекомислено.
Ликорида дори, с прелестно челце,
страда влюбена в Кир, Кир пък въздиша днес
по Фолоя, а тя ... по-скоро с горски вълк
припнала би в леса коза -
вместо с младия Кир в ложе да легне тя.
Тъй Венера сама впряга неразните
и души, и тела - в медния як ярем
с причудливата си игра.
По-достойна любов тъкмо засмя ми се,
но ме сладко вкова в мрежата Миртале.
Бе робиня преди, по бе свирепа тя
от вълните в Калабрия.
****
ЗЛАТНАТА СРЕДА
Към Лициний Мурена
Да живееш по-щастлив, мой Лициний,
не греби безспир по море далече,
нито на неравния бряг оставай
плах пред стихии.
Златната среда предпочел, избягваш
беднотата на овехтялата хижа;
мъдрият избягва дворци, които
завист събуждат.
Бор висок по-често го гънат бури,
кулите стърчащи по-тежко рухват
и високите върхове планински
мълнии удрят.
Мъж със закалено сърце не губи
в зло надежди, той и щастлив се плаши
от поврати. Зевс ни изпраща бури,
Зевс ги пропъжда.
Ако днес е зле, ще е утре друго.
Не обгяга всеки път Феб лъка си,
често със свенливата лира буди
сънната муза.
Във беди показвай се ти мъжествен
и безстрашен. Но щом попътен вятър
силно е платната издул, разумно
овреме свий ги.
(превод на стиховете - Георги Батаклиев)
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 12039
Блогрол
