Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.07.2007 11:55 - Златната среда
Автор: juliannikolov Категория: Изкуство   
Прочетен: 2102 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 05.08.2007 23:25


Квинт Хораций Фалк е поет от "златния век" на римската литература. Творчеството му обхваща епохата от края на републиката до първите десетилетия от управлението на Октавиан Август.
Хораций е роден 65 година преди новата ера в семейство на дребен земевладелец (бивш роб). Получава добро образование в Рим, а по-късно учи и в Атина. През 42 г. до н.е воюва на страната на Брут и Касий в гражданската война срещу Октавиан и Марк Антоний. След поражението на републиканците в битката при Филипи, той е пленен, но по-късно е помилван. Имуществото му обаче е конфискувано.
Останал без средства за съществуване той става писар, за да си изкарва прехраната. Вергилий го въвежда в литературния кръг на известния саратник на Октавиан - Меценат.  Хораций печели всеобща симпатия и скоро Меценат го представя на Октавиан, който му подарява голямо имение близо до днешния град Тиволи. В резултат  на това Хораций се превръща в горещ привърженик на новия режим и посвещава редица стихотворения на Октавиан Август.
Хораций е почитател на стоико-епикурейската философия, която проповядва презрение към богатството и разкоша, "златна среда", умереност във всичко, задоволяване с малкото, възхищение от природата, наслаждението от дребните радости на живота.
Той често изразява възхищението си от строгостите на нравите на старите римляни. Житейския му мироглед се изразява в неговите сатири, еподи, послания, оди.
Хораций е публицист, предпчитащ формата на на беседата и поет-реалист. Придворен поет на Император Август, той ненавижда "невежата тълпа".
Умира през 8 г. преди  новата ера.



                    ЗА УТЕХА

                                            Към Албий Тибул

Албий, ти огорчен вечно недей тъжи
по Глицера! Недей тъжни елегии пя,
че тя с по-млада кръв тебе, Тибуле горд,
                                  замени лекомислено.

Ликорида дори, с прелестно челце,
страда влюбена в Кир, Кир  пък въздиша днес
по Фолоя, а тя ... по-скоро с горски вълк
                                  припнала би в леса коза -

вместо с младия Кир в ложе да легне тя.
Тъй Венера сама впряга неразните
и души, и тела - в медния як ярем
                               с причудливата си игра.

По-достойна любов тъкмо засмя ми се,
но ме сладко вкова в мрежата Миртале.
Бе робиня преди, по бе свирепа тя
                                   от вълните в Калабрия.


                               ****

            ЗЛАТНАТА СРЕДА
              
                             Към Лициний Мурена

Да живееш по-щастлив, мой Лициний,
не греби безспир по море далече,
нито на неравния бряг оставай
                    плах пред стихии.

Златната среда предпочел, избягваш
беднотата на овехтялата хижа;
мъдрият избягва дворци, които
                      завист събуждат.

Бор висок по-често го гънат бури,
кулите стърчащи по-тежко рухват
и високите върхове планински
                     мълнии удрят.

Мъж със закалено сърце не губи
в зло надежди, той и щастлив се плаши
от поврати. Зевс ни изпраща бури,
                      Зевс ги пропъжда.

Ако днес е зле, ще е утре друго.
Не обгяга всеки път Феб лъка си,
често със свенливата лира буди
                       сънната муза.

Във беди показвай се ти мъжествен
и безстрашен. Но щом попътен вятър
силно е платната издул, разумно
                     овреме свий ги.

(превод на стиховете - Георги Батаклиев)



Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: juliannikolov
Категория: Изкуство
Прочетен: 870393
Постинги: 108
Коментари: 478
Гласове: 11910
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031