Бях на 23 когато случайно прочетох едно есе на Стефан Цвайг за Стендал. То до такава степен разпали любопитството ми, че скоро си купих четиритомник с избрани произведения на Анри Бейл (истинското име на Стендал).
Започнах четенето с "Червено и черно" . И до днес не мога да забравя потресващото въздействие, което ми оказа тази творба. Чувствах се така сякаш чета роман за пръв път в живота си. Никога до тогава не бях попадал на автор, който да е толкова близо до моето светоусещане, а Жулиен Сорел и досега е любимият ми литературен герой - герой, който чувствам най-близо до себе си.  Някои "моралист" ще ме порицае, ще каже, че "целият му живот се състои само от любовни страсти и амбиция", но дори аскет като Паскал споделя, че "най-достойните за човека страсти, които съдържат в себе си още много други, са любовта и амбицията. Колко един живот е щастлив когато започне с любов и завърши с амбицията".
За някои това е просто роман за един кариерист, съвременниците са го обявали за аморален, а за мен това е цяла вселена, в която са описани поривите на една благородна душа, която трябва да  води неравна борба в жестокия свят, в който живеем. В обществото, в което царят пошлост, лицемерие, безвкусица и примитивен егоизъм, в което да си простак е повод за гордост, а благородните души тябва да прикриват своята същност, за да не станат обект на присмех и всеобщо презрение.  
Да, реалността често е жестока, но все пак живеем във вероятностен свят, в който не винаги злото бива възнаградено, а доброто наказвано - надеждата винаги остава, а уроците на мъдрите предци са отличен пътеводител из дебрите на живота за всеки, който няма щастието да e говедо или поне прост тенекиджия.
До ден днешен често се връщам към "Червено и черно" както както и към всичко друго, което съм прочел от Стендал на български език  - "Пармският манастир", "Люсиен Льовен", "Арманс", "Моят живот", "Росини", философското произведение "За Любовта", литературната критика, новели.
Сега, 7 години по-късно изпитвам особено чувство, когато отново отворя папката си със записки от онова време. Сърцето ми пак изтръпва като прочета най-интересните мисли, които съм си вадил тогава, а и моите коментари към тях.
В блога вече съм публикувал отделни извадки от произведенията на гениалния писател, но съм сигурен, че още много пъти ще се връщам към прозренията на този ненадминат психолог и познавач на човешката душа.


*

На този свят има само две нещастия - несподелената страст и опустошаващата тъга, която предизвиква тя.

*

Чувствителността му към собствените грешки бе трагична особеност на неговия характер.

*
Разбирам, че една жена ми харесва, когато се смущавам в нейно присъствие и не зная какво да и кажа.

*

Вечер в салоните влюбените играят жалка роля, защото в очите на жените мъжът има талант, и власт само когато, за да ги спечели, не проявява към тях по-голям интерес, отколкото към партия билярд.

*
Физическото удоволстние като нещо естествено е познато на всички, но нежните и страстни натури му отреждат само второстепенна роля. И ако такива същества изглеждат смешни в салоните, а светските хора често им причиняват страдания, то в замяна те изпитват удоволствия, напълно недостъпни за сърцата, които бият единствено от суета или за пари.

*

Достатъчно е да си помислите за някое съвършенство, за да го открите в онази, която обичате.

*

Никой лекар  не знае такова силно целебно средство за едно изнурено тяло, за една изунурена душа каквото е надеждата.

*

Християнството дало на Ерос да пие отрова - той не умрял от това, но се изродил в порок.

Колко ще е щастлив човек, ако живота му започне с любов и амбиция и завърши с любов...:)) Аз бях много по-малка, когато четох Стендал, но благодаря за поста..., както и за всички досега:)

поздравявам те!

Поздрави и от мен!

е Анри Бейл. Писателят в него също ме вдъхновяваше навремето - напоседък не съм се сещала за него и затова ти благодаря, че ми напомни. Нещо, което ми прави впечатление в повечето екранизации е, че режисьорите рядко успяват да уловят онова усещане за Стендал, което ми влияе най-силно - и това е именно безстрастието, съчетано с огън.
Много трудно е да се обясни точно това - неговите герои от една страна са извън битието, надсмиват му се, а от друга горят, вътре са и то повече вътре от веки средностатистически мачо, който си мисли, че знае какво е страст...
Ерос и Танатос - и Стендал между тях. Поне донякъде...

На режисьора Кристиан Жак, филм от 1948 г. е единственият по Стендал, който съм гледал. В главните роли са Жерар Филип, Мария Казарес, Рене Фор. Филмът е страхотен, много го обичам, но не бих казал, че успява да предаде типичното усещане за Стендал.

*

Героите на Стендал изглежда остават само блян
и фикция. А, колко прекрасно би било съчетанието от горещо сърце и хладен ум...
В реалния живот обикновено или си студен и безчувствен или прекалено емоционален.
Обичам много да чета няколкото листа със спомени на Мериме за Стендал. От тях, както и от другите спомени на съвременниците се разбира, че Анри Бейл почти никога не е успявал да осъществи на практика своите препоръки. Признавам, че дори на мен никак не ми е лесно:))) Няма нищо по-трудно на този свят от това да прикриваш чувствата си. А както пише Стендал "любовта отблъсква прекрасния пол" (става дума за любов, която си личи преди да е постигната щастливата развръзка). Спомням си как преди две години се запознах с една страхотна мацка - прекарахме чудесно 7-8 часа - направо и взех ума, имах чувството, че и Волтер да възкръсне и да се изправи срещу мен пак щях да го надприказвам, но след като се разделих с нея усетих, че съм се влюбил - сякаш камък увисна на шията ми. Натъжих се. И макар, че имахме още приятни мигове заедно силното чувство от моя страна в крайна сметка провали всичко. Не във всички случаи да си влюбен означава да си загубен, но това със сигурност е сериозна пречка.
В живота на Стендал има и щастливи мигове. Като съвсем млад бил влюбен в някаква жена, а десетина години по-късно тя взела, че му откликнала - по-добре късно отколкото никога:))) Винаги е сладко да осъществиш младежка мечта.
Стендал е бил доста сърцат човек - при отстъплението на Наполеон от Русия, той е един от малцината, които до последно се грижат да имат приличен външен вид. Дори е успял да се обръсне преди преминаването на Березина:-D

Умира внезапно и неочаквано, а според Юлий Цезар това е най-добрата смърт...

Ne bih kazala 4e e edin ot nai-dobrite pisateli no silno me vpe4atli negoviqt roman"4erveno i 4erno"-roman za edna po4ti nevyzmojna ,no silna lubov i za vyzgledite na edin mlad no ostarql u4itel!