Постинг
18.02.2008 22:06 -
Иво Андрич
Автор: juliannikolov
Категория: Изкуство
Прочетен: 6936 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 18.02.2008 22:16
Прочетен: 6936 Коментари: 3 Гласове:
2
Последна промяна: 18.02.2008 22:16
Иво Андрич е роден на 9 октомври 1892 г. в Травник (Босна). Баща му е беден сараевски занаятчия и умира когато детето е на две години. С майка си Андрич се премества да живее във Вишеград.
Деството и младостта му протичат сред бедност и лишения. Завършва гимназия в Сараево, а по-късно учи славистика и история в Загребския университет. Продължава образованието си в Краков, Виена и Грац.
Първите си стихотворения публикува през 1911 г., занимава се с преводи на стихове на Уолт Уитман, Аугуст Стриберг, Отон Жупанчич и други поети. Записва се в сръбската патриотична организация Млада Босна заради което е арестуван през 1914 г. и е освободен едва три години по-късно.
В 1918 г. издава своята първа книга - "Ex Ponto", тя съдържа лирична проза, а две години излиза първият му сборник с разкази "Пътят на Али Джерзелез". След три години постъпва на дипломатическа служба, на която остава до 1941 г. Последователно преминава всички етапи на професионалната йрерархия - от писар до пълномощен министър. Това не му пречи да се занимава и с други дейности, през 1923 г. става доктор по философски науки в университета в Грац.
В периода 1924-1936 г. издава още три книги с разкази. От 1936 г. е редовен член на Сръбската академия на науките. По това време излизат и първите преводи на негови разкази на немски, чешки и български.
От 1941 до 1945 г. живее уединено и категорично отказва да сътрудничи на пронацистката власт.
През 1945 г. излизат знаменитите му романи "Мостът на Дрина", "Травнишка хроника" и "Госпожицата". В краят на четиресетте години на XX век се появяват още два сборника с разкази - "Нови разкази" и "Слонът на везира". Знаменитата му повест "Прокълнатия двор" е публукувана през 1954 г., а след две години получава най-високата югославска награда за литературно творчество. На 26 октомври 1961 г. му е присъдена нобелова награда за литература, която е и първата Нобелова награда на Балканите.
Умира на 13 март 1975 г. в Белград.
Ето някои от многобройните забележителните мисли на големия писател:
*
Всичко расте и избуява; огромни гори се изсичат и заличават. Камък се троши, животни се убиват, жито се меле. Всичко се заличава, троши и изразходва и все пак всичко кълне, пониква, расте и се разпростира.
"Вълнения"
*
Живот без радости, движение и новини не е живот, а голо съществуване, робуване на живота. "На брега"
*
Животът ни връща всичко, което ние даваме на другите.
"Ex ponto"
*
Човешкият живот, както и всяка друга вещ, има своя стойност, но тази стойност не е неограничена, а това именно забравят хората, заслепени и обезумели във времена на голям страх. "Травнишка хроника"
*
Всеки истински живот е хубав и труден.
"Летни дни"
*
За най-великите и най-трудни неща в своя живот никой не обича да говори.
"Аска и вълкът"
*
От детинство човек мечтае за големи градове и славни поприща, но действителните и решителните битки за запазването на своята личност и осъществяването на всичко, което тя по нагон таи в себе си, е принуден да води там, където съдбата го тласне, Бог знае на какво тясно, безименно пространство, без блясък и красота, без свидетели и съдници.
"Травнишка хроника"
Деството и младостта му протичат сред бедност и лишения. Завършва гимназия в Сараево, а по-късно учи славистика и история в Загребския университет. Продължава образованието си в Краков, Виена и Грац.
Първите си стихотворения публикува през 1911 г., занимава се с преводи на стихове на Уолт Уитман, Аугуст Стриберг, Отон Жупанчич и други поети. Записва се в сръбската патриотична организация Млада Босна заради което е арестуван през 1914 г. и е освободен едва три години по-късно.
В 1918 г. издава своята първа книга - "Ex Ponto", тя съдържа лирична проза, а две години излиза първият му сборник с разкази "Пътят на Али Джерзелез". След три години постъпва на дипломатическа служба, на която остава до 1941 г. Последователно преминава всички етапи на професионалната йрерархия - от писар до пълномощен министър. Това не му пречи да се занимава и с други дейности, през 1923 г. става доктор по философски науки в университета в Грац.
В периода 1924-1936 г. издава още три книги с разкази. От 1936 г. е редовен член на Сръбската академия на науките. По това време излизат и първите преводи на негови разкази на немски, чешки и български.
От 1941 до 1945 г. живее уединено и категорично отказва да сътрудничи на пронацистката власт.
През 1945 г. излизат знаменитите му романи "Мостът на Дрина", "Травнишка хроника" и "Госпожицата". В краят на четиресетте години на XX век се появяват още два сборника с разкази - "Нови разкази" и "Слонът на везира". Знаменитата му повест "Прокълнатия двор" е публукувана през 1954 г., а след две години получава най-високата югославска награда за литературно творчество. На 26 октомври 1961 г. му е присъдена нобелова награда за литература, която е и първата Нобелова награда на Балканите.
Умира на 13 март 1975 г. в Белград.
Ето някои от многобройните забележителните мисли на големия писател:
*
Всичко расте и избуява; огромни гори се изсичат и заличават. Камък се троши, животни се убиват, жито се меле. Всичко се заличава, троши и изразходва и все пак всичко кълне, пониква, расте и се разпростира.
"Вълнения"
*
Живот без радости, движение и новини не е живот, а голо съществуване, робуване на живота. "На брега"
*
Животът ни връща всичко, което ние даваме на другите.
"Ex ponto"
*
Човешкият живот, както и всяка друга вещ, има своя стойност, но тази стойност не е неограничена, а това именно забравят хората, заслепени и обезумели във времена на голям страх. "Травнишка хроника"
*
Всеки истински живот е хубав и труден.
"Летни дни"
*
За най-великите и най-трудни неща в своя живот никой не обича да говори.
"Аска и вълкът"
*
От детинство човек мечтае за големи градове и славни поприща, но действителните и решителните битки за запазването на своята личност и осъществяването на всичко, което тя по нагон таи в себе си, е принуден да води там, където съдбата го тласне, Бог знае на какво тясно, безименно пространство, без блясък и красота, без свидетели и съдници.
"Травнишка хроника"
преди десет години един колега от университета (сърбин) ми даде да чета ex ponto; с късата си памет не помня конкретни умни фрази, но си спомням, че много ме впечатлиха човеколюбието и благородството на този човек, хубав постинг:) поздрави!
цитирай"Ex ponto" Иво Андрич зае своето място в сърцето ми. Така ме докоснаха неговите миниатюри, че проучих творчеството му и потърсих да си закупя и други негови книги. Дори пуснах част от книгата в блога си. Благодаря за постинга!
цитирай
3.
анонимен -
Marya
23.11.2011 20:07
23.11.2011 20:07
А каква беше притчата на Иво Андрич за мостовете и ангелите, които разперили крилата си над пропастите, за да могат по тях да минават хората? Силен текст. Възможно ли е да го публикувате, ако имате книгата "Мостът на Дрина?
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 12039
Блогрол
