Юрий Борисов

07 Юли 2009
   
Обръщам поглед към изминалите деветнадесет години и виждам едно: бавно и мъчително икономическо възстановяване на страната, съчетано с постоянни избирателни революции. Пълно или почти пълно парламентарно мнозинство за различни политически субекти - през 1994, 1997, 2001, 2009. И в рамките на осем години на два пъти измитане на управляващите чрез вот на доверие за извънпарламентарна партия. Което си е направо за Гинес.
Това означава, че за да бъдеш намразен, трябва на направиш само едно нещо - да спечелиш избори. Или още по-категорично - за да бъдеш намразен, е достатъчно да влезеш в Народното събрание. Защото 2001 и 2009 показаха, че мнозинството избиратели не вярват ни на управляващи, ни на парламентарна опозиция.
И в тази игра на парламентарен разстрел и коронясване май социалните процеси нямат никакво значение. Значение имат две други неща. Усещането за морална стойност и отношението към Чудото. Усъмниш се в искреността, почтеността, предаността и загрижеността на един - разстрел. Почувстваш искреност и почтеност в друг - корона. Не си извършил чудо - разстрел. Обещал си чудо по един убедителен, мъжествен, саркастичен и господарски начин - корона. До следващото завъртане на руската рулетка.
И отношението "избирател - политик" е топтан. Слагаш пред себе си два кюпа и разпределяш всички в тях. През призмата на емоционалните си стереотипи, исторически сантименти, посадени страхове и подсъзнателни догадки. Кой какво е правил, кой за какво се е борил, кой е устоял или не на думата си - няма значение. Хайде в кюпа, този или онзи!
Ще дам пример и за да не бъда обвинен в пропагандно умилкване към свои, той ще бъде с кандидат от чужда партия. Застава пред съда народен във Враца Минчо Христов. До него пред съда е и Николай Коцев. Минчо Христов четири години се бори за отварянето на реакторите на АЕЦ-а. За хората от Козлодуй това е основен поминък. Няма ли да му благодарят тези хора? Ще кажете, борил се, ама какво от това? Тогава друг пример - той, заедно със Стела Банкова, успя да прокара закон, с който премахнаха наказателните лихви при предсрочно връщане на кредит. И още - със закон забраниха строителството в междублоковите пространства. Няма ли положителна оценка за тези битки, за тези победи в името на обикновените хора? Няма. Има победа за Николай Коцев. Кой е той? Предприемач. Лидер на ГЕРБ във Враца. Сигурно е почтен и уважаван човек. Но защо спечели той? Това състезание за осанка ли беше или за политически качества?
Примерът е с две личности, но същото важи и за партиите. Средната работна заплата била увеличена 84% при инфлация за периода 37%. "Кой, вие ли ми вдигнахте заплатата, бе? Айде, чупката!". "Били вкарали 24 млрд. евро инвестиции и като дял от БВП сме били първи в Европа по този показател. Абе, я си... А джакузито на Вальо Топлото, а?"
И в целия този емоционален тюрлюгювеч ние не виждаме две неща. Първото е, че чрез своя вот, от избори на избори, ние формираме рефлексите и манталитета на политиците. "Няма защо да се блъскаш за народа, мойто момче! Изобщо няма да го забележа. Изобщо няма да го оценя. Лепни се за някоя икона или партиен феодал, гледай го в очите, и аз ще те възнаградя! А когато псувам, да знаеш, че аз псувам всички. Или псувам половината, а другата половина я гледам с телешки възторг. Така, че спокойно, гледай си бизнеса!". Второ, изчезването на обществените дискусии, не по време на избори, а въобще, за производство, доходи, образование, здравеопазване, търговия и прочие, ни превръща в мучащи и олигавени воайори по шоута и скандали. И започваме да се занимаваме с проблемите на политиците. Вместо да ги караме те да се занимават с нашите.
Те тази обърната пирамида е любима на всяка политическа мутра. Независимо от коя партия е. Защото ги има във всички партии. А после сме били излъгани и разочаровани. Милите, ние! Суверен на гърне с биберон.

duma.bg

            

уважаваният от мен Юрий Борисов!

не уважават своите държавници и политици. Убедена съм обаче в едно, че политиците сами със своето поведение и отношениекъм обикновените хора са дали основание за това. А, колкото до вота - той беше наказателен за т.н. лява партия ...На България и трябва правителство на националното съгласие. Но явно задкулисните играчи доволно потриват ръце - по-лесно се манипулира народ, който е разделен. И не само това - по лесно се управлява. Нищо ново под слънцето от Римската империя: Разделяй и владей! и Хляб и зрелища!!

С огромно съжаление трябва да призная, че всичко написано е вярно. Аз съм безкрайно разочарован, че в публичното пространство са рядкост дискусиите за конкретните проблеми на хората. Същото важи и за предизборните кампании.
Потресен съм, че един бабаит може да бъде избран за премиер без да направи нито едно рационално предложение за бъдещето на страната, а това важи и за целия му екип.
В ГЕРБ виждам само до болка познатата ми седесарщина, от която си мислех, че веднъж завинаги България се е отървала. Уви, явно съм се заблуждавал...

Много жестока критика заслужава ръководството на БСП затова, че доведе партията до такова окаяно състояние, че вече дори собственият й електорат не може да проумее какво е лявото в нея и от отчаяние гласува за всякакви политически авантюристи.

Само ще спомена няко и от многобройните грешки на Столетницата:

- коалицията с антибългарската организация ДПС;
- участието в мисиите на фашисткия военен блок НАТО;
- закриването на 3-и и 4-и блок на АЕЦ Козлудуй;
- допускане на чужди военни бази на българска територия;
- въвеждане на плоскък данък, който прехвърля данъчната тежест от богатите към бедните;
- липсата на ефективни мерки за борба с корупцията;
- признаването на бандитската държава Косово;
- загубената връзка със обикновения трудов човек, който не чувства подкрепа от партията, която би трябвало да е най-близо до него и проблемите му. Както казват някои "модерни ляви" БСП вече е на "инициативните и предприемчивите"...

Мога да отправя още много справедливи критики, но не мисля, че е необходимо, посоченото по-горе е повече от достатъчно. Трагичното е, че новите управляващи готвят жестока социална тесла за народа и ще водят още по-престъпна, антибългарска и раболепна към някои империалистически сили политика...

Смятах, че напълно справедливото недоволство на хората от политиката на БПС ще доведе до масово гласуване за новоучредената Лява коалиция. Очаквах сериозна подкрепа и за достойни за уважение личности като Минчо Христов и Стела Банкова, но очевидно съм надценявал способността на народа да защитава собствените си интереси. А може би подценявам въздействието на средствата за масова манипулация, които неуморно работят за зомбирането на обикновения човек.

В крайна сметка вместо очаквания ляв завой - нещо логично в период на икономическа криза, сега предстоят години на най-варварски социал-дарвинизъм, който по мое мнение застрашава биологичното оцеляване на нашия народ...

тя унищожи един идеал за който са умирали хора, тя унищожи собствените си чисти и неопетнени кадри за да се нареди на баницата, която трябваше да се разпредели между определен кръг хора...тя се отдалечи от обикновените хора..от проблемите им..водеше пагубна за държавността политика ...И още и още мога да напиша ...но ...трябват и истински хора ..Жалко за майка България...собствените и чеда я водят към гроба...Дано да спре всичко това!!