Постинг
10.06.2009 10:02 -
Или те, или народът
|
|
| Проф. дтн Евгений ГИНДЕВ | |
Преди 100 години тази естествена еволюция беше оставена изключително на природно-историческия процес. Днес обаче нещата не са такива. „Златният милиард” е съсредоточил в себе си огромна материална, интелектуална и военна мощ, което му позволява да насочва човешката обществена еволюция в угодна нему посока. След края на „студената война” конкурентната еволюционна линия беше почти ликвидирана. „Златният милиард” стана господар на планетата и започна безцеремонно, нагло, енергично и последователно да налага своя „Глобален проект” – свръхпланетарно капиталистическо общество, основано на принципите на евроатлантическите ценности. Залогът за успеха на такава еволюция е пълното и окончателно ликвидиране на еволюционния конкурент и като материална сила, и като идеална мирогледна сила. А това просто означава, че комунизмът трябва да бъде изтрит от паметта на човечеството. Така че антикомунизмът не е само преходно българско явление, а премислена и организирана операция на планетарно равнище. Българските антикомунисти са пренебрежимо малки „папараци”, прилепили се за келепир към доминираща тенденция. Световният антикомунизъм има за врагове остатъците от планетарния социалистически лагер и главно Китай и Русия. Останалите (Куба, Виетнам, Северна Корея) са за него без значение. Защо Русия ли? Защото въпреки че се превърна в капиталистическа държава, тя представлява непостижим и неразбираем хибрид от късен постсъветизъм, западнизъм и дореволюционен национално-руски фундаментализъм. Хибридът е неустойчив и непредсказуем и това представлява реална опасност за глобалния проект. Наред с остатъците от историческите западни предразсъдъци спрямо Русия и Съветския съюз тази опасност мотивира съвременния антирусизъм - пренебрежимо малката вероятност Русия да се върне към съветския проект. И тук българските „папараци” отново са на линия, отново бият барабана на своите покровители - западните войнстващи еволюционисти. Както пише във в. “Политика” Владимир Шопов: „В годините след 1989-а една от най-сложните задачи на страната бе да преодолее всеобщото убеждение, че тя е била най-верният сателит на Съветския съюз”. И най-лесното решение беше намерено чрез простата аритметика „Съветски съюз = Русия” - Русия от нейното появяване на географската карта до ден-днешен. С други думи, антисъветизмът беше приравнен към русофобията, което не се беше случвало дори по времето на германофилите цар Борис Трети и Богдан Филов. Българският политически, обществен и културен живот навлезе в помийна историческа яма, от която лесно излизане няма. Така в България се очертава единният лагер на предстоящата изборна битка – лагерът на антикомунистите и антирусистите. Този лагер ще има мощна финансова и пропагандна подкрепа от двете страни на Атлантическия океан, на бюрокрацията от ЕС, на всички консервативни сили вътре и вън от страната. За комунисти и русофили ще бъдат обявени всички, които дори с малко се различават от клишетата и от дълбоката вътрешна комплексираност на „десните” играчи. Сред тях ДСБ и Иван Костов са без конкуренция, но след посещението си в САЩ Бойко Борисов, а значи и ГЕРБ, също гръмко заяви за своя вроден антикомунизъм. Има и още достатъчно „сенки от миналото”, които с нетърпение чакат да се качат на новокомпозирания влак – такива например са правоверните и не дотам „царисти”, заедно с ръководството на „Атака”. Това е опасен блок. Той има в резервите си и други съвременни мутирали идеологеми като „световния тероризъм” и тъпоумната „заплаха от екстремизъм”, която обявява за екстремистки всички социални протести. Но основното е другаде. „Левите” сили в България са безпомощни срещу идеологическите остриета на антикомунистите и антирусистите. Те нямат никакъв достоен отговор, защото самите не знаят какви са. Българското съвременно русофилство е примитивно и като такова не е нужно дори на Русия - то просто не може да артикулира какво очаква и какво иска от днешна Русия. С комунизма (марксизма) нещата се още по-зле. Голяма част от „левите” са криптоантикомунисти, но това няма да им бъде зачетено, както винаги е било в последните 100-150 години. С тях ще се разправят по същия начин, както и с всеки, на който „десните” не харесват прическата. И това ще бъде модерният холокост на западното свръхобщество - като начало ще им спретнат нов „Нюрнбергски процес”, за какъвто всички предпоставки са готови. Ако някой не вярва, ето ви два примера на антикомунистическо говорене: ”Комунистите имат нещо, което не може да се нарече иначе, освен свинска психика. Те са в постоянен шизофреничен разлом между материалното и идеалното. В смисъл, че ядат всичко, което могат да докопат. Но след оргията на изяждането те винаги се отдават на идеалистични духовни изживявания в един отвратителен маниловски стил (болестта на комунистическия елит: хълцане и оригване по хегеловски неспирно). Гнусни типове. Селкори” (Ани Илков, в. ”24 часа”, 31.08.2002 г.). „Комунизмът отне морала, осмя целомъдрието и превърна старците в просяци. Във фазата на предсмъртния си порив комунизмът иска да уязви, да нарани най-дълбоко човешката душа, да оскверни най-изконни ценности на българския народ, все още запазени у него – почитта към старостта, като по всякакъв начин се подиграва с възрастния човек... Комунизмът роди един ужасен порок – похотливата старост. Кой роди чалгата? Родиха я бабичките и старците комунисти, които сладострастно примляскват при вида на кебапчетата и старите градски песни, спомняйки си ремсовите години и ремсовите свалки. За комунистите старостта има едно-единствено измерение: докато можеш, да служиш на партията, до последен дъх. Но и партийният другар е сам пред лицето на смъртта и тогава за него животът престава да има смисъл... За партийните другари отказът им да погледнат старостта, е собственият им страх от смъртта” (Наталия Кючукова, в. „Седем”, 28.02-6.03.2007 г.). Подобни излияния не подлежат на коментар, защото съществуват извън човешкия разум. Най-съвременна интерпретация и продължение на подобни слабоумия ще намерите онагледена във в. „Труд” (29.01.2009 г.). Но потенциалът на „десния интелектуален отряд за бързо реагиране” не трябва да се пренебрегва - там са събрани личности, които не се гнусят и от най-грубите лъжи, и от най-отвратителните фалшификации. Те са груби, нахални, нагли и безпардонни, нещо като първите пуритани. Те трябва да се изтребват интелектуално и обществено да се унищожават, на първо време като се осмиват. Задачата не е лесна, но трябва! Що се отнася до русофобията, не са нужни цитати, защото в печатните медии могат да се открият с десетки всеки ден, а всички електронни медии, начело с националните, също се трудят на тази „нива” неуморно. Разните там излъчвания на „На всеки километър” и „Черните ангели” са просто „прах в очите на привидението” - те не решават нито стратегически, нито тактически задачи и се възприемат почти като прочутия трамвай на Станишев и на „майор Деянов”. Във връзка с предстоящите избори над България отново надвисва опасността от геополитическа и цивилизационна заплаха. Тази опасност е видна, тя се усеща. Тя засяга дълбочинните основания на националното битие и нейното материализиране може да има непредвидими дългосрочни негативни последици. Ако здравомислещите хора искат да я отстранят, това значи да се прегради пътят на „десните спасители” към властта. Това е много трудна интелектуална задача и с примитивни специални операци или с подходите на маркетинга тя не може да бъде решена. Няма да помогнат и кръчмарските сметки за следизборни коалиции. Нужно е нещо повече и това „повече” трябва да се намери и обгрижи. Това предполага, на първо време пряко обръщане към народа, към „материала”, изразено в открито и ясно говорене от честни и необременени хора, и без рекламния подход на Алгафари. За левите политически и граждански формации това съвсем не е лесно и няма да бъде лесно, но е единствено възможно. Залогът е елементарен и прост: или те, или народът! Ако изборът е “те”, означава да не се противостои на обединението на десните. Ако изборът е “народът”, значи да се работи и да се осъществи съюзът на всички леви сили в България. февруари 2009 г. Novazora.net  Политическата класа - най-злият враг на човечеството!.. карикатура: Тодор Цонев |
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
анонимен -
Кръчмаря
31.08.2009 23:40
31.08.2009 23:40
Автора много точно е показал основния проблем.
Пълната загуба на ценности на която да се изгради нов обществен морал и етични норми. Фактически това е началото на краха на постмодерното политическо класово ориентирано общество.
Причината за това е инфомационния бум и свободния достъп до огромни информационни ресурси.
С последни сили старият модел се стреми да намали последствията от това в световен мащаб.
Естествено това е един вид прът в колелото на прогреса. Но както бе споменато "Златния милиард" има достатъчно средства и ресурси и се опитва да насочи еволюцията в удобна за него насока. Естествено - в новата обществена система неговите фиктивни ценности (пари и титли) не биха били валидни и няма да притежават социална сила. Така те ще изпаднат от социалната си ниша.
Смешното е че малка част от лидерите в момента виждат така нещата и се опитват се впишат в ситуацията.
На практика вроденият страх на западния модел от т.нар. източен ил в по-голямата си част руски е базиран на невъзможноста да осъзнаят и приемат друга система от ценности и нрави.
Точно така получихме "японският модел" който на практика е силно американизирана и изродена версия на неразбраните но все още действащи в Япония традиции, нрави и ценности.
Принципа е "виждаме каквото можем да осмислим". Изтока видян през очите на запада е различен от това как се вижда сам той.
Руският модел е твърде динамичен и своеобразен. Дори може да се каже че там няма модел а само тенденции. Това плаши запада. Те отдавна са излезли от времето на формиране и ново връщане там не им носи нищо хубаво - поне не и в позицията им. Свидетели сме на безпрецедентна по мащабите си криза, която бе изскуствено предизвикана именно поради тази причина - липсата на готовност за нова борба за място под слънцето. За сега "запада" печели. Но това няма да трае много дълго.
На практика едно от посланията на групите зад филми като "Zeitgeist" е - истинските управители са тези които могат да използват ресурсите за да творят и развиват. А в момента парите и монетарната система на западния модел на обществото се явяват все повече спирачка, отколкото двигател а обществото.
Дори масмедиините колоси са безсилни срещу информационната дифузия.
Кои са истинските лидери? Коя е истинската сила?
Кой може да контолира светованото село?
Социалните мрежи и глобалните информационни системи са само началото на новата вълна която се надига.
Във следващите 20-30 години техните наследници може да се окажат истинкият "цар самодържец с обратна връзка".
цитирайПълната загуба на ценности на която да се изгради нов обществен морал и етични норми. Фактически това е началото на краха на постмодерното политическо класово ориентирано общество.
Причината за това е инфомационния бум и свободния достъп до огромни информационни ресурси.
С последни сили старият модел се стреми да намали последствията от това в световен мащаб.
Естествено това е един вид прът в колелото на прогреса. Но както бе споменато "Златния милиард" има достатъчно средства и ресурси и се опитва да насочи еволюцията в удобна за него насока. Естествено - в новата обществена система неговите фиктивни ценности (пари и титли) не биха били валидни и няма да притежават социална сила. Така те ще изпаднат от социалната си ниша.
Смешното е че малка част от лидерите в момента виждат така нещата и се опитват се впишат в ситуацията.
На практика вроденият страх на западния модел от т.нар. източен ил в по-голямата си част руски е базиран на невъзможноста да осъзнаят и приемат друга система от ценности и нрави.
Точно така получихме "японският модел" който на практика е силно американизирана и изродена версия на неразбраните но все още действащи в Япония традиции, нрави и ценности.
Принципа е "виждаме каквото можем да осмислим". Изтока видян през очите на запада е различен от това как се вижда сам той.
Руският модел е твърде динамичен и своеобразен. Дори може да се каже че там няма модел а само тенденции. Това плаши запада. Те отдавна са излезли от времето на формиране и ново връщане там не им носи нищо хубаво - поне не и в позицията им. Свидетели сме на безпрецедентна по мащабите си криза, която бе изскуствено предизвикана именно поради тази причина - липсата на готовност за нова борба за място под слънцето. За сега "запада" печели. Но това няма да трае много дълго.
На практика едно от посланията на групите зад филми като "Zeitgeist" е - истинските управители са тези които могат да използват ресурсите за да творят и развиват. А в момента парите и монетарната система на западния модел на обществото се явяват все повече спирачка, отколкото двигател а обществото.
Дори масмедиините колоси са безсилни срещу информационната дифузия.
Кои са истинските лидери? Коя е истинската сила?
Кой може да контолира светованото село?
Социалните мрежи и глобалните информационни системи са само началото на новата вълна която се надига.
Във следващите 20-30 години техните наследници може да се окажат истинкият "цар самодържец с обратна връзка".
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 12039
Блогрол
