"Слушайки истории за гадатели и астролози си задавам въпроса дали човешките дела са подчинени на съдбата и непреклонната необходимост или просто са в ръцете на случая? Дори сред най-великите мислители на древността, техните ученици и последователи могат да се срещнат противоположни мнения. Мнозина твърдо са убедени, че боговете нямат нищо общо нито с нашето раждане, нито с нашата смърт и изобщо не се интересуват от хората; ето защо така често животът на свестните хора е безрадостен, а щастието спохожда злодеите. Други пък считат, че жизнените обстоятелства са предопределени от провидението, но не в резултат от движението на звездите, а в резултат на взаимносвързани обективни причини. При това те вярват, че ние сме свободни при избора на начина си на живот, който бидейки избран веднъж, носи след себе си определена последователност от събития.
Доброто и злото не са това, което смята тълпата, мнозина, които изглеждат нещастни в очите на общественото мнение, се чувстват щастливи, а други, които макар и да разполагат с  богатство и изобилие, в действителност се чувстват нещастни, защото често първите спокойно понасят своята трудна участ, а вторите не могат да оценят своето щастие.
Повечето смъртни са убедени, че бъдещето е предопределено още от мига на тяхното раждане, и ако нещата не се случват така както са предсказани, то затова причината е в невежеството на гадателите: то подрива вярата в науката, в чиято неопровержима истиност ни убеждават както случките в древността, така и в нашето време. И действително - синът на същия този Трасила (любимият гадател на Тиберий) по-късно предрича на Нерон, че ще завладее властта..."

                                                                 Корнелий Тацит, "Анали", книга шеста.

Замисля..
Противоречиви мнения по тези така важни въпроси за човешката съдба винаги ще има... Дори и един човек си мени мнението с времето...

Лично на мен следното от откъса ми се струва най-вярно, и за мен е безспорна истина:
"Доброто и злото не са това, което смята тълпата, мнозина, които изглеждат нещастни в очите на общественото мнение, се чувстват щастливи, а други, които макар и да разполагат с богатство и изобилие, в действителност се чувстват нещастни, защото често първите спокойно понасят своята трудна участ, а вторите не могат да оценят своето щастие."

Поздрави, Юлиане! :)

Наистина е така, защото и аз наскоро четох(мисля тук в блога), че благополучието спохожда лошите хора.Но по какъв критерий можем да определим един човек, че е крайно лош? Незная. И оттам напълно логично този "благополучен" човек да се чувства нещастен, защото навярно пътя към това добро обществено положение е бил труден и това е цената която ще плати.Но не съм съгласна че някой "спокойно понася трудностите" и затова е щастлив. Тук има противоречие. По скоро има едно относително равновесие и в двата случая. Но има и крайности.