Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.02.2012 15:43 - Проектът за евразийски съюз - събитието на 2011 година
Автор: juliannikolov Категория: Политика   
Прочетен: 3165 Коментари: 2 Гласове:
9

Последна промяна: 16.02.2012 21:10


Боян Чуков

От началото на тази година често си задаваме въпроса: Кое е това събитие, което най-ярко отбеляза изминалата година? Има множество предположения. Нерядко се говори, че най-релефното събитие е т. нар. "арабска пролет". В действителност лансираната идея от Москва за създаването на Евразийски съюз е проектът, който има глобално измерение и има отношение към бъдещето на света. Няма по-голямо събитие в международен план, което да не може да се обясни чрез зараждащата се неоевразийска инициатива и опитите да й се противодейства. Евразийският проект е призмата, през която можем да погледнем случилото се през 2011 година и да разберем какво ни предстои да се случи през 2012 година.
"Арабската пролет" е само регионално събитие, имащо за цел предотвратяването на Евразийския проект. За съжаление ние сме потънали в сивото наложено от ГЕРБ ежедневие и сме обливани денонощно от монополен аудио-визуален водопад,  пропит от силно либерален мирис. У нас денонощно се рекламира глобализацията в нейната опция Pax Americana.
Преди години, когато се опитвах да вникна в начина, по който човек посредством своите очи получава информация за окръжаващия го свят, бях доста изненадан. Ние възприемаме на няколко етапа зрителната информация, която постъпва в нашия мозък (компютър). Първо регистрираме контурите на дадения обект. После го възприемаме в черно-бял вариант. Накрая "пристига" и цветовото възприятие на обекта. В глобалната политика оценката на дадено събитие в медиите се "обсъжда" по обратен ред. Тръгваме с цветовете (най-често "жълтия"), после се опитваме да коментираме в черно-бял (идеология) вариант. Най-често така и не стигаме до най-важното - контурите.
Помислете! Вслушайте се в "отворените телефони" на нашите електронни медии. Масата хора възприема света като "жълт" (на кого какъв "Линкълн" са му подарили), като черно-бял (комунисти, фашисти, демократи, сталинисти), но никой не говори в медиите за кой "контур" иде реч.
В глобалната политика ключовата информация касае "контура", който е геополитическата проекция на едно или друго събитие, което се случва в днешния свят. По-ясно казано, всяко едно по-остро събитие в международен или вътрешнополитически аспект е необходимо да се анализира извън контекста на съпровождащата го дипломатическа, идеологическа и хуманитарна риторика. Преди да се правят "дълбокомислени" изводи, приличащи на водопад от "гърмящи" глаголи, е необходимо да се отговори безпристрастно на следната поредица от въпроси: Кой какво иска? От кого? Как? Защо?
Анализът на всяка една конкретна ситуация трябва да започва от "контура" - феноменът в неговия интегрален вид. Задължително е да се определят точно и намеренията, които са заложени в него.
След като определим амбициите на "актьорите" и заплахите за "актьорите", които се съдържат в цялостния феномен, трябва да анализираме средствата, с които разполагат страните -    диспозитивите. Самите диспозитиви биват дипломатически, военни и други, специални.
Геополитиката обръща особено внимание върху анализа на диспозитива от специални средства, т. е. специалните служби по две причини. Първо, специалните служби имат информация за настоящите намерения на "актьорите", а не това, което "актьорите" желаят да транслират на другите. Второ, инструментариумът на специалните служби се явява един от най-ефективните за осъществяване на поставените задачи.
Само геополитическият анализ позволява да се разшифроват коректно кризите и да се възстанови техния смисъл. Френският геополитик Франсоа Тюал прави следната изключително важна препоръка - още в самото начало трябва да се отхвърли трактовката, която предлагат повечето от медиите.
След като се локализира центърът на кризата, трябва коректно да се опише неговата структура, участници, природа. После този център е необходимо да се ситуира в по-широка локална ситуация, после в регионална и накрая в континентална и международна такава. След като завършим коректно геополитическия си анализ, трябва да стигнем до крайните глобални закономерности. По-ясно казано, до "Морето" (атлантическият полюс, олицетворяван от САЩ) или до "Сушата" (евразийският полюс, олицетворяван от РФ).
Дадена криза е прочетена правилно, ако стигнем до трите нива на причинността (казуалност):
- ситуация: защо днес, вчера или завчера е предприето дадено дипломатическо, военно, информационно или PR мероприятие
- конюнктура: какви са мотивите и амбициите на конфликтуващите страни.
- структура: по какъв начин причините за конфликта се проектират във време от порядъка на 50, 100 или 150 години.
В случай, че разполагаме с информация от областта на третия диспозитив (диспозитивът на специалните служби), то тогава, според Франсоа Тюал, анализът силно се опростява, защото намеренията на "актьорите" стават далеч по-ясни и прозрачни. Сега става ли ясно защо от 20-ина години българските специални служби се рушат методично? По този начин българските правителства карат денощно на "габарити".
Да се върнем към идеята за създаване на Евразийски съюз. Необходимо е да се спрем накратко върху изминатата траектория от Москва през последните 20-ина години. Едва тогава ще можем да имаме реална представа и оценка на идеята: "Ще можем да преценим по-точно "Who is кто?" на терена в България. Тогава вероятно ще се окаже, че доста от "знаещите" ще бъдат най-малкото изненадани, ако не и изумени!
Преобладаващото мнозинство от българите по време на студената война възприемаше конфронтацията между Изтока и Запада като изключително идеологически конфликт. Заблудата бе, че след като отпадне опаковката "капитализъм срещу комунизъм", Западът ще престане да мисли идеологически. Да, това се случи, но по-дълбокото ниво е геополитическото такова и него никой не го е отменял. Западът никога не се е отказвал от геополитическото мислене и действие. Когато Изтокът бе победен идеологически, то тогава геополитиката навлезе в международните отношения с целия си "геополитически блясък".
През 90-те години на миналия век руският геополитически елит прие като своя собствена идеологията на атлантизма. По този начин той се оказа в опозиция на собствената си страна, в опозиция на нейната география, история, идентичност, цивилизация и в крайна сметка срещу своя народ. Тогава това бе курс, водещ към саморазрушение. В този период се говореше изключително за партньорство, модернизация, битка с комунистическото наследство, битка със стереотипите от миналото и каквото ви дойде на ум. Само за едно не се говореше. За геополитика! Тогава руският елит не познаваше геополитическите закони, така както днес правителството на ГЕРБ даже не подозира, че има такива. Сегашното българско правителство не осмисля своите действия в геополитически категории. Премиерът Борисов е като героя Незнайко от едноименния детски роман от Николай Носов "Незнайко в слънчевия град".
Периодът на президентството на Борис Елцин в Кремъл може да се раздели на два етапа:
- период на радикален атлантизъм. Това е времето на външния министър Андрей Козирев. Той не криеше, че подкрепя "проатлантическия" курс на правителството на РФ и действаше от позицията, че външнополитическите интереси на Кремъл са тъждествени със стратегическите интереси на САЩ.
- период на умерен атлантизъм. Символът на това време бе фигурата на Евгени Примаков.
Основни белези на "радикалния атлантизъм" са:
- във вътрешната политика: постепенна суверенизация на субектите на РФ, автономизация в рамките на развитието на федерализма... до преход към конфедерация
- във външната политика: разрив на традиционните партньорски отношенията с бившите социалистически страни, арабския свят, отказ от интеграционните процеси на постсъветското пространство, едностранно разоръжаване и готовност да се влезе в НАТО.
Основни белези на "умерения атлантизъм" са:
- във вътрешната политика: стремеж да се съхрани РФ в цялост при признаване на субектите на федерацията право на суверенитет, силово противопоставяне на радикалния сепаратизъм, провъзгласяване на строителството в Русия на гражданска буржоазно-демократична т. нар. "российская нация"
- във външната политика: създаване на условия за САЩ и Запада да следват своята стратегия, но отстояване на руските позиции в отделни области (икономика, енергетика и др.), частично възстановяване на отношенията с традиционните партньори на СССР в света, внимателен диалог със страните от ОНД, насърчаване на руския едър капитал да инвестира в т. нар. "ближное зарубежие", меко опониране на САЩ по болезнени за руското общество въпроси като например бомбардировките на Белград.
Цитираните по-горе два курса на Русия са били в рамките на ориентацията към САЩ и Запада, но преходът от "доктрината Козирев" към "доктрината Примаков" бе знак за качествено изменение на структурата на руската прозападна позиция.
Интелектуалната среда в началото на 90-те в Русия и България бе изключително "абразивна", когато въпросът опираше до геополитика. Всеки един по-сериозен геополитически анализ в началото на 90-те се приемаше с насмешка от управляващия елит, а на съответния експерт в тази област му се лепваше етиката "конспиролог" в най-добрия случай, иначе го обливаха с помия от понятия като "сталинист", "комунист", "кагебист", "кадесар", "екстремист", "подривна дейност" и други. Това даваше възможност на "паветата на демокрацията" да ни заливат с либерални клишета за "свобода", "демокрация" и "световната демократична общност". Въобще и днес в България всяка една теза, която противоречи на идеологията на Pax Americana, се обявява за конспирологични измишльотини.
През 1998 г. един неизвестен политолог от Санкт Петербург на име Мусаков Александър Николаевич, който се гордее с българските си корени, написа някъде в своите анализи за един непознат чиновник от кметството в града на Нева - Владимир Владимирович Путин. Там се споменаваше, че на въпросния служител му предстои бляскаво бъдеще в РФ. В този период в Русия вървеше битка между властващия елит, който желаеше тотално игнориране на геополитическите знания и дискредитираше геополитическата методология. По това време обаче излязоха от печат фундаменталните трудове на Александър Дугин, които при изключително четящата руска аудитория "попиха" като съдържание в общественото съзнание. Тогава в РФ масово прозряха простата истина. Външната политика на САЩ винаги е била приложна геополитика. През 1998 г. в България бяха пуснати в продажба едва 5 броя на първия учебник по геополитика, написан от Александър Дугин.
Към края на 90-те на миналия век на политическия хоризонт в Русия се появи Владимир Путин. Той нямаше радикални западни и либерални убеждения. Накратко, появи се ръководител, който бе лишен от съзнателен или безсъзнателен атлантизъм. Периодът на Елцин приключи през 2000 г., когато Владимир Путин стана стопанин на Кремъл. Русия излезе от атлантическия коловоз, по който крачеше с различна скорост и със сигурност вървеше към геополитическа самоликвидация и фрагментация. При Путин този процес бе спрян. Тогава не можеше да се каже, че се тръгва в евразийска посока. Просто се възстанови геополитическата субектност на РФ, която тя получи в наследство от СССР и Руската империя. Нещо много важно! Както забелязвате геополитическата субектност не зависи от идеологията! През двата срока на своето президентство Владимир Путин даде следните насоки за развитие на РФ, които имат мощно геополитическо измерение:
- твърдо бе взет курс на ресуверенизация на страната и излизане от режим на външно управление, до който бе доведена от елита по времето на Елцин
- утвърдена бе приемствеността на символиката на РФ от предишните исторически цикли - царски и съветски. Прекратена бе антикомунистическата и русофобската истерия, която бе ежедневие до този момент
- отстранени бяха от власт най-агресивните и нагли геополитически агенти за влияние на атлантизма както в политиката, така и в бизнеса.  Олигарси като Березовски и Гусински емигрираха в чужбина. Ходорковски бе подложен на съдебно преследване
- взет бе курс на десуверенизация на  субектите на РФ и Русия плавно бе превърната в централизирана държава с твърдо функционираща вертикала на властта
- даден бе старт на интеграционните процеси в постсъветското пространство
- втвърден бе тонът в преговорите със САЩ и НАТО. Осъден бе еднополярният модел на света и Западът бе заставен да се съобразява с РФ като активен субект на световната политика, притежаващ ядрен потенциал.
На рубежа Елцин-Путин страната мина от прозападна към суверенна и самостоятелна линия на поведение. Путин промени глобалното позициониране на Кремъл. Бе извършен публичен отказ от стратегията на атлантизма в полза на стратегията на суверенитета. Няма да бъде точен анализът, ако не маркираме и някои основни моменти в политиката на Москва от 2000 г. до публичното обявяване на Евразийския проект:
- продължи линията за определяне на Русия като "европейска страна" и "част от Европа"(евразийците настояват, че страната е особена цивилизация, различна от Европа и Азия)
- продължи линията на сключване със САЩ и Запада на стратегически договори, съответстващи на краткосрочните интереси на Русия
- форматът на отношенията с НАТО не се промени в междублоков с ОДКБ
- не се динамизират достатъчно интеграционните процеси в постсъветското пространство
- не се представя пред общественото мнение достатъчно ясна евразийска идеология
- не се елиминират олигарсите-компрадори като паразитна социално-икономическа група, която печели върху разпадащата се държавност
- не се прави пълноценен евразийски подбор на управляващия елит
- не се работи пълноценно за установяването на многополюсен "клуб" (БРИК)
- не е постигната точката на необратимост на "курсът на Путин", когато той ще се превърне в идеология и ще стане независим от личния фактор.
До обявяването на Евразийския съюз политиката на РФ може да се нарече прагматична, а не идеологическа, адаптивна, а не императивна. На президентските избори на 4 март т. г. Русия ще достигне до своята точка на бифуркация. Ако новият стопанин на Кремъл се окаже Владимир Путин, то ще отпаднат изброените по-горе ограничителни елементи във външната политика на Москва.
Изключително важно е да се разбере прекраченият Рубикон Елцин-Путин. Това са две различни Русии. На 4 март т. г. най-вероятно ще се окаже, че Русия ще облече официално дрехите на активното евразийство. Това няма как да не се отрази и на България. Българският народ като цяло е русофилски настроен, но обича силна и суверенна Русия. Накратко, когато Москва е евразийска и мощна, тогава и преобладаващото мнозинство от българи се усещаме като част от възраждащата се славянско-православна цивилизация. Необходимо е да се обърне внимание на един важен "полутон". Все още у нас не се нюансира прецизно понятието "русофил" и "американофил". В САЩ има две мощни политически партии - демократическа и републиканска. В България те си имат два различни кръга от "контрагенти". Например Меглена Кунева в президентската надпревара се подкрепяше активно от Н.пр. Пардю, но Н.пр. Уорлик не бе така възторжен. Тук е ключовият "нюанс" - едни са предпочитанията на "слоновете", други на "магаретата". Същото важи и за Русия. Едни бяха контрагентите у нас на РФ на Елцин (Горбачов), други са на РФ на Путин (Медведев). За това, когато се говори за привърженици на САЩ или Русия, у нас е необходимо да се уточни следното: На коя Русия? На кои САЩ?
При задълбочаващата се финансово-икономическа криза и центробежните сили в НАТО и ЕС все по-трудно се оказва ползването от редица страни на "геополитическото лавиране", което някои наричат още "многовекторна геополитика".
Днес това, което се обяснява от "геополитическата агентура" на атлантизма, че глобализацията е "обективен процес", е следствие на гигантска манипулация на общественото мнение и е плод на тоталната информационно-психологическа война. За какво става дума? Евразийската идеология категорично отхвърля следните "постулати" на атлантизма:
- универсалност на западните ценности, че човечеството задължително трябва да измине пътя на западните общества като единствено възможен и правилен
- прогресът е непрекъсната постъпателност в социалното и историческото развитие
- безграничното техническо, икономическо и материално развитие е отговор на най-насъщните нужди на цялото човечество
- всички хора, принадлежащи на други култури, религии, цивилизации и етноси, са принципно същите като тези, които живеят на Запад и се управляват от същите антропологични мотиви
- безусловно превъзходство на капитализма над другите социално-политически формации
- безалтернативност на пазарната икономика
- либералната демокрация е единствено приемливата форма на организация на обществото
- индивидуалната свобода и индивидуалната идентичност като висша ценност на човешкото битие
- либерализма като исторически неизбежна, приоритетна и оптимална идеология.
Сега става ясно, че глобализацията се интерпретира изключително в атлантически ключ. До този момент стана ясно, че твърдата версия на еднополярния свят (радикален американски империализъм) се провали. Никой вече не вярва, че САЩ са "цитаделата" на световния ред, комфорт, безопасност и развитие, обкръжена от недоразвити общества. Многополярният проект е категорична антитеза на САЩ. Евразийският проект е съставна част от въпросния многополярен проект.
В последно време се лансира т. нар. мека версия на еднополярността. В този случай се говори от името на цялото човечество, но става въпрос реално за САЩ, Запада и тези общества, които приемат западните ценности като универсални. Като полюс при тази опция излиза на преден план не националната държава - САЩ, а западната цивилизация като цяло, като квинтесенция на цялото човечество. Мисля, че не е необходимо да подчертая, че даже в този случай православието само пречи. В действителност западната култура и ценности са само един "комплект" от ценности сред многото други. Нима други култури, нима други ценности нямат право на съществуване. Нима в хилядолетната история някой някога е бил "камертон" за цялото човечество. Ето защо никой няма право да настоява за универсална демокрация, права на човека, пазар, индивидуализъм, лична свобода, секулярност и други и на тази база да строи нормативи за всички хора на Земята. Днес светът е затънал в дълбока финансово-икономическа криза, а човечеството се е смесило в единен световен пролетариат като абсолютен негативен ефект на глобалния капитализъм, който не дава никакви нови перспективи за развитие, а води само до деградиране на обществото, културите и традициите.
Светът има шанс да излезе от кризата като започне ефективно да се бори със световния капитализъм на базата на умело съчетаване на социалистическите идеи с елементите на традиционното общество. Като пример в това отношение могат да послужат Китай, Виетнам и др.  От последното следва и изключително важната роля, която има БСП в случай, че в своята политика и действия оформи отговаряща на националните интереси и убеждения на огромното мнозинство български социалисти адекватна геополитическа проекция.    
Евразийският проект има своя собствена философия. Основни репери в нея са:
- диференциализъм, плюрализъм на ценностните системи, против задължителното доминиране на една определена идеология (в случая срещу американската либерал-демокрация)
- традиционализъм против унищожаването на културите, догматите и обрядите на традиционните общества
- "държава-свят", "държава-континент" против както буржоазните национални държави, така и "световното правителство"
- "правата на народите" срещу правата на "златния милиард" и неоколониалната хегемония на "богатия Север"
- етносът като ценност и субект на историята против обезличаването на народи и очуждаването им в изкуствени социално-политически конструкции
- социална справедливост и солидарност на хората на труда против експлоатацията, логиката на грубата печалба и унижението на човек от човека.
Необходимо е да си дадем много ясно сметка, че в момента у нас върви мощна атака за разрушаване на цивилизационния код на българския народ, който в исторически аспект е свързан с евразийската идея, със славяно-православната цивилизация и с Русия. Разрушаването на българската държавност, обругаването на православието, опитите да се замени кирилицата с латиница в България, всички тези действия обслужват Pax Americana и превръщат българския народ в биомаса. "Инструментите", с които си служи геополитическата агентура на атлантизма в България, ги виждате и чувате почти ежедневно по електронните медии.
Много емоционално и точно ролята на българите в съдбата на евразийската идея и Русия е описана от Александър Мусаков - "По мое мнение, без българите нова държавност няма да има, защото руският език е по същество български, писмеността са донесли Кирил и Методий. Някои говорят - гърци, но поданици на българския цар. А княгиня Ольга, по някои от версиите, е от Псков, а по някои - от Пльсков, т. е. от Плиска. Именно тя, бидейки православна, е възпитала внука си Владимир Красно Солнышко в духа на православието".
Алексей Николаевич Мусаков казва и други силни думи, които могат да развълнуват всеки един българин: "...съществува предание за това, че жената на Великия княз Игорь е била българска княгиня от град Плиска - Ольга. Именно тя е била една от най-влиятелните жени в историята на световната властна политическа система. Именно тя е създала института на разузнаването, в т.ч. и политическото в Русия. Кирилицата, както е известно, са създали Кирил и Методий - поданици на българската държава. България е приела православието преди Русия". Нещо повече, известният политолог от Санкт Петербург, в чиито вени тече и българска кръв, изрича следното откровение:" Всеки руски православен човек, имащ българска кръв и български дух, простете за тези думи, ще разбере сега това, което говоря. Родината на моите прадеди, както Русия, така и България, това е единна духовна Родина".

----
За написването на статията съм ползвал теоретични постановки на евразийството от последното издание на "Геополитика" на А.Г.Дугин -2011 г.

http://www.duma.bg/duma/node/25658

23. Януари 2012, брой 18




Гласувай:
9
0



1. dedenze - Добър анализ е направил г-н Чуков !
15.02.2012 16:16
Само не съм убеден дали БСП е партията, която ще го разбере и формира политическа визия базирана на него. За тази цел е нужно преосмисляне значимостта и ролята на Горбачов, отношението към американския тип "демокрация"... !?
цитирай
2. juliannikolov - Напълно съм съгласен с горния коментар
15.02.2012 16:25
Но все пак съм обнадежден, че се появяват и текстове като този на г-н Чуков. Това е надежда за бъдещето, надявам се да се изградят и политически сили, които ще започнат да действат за интегрирането на България в Евразийския проект!
цитирай
3. анонимен - Всичко си е точно и ясно, но това няма ...
15.02.2012 22:04
Всичко си е точно и ясно, но това няма да го видиш в официалните медии.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: juliannikolov
Категория: Политика
Прочетен: 655042
Постинги: 99
Коментари: 451
Гласове: 10047
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031