Юрий Борисов

Когато старите членки на Европа започнаха да нарушават масово наложените от самите тях правила, комисарят по икономическите и валутните въпроси Хоакин Алмуния строго напомни, че според член 126 на пакта за стабилност държавните дефицити трябва да останат под 3-процентната бариера. Анализаторът Фредерик Лордон описа ситуацията със следната метафора: "Самолет, свършил горивото, на който не разрешават да се приземи, защото пренася кисело мляко с изтекъл срок на годност (1).
Това е днес Европа. Голяма част от строгите й правила са блокирани, защото европейската икономика се бори за оцеляване. Ако правилата не се спазват и няма санкции за това, в какъв смисъл са правила? Трябва ли да се преформулират? Ще се наложи ли Европа да бъде изграждана наново? И в каква посока трябва да се правят промените - към концентриране на общоевропейската власт или към разхлабване на "федерацията"? Например полезно ли ще бъде за общността да се въведат единни данъчни закони? Какво ще стане тогава със страните от "данъчния рай"?
Ще бъде ли подновена битката за 35-часовата работна седмица? След като десницата наложи увеличение на 48 часа, за да върне отношенията между труда и капитала в доста далечната 1919 г.?
В своя Лисабонски договор, изпълняващ ролята на конституция, Европа закова принципа "конкуренция без граници". Ще продължи ли демонтирането на социалните защити, градени тухла по тухла повече от век? Например медицинските услуги ще бъдат ли изцяло поверени на предприятия, тотално подчиняващи се на закона за печалбата? Пациент от бедна европейска страна ще може ли да разчита на същите ефикасност, достъпност и качество на здравни услуги, ако ги поиска в богата европейска страна?
В тази връзка какво ни е отношението към директивата "Болкенщайн" (2), която искаше всички услуги, включително културни, образователни, здравни и пр., да бъдат третирани като обикновени стоки? Известни са опитите това, което отпадна от нея под натиска на правителства и граждански движения, да бъде прокарано през "задната врата" на други документи. Правилно ли е това, или е недопустимо?
В Берлинската декларация, приета по повод на 50-годишнината от Римския договор, европейските ръководители заявиха, че човекът е в центъра на тяхното действие и че те ще защитават "социалната солидарност". Ако това е така, в какъв смисъл германският министър на финансите Пеер Щайнбрюк призна, че съществува сериозен "риск пред легитимността на европейския икономически и социален модел"(3)?
В света и в Европа абсолютно свободното движение на капитали се наложи. Ще има ли същата съдба абсолютно свободното движение на работна ръка? Или новата песен със старите двойни стандарти - за капитала може, но за труда - не?
Благодаря на партиите, които се състезаваха за Европарламента, че запознаха избирателите с тези въпроси и аргументираха своите позиции. Благодаря им, че очертаха контурите на своите битки за тези бойни полета. Благодарности и за избирателите, които настойчиво поставяха тези въпроси, за да се ориентират за кого да гласуват. Хвала на мощните дискусии, които показаха колко напрегнато, горещо и дори неясно е в семейството Европейски съюз.
Сега да се готвим за националната битка, която не се съмнявам, че в центъра на своя прожектор ще наложи въпросите за безработицата, социалната защита, българските производство и износ, качеството на масовото образование, "за" или "против" бюджетния дефицит.