Велко Вълканов

Неотдавна премиерът Сергей Станишев се похвали, че днес с една средна заплата можело да се купят повече яйца, отколкото по време на Иван-Костовото управление. Прав е, разбира се, човекът. Но ако ще измерваме успехите с яйца, тогава ще трябва да кажем, че по времето на омразния за някои политици социализъм можехме да купим поне два пъти повече яйца, отколкото днес. Ако решим да сравняваме например автобусните билети, които можехме да купим със средната заплата преди и сега, ще трябва да прибегнем до двуцифрени числа. Днес със сравнително голямата заплата от 500 лв. можете да купите 500 автобусни билета. В социалистическо време 500 билета можехте да закупите с 30 лв., т.е. с една четвърт от минималната тогава пенсия. Което означава, че някогашните 30 лева са равни на днешните 500 лева! Както и да го въртите, грешка няма.
Ще обогатя

социалната картина

Преди много години баща ми получаваше 93 лв. пенсия. С тази пенсия той ме издържа повече от две години в Германия, където бях аспирант. На мен изпращаше 46 лв. (200 марки), а той и майка ми живееха с останалите 47 лв. Дайте си, моля, сметка за това, което казвам: социалистически пенсионер издържа син в Германия! Днес с пенсия от 93 лв. сте обречени направо на гладна смърт.
Могат да се направят още много сравнения както с цените на стоките от бита, така и с цените в здравеопазването, образованието и пр. Но от това всъщност няма смисъл, защото нещата са несравними. Ще си позволя само още един щрих. Преди двадесет години получавах 270 лв. пенсия. Харчех 170 лв., спестявах 100 лв. Днес с пенсия от 270 лв. изобщо не може да се живее. Цялата тази пенсия ще е глътнат двата октопода на милата наша пазарна икономика - топлофикацията и електроразпределителните дружества.
Наблюдаваме странно явление. В годините на обругаваната социалистическа планова икономика хората се бореха да се включат в топлоснабдяването. Днес е обратното - при възхваляваната демократична пазарна икономика все повече хора бягат от топлоснабдяването. Няма да питам за причината на това явление, защото тя е предварително ясна. При социализма плащахме за парно отопление 10-15, най-много 20-30 лв. Днес, при демокрацията, за същото отопление плащаме шест-осем-десет пъти повече.
За пенсионерите

новите цени на парното са непосилни

Оттук произтича и високата задлъжнялост на стотици хиляди хора към топлофикациите. Оттук идва и отказът да ползват нейните услуги. Не е вярно, следователно, че хората не искат да плащат, те просто не могат да плащат парното отопление.
Изправяме се обаче пред нерешим проблем. Поради изключително ниските доходи хората не са в състояние да погасяват задълженията си към "Топлофикация", а нямат, от друга страна, възможността да се откажат от нейните услуги. Аз самият от пет години изобщо нямам радиатори, но въпреки това трябва всеки месец да плащам на "Топлофикация" 30-40 лв. Не я искам тази "Топлофикация", но няма начин да се отърва от нея. Като истински октопод тя се е впила в мен и не смята да ме пусне.
А уж се намираме в условия на пазарна икономика, чиято същност е в свободата на договарянето: ще ти купя стоката, ако искам, ако не искам - няма да я купя. Но не, казва ми нагло "Топлофикация", няма свобода на договарянето, искаш, не искаш, ще купуваш стоката ми, и то при условията, които аз ти определя! Това, извинете, не е пазарна икономика, това е тоталитарна икономика от най-лош тип, защото обслужва единствено и само безогледния частен интерес. Неговата цел е не да задоволи определени потребности на хората, а да печели, да печели при това колкото може повече.
Друг октопод на пазарната икономика са така наречените електроразпределителни дружества. Те са напълно излишният посредник между производителя на електроенергията и нейните потребители. Като истински паразити те се вмъкнаха в отношенията все с онази една единствена цел в пазарната икономика - да печелят колкото може повече.
Под формата на приватизация държавата буквално ни продаде на различни фирми, някои от които дори и държавни, каквато е например чешката "ЧЕЗ" (в "ЧЕЗ" има участие и българската държава, но контролният пакет акции се държи от "ЧЕЗ Груп"). Пита се защо печалбата трябва да отива в чешката държава, респективно в чешките акционери, а не в българската държава, в българските акционери. Пазарната икономика няма смислен отговор на този въпрос. Очевидно е, че както във всички други случаи, така и в този, определяща роля играят

частните интереси

На общо събрание на акционерите в Прага представителят на "ЧЕЗ" в България не се е посвенил да заяви това, което всъщност знаем, че задачата на дружеството била не да задоволява потребността на българите от електроенергия, а да увеличи печалбата на своите акционери. Не може все пак да се смята за изключено част от печалбите на "ЧЕЗ" да отива и в някой български джоб. Услугата трябва да се възнагради.
От същия този "ЧЕЗ"-овски тип са и останалите частни електроразпределителни дружества. Под външно бляскавата фасада на така наречената пазарна, а всъщност капиталистическа, икономика, те разбойничестват. Правят с нас каквото си искат, а ние безпомощно размахваме ръце. Да имахме държава, щяхме да се надяваме да ни защити, но тъкмо държава нямаме.
Сега уведомяват народонаселението, че съдебни изпълнители щели да тръгнат по домовете на неизправните към "Топлофикация" длъжници, за да изземват имуществото им. Нека! Но трябва да знаят, че все ще се намери някой Андрешко, който да ги натика в блатото. Очевидно е, че трябва да прибегнем до самозащита. Нека всеки, както може, да се вдигне на борба срещу новите монополисти. Във всички случаи лозунгът може да бъде само един: "Долу тази пазарна икономика!" Каквато и да е, една икономика трябва да обслужва обществото, а не ненаситния частен капитал.

01.10.2008

duma.bg

Повечето възрастни хора мислят по този начин и правят подобни сравнения. От прочетеното оставам с усещане за демагогия и пропаганда(особено с тези призиви "долу" и "горе"). Плановата(централизирана) и пазарната икономика са несравними. Колкото и тези показатели да сочат, че живота е бил по-добър(аз бих казала по-лесен), толкова не мога да приема уравниловката на плановата икономика. Или казано по социалистически - разпределението на благата. Равенството също. Всички карат Лади и Москвичи. Работиш не работиш - 100 лева. всички на Мичурин на море. Нещо като малък психодиспансер. Пазарната икономика дава шанс на предприемчивите, креативните ,организираните..изобщо нахъсаните хора да напредват. Кой е длъжен да носи на гърба си мързеливите , некадърни и нсепособни хора? У нас , в България(каза М.Цветков) има работа за цял китайски народ, но хората не са научени да работят. Искат само да ядат и да изказват претенции. Изключвам блоните, инвалидите и пенсионерите - за тях трябват грижи във всяко общество.

Уви, живеем във времена, в които социал-дарвинизмът отново е на мода, но човек трябва да е или сляп или напълни безчувствен, за да не се възмущава от съществуващата действителност и да не си спомня за времената, в които 90% от населението живееше по-добре.
Една дискусия за или против свободния пазар би отнела доста време, но е безспорно, че стандартът на живот до 1989 г. бе много по-висок от днешния, а горeпосочените примери с покупателната способност тогава и сега са достатъчно красноречиви.
Разбира се относно съвременността мнението на бедните, социално слабите и пенсионерите е съвсем различно от това на тези, които по някаква причина (случайна или обективна) са се облагодетелствали от реставрацията на капитализма.
Наивно е да се мисли, че с буржоазната демокрация и пазарната икономика е дошъл краят на историята, но разбира се на силните на деня им се искат да е така. Поредната глобална финансова криза обаче трябва да ги накара да се замислят по-сериозно за бъдещето.
Напълно съм съгласен по въпроса за "уравниловката". Малцина знаят, че това е идея на Троцки, която е въведена в практиката от Хрушчов през втората половина на 50-те години. При управлението на Сталин нещата са различни - хората са били мотивирани да работят прецизно и качествено, а възнагражденията са били в засивимост от свършената работа.

Относно "предприемчивите, креативните, организираните" - никой не им пречи да "напредват", но въпросът е за какъв напредък става дума? За такъв, който ще им позволи да реализират своя творчески потенциал или за възможноста да грабят и експлоатират останалата част от човечеството? В конкретния случай не виждам каква креативност и предприемчивост се изисква, за да се възползваш от монопола върху електроснабдяването. Няма как и да не задам въпроса дали днешният политически и икономически елит в България принадлежи към тази "избрана" категория? Лично аз не мисля така.
Социализмът има много недостатъци, но поне засега нищо по-добро не е измислено. Не смятам, че в XXI век е уместно връщането към законите на джунглата. Убеден съм, че тепърва ще се търсят начини за промяна на статуквото...