Русия призна независимостта на Южна Осетия и на Абхазия. По този начин бе възстановена една справедливост, грубо потъпкана преди години, когато по административен път Абхазия и Южна Осетия бяха прикачени към Грузия. Сега народите на Южна Осетия и Абхазия, получили най-после своята държавна независимост, са освободени от постоянната заплаха да бъдат унищожени. През последните седемнадесет години грузинското държавно ръководство последователно провеждаше политика на истински геноцид спрямо негрузинското население в тези две области.
Справедливият акт на Русия предизвика фарисейското възмущение на САЩ и другите държави от НАТО. Русия била нарушила териториалната цялост на Грузия. Това не е вярно. Териториалната цялост на самата Грузия остава непокътната. От нея се отдели само онази част, която исторически никога не е била нейна.
Западът запази мълчание, когато грузинските танкове и оръдия започнаха да разрушават южноосетинските села и градове, избивайки тяхното население, а възропта, когато Русия прекрати този насочен срещу осетинците геноцид. Те, които водеха агресивни войни срещу Югославия и Ирак, проливайки реки от кръв, имат безсрамието да упрекнат Русия за греха, че донесе мир и спасение на един застрашен в съществуванието си народ. Същите тези държави, които само преди няколко месеца признаха независимостта на примъкналите се в сръбската област Косово албанци, живели там не повече от 50 години, днес отказват да признаят независимостта на народите на Южна Осетия и Абхазия, които от векове живеят на своя собствена територия. Използваният от западните държави двоен стандарт е израз не на двоен морал, а на липса на всякакъв морал.
С възмущение трябва да отбележим, че българското правителство, което бе между първите, признали независимостта на нелегитимната косовска държава, днес отново е между първите, осъдили независимостта на Южна Осетия и Абхазия. То се държи не като суверенна държава, а като подопечна на Запада територия. Позорен е и фактът, че осетински мъже, жени и деца бяха избивани с българско оръжие.
Ние настояваме българското правителство да прояви достойнство и да се придържа към самостоятелна и принципна политика във всичко и спрямо всички. Така то ще спечели уважението както на собствения си народ, така и на другите народи.

София, 5 септември 2008 г.

Проф. д-р Иван Цветков, проф. д-р Велко Вълканов, акад. Васил Гюзелев, акад. Никола Попов, проф. Чавдар Добрев, Панчо Панчев, Иван Гранитски, Лъчезар Еленков, Евгений Босяцки, Атанас Наковски, Евтим Евтимов, Лиляна Стефанова, Никола Инджов, Петър Караангов, Минчо Минчев, Петко Братинов, Петър Анастасов, Любомир Коларов, Енчо Москов, проф. Ангел Димов, Благой Димитров, Анибал Радичев, Бойка Асиова, Боян Трайков, Вера Кирова, Борислав Бойчев, Веселин Стоянов, Воймир Асенов, Петър Велчев, Евстати Бурнаски, проф. Владимир Каракашев, Драгомир Шопов, Елка Няголова, Ивайло Диманов, Иван Есенски, проф. Иван Маразов, Иван Налбантов, Христо Ганов, Маргарита Петкова, проф. Огнян Сапарев, Велин Георгиев, Николай Милчев, Свилен Каролев, Таньо Клисуров, Венко Евтимов, контраадмирал от запаса Дичо Узунов, Найден Вълчев, Димитър Танев, доц. Димитър Генчев, ст.н.с. Румен Воденичаров, проф. Евгений Гиндев, проф. Димитър Сотиров, Борис Крумов, Панко Анчев, Иван Вълов, Елена Алекова, Красимир Премянов, Методи Бежански, Никола Радев, Андрей Андреев, Тодор Велчев, инж. Стефан Нешев, Рашко Стойков, Борис Данков, Орлин Орлинов, Паруш Парушев, Тодор Коруев, Енчо Енев, Румен Денев, проф. Юлиян Вучков, Благовеста Касабова, Славчо Николов.

nezavisim.net

Проблема е в изнесения суверенитет на България към Брюксел от една страна и от друга членството в НАТО. Дори и неутрална позиция е невъзможна. Единствената надежда остава ЕС да съобрази икономическата зависимост на страните членки получаващи природни енергийни носители от Русия. Или както е казал Макиавели
"Обидно е да ползваш силата си срещу слабия, неразумно е, да не я употребиш срещу силния".

ps: аз дълго мислих докато разбера какво означава.

Съгласен съм с изложените разсъждения, но въпреки това не приемам, че България трябва сляпо да следва това, което и кажат отвън и да няма собствена позиция, която е съобразена с националните интереси. Факт е, че дори в ЕС има различни мнения.
Нашите политици обичат да бягат от отговорност като се позовават на НАТО, ЕС и т.н.т., но това с нищо не ги оправдава. Най-малкото, защото дори не позволиха на народа да се проезнесе по въпроса дали ще членуваме в тези организации.
Такива стратегически решения трябва да се взимат само след провеждане на референдум. Моята лична позиция е, че България е длъжна да напусне НАТО - то не само не е гарант за нашата национална сигурност, но е заплаха за нея. Отделнен е въпросът, че икономическото бреме от членуването ни в този агресивен военен блок е твърде голямо.
Западът за пореден път ни убеди в своята безкруполност и липса на морал, но със сигурност някой ден ще плаща за престъпленията си.
Ето още един потресаващ пример за мерзостта и лицемерието на евроатлантиците:

http://vz.ru/politics/2008/9/8/205443.html