Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.08.2012 22:19 - Краят на Златния милиард
Автор: juliannikolov Категория: Политика   
Прочетен: 5859 Коментари: 4 Гласове:
7

Последна промяна: 04.08.2013 21:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Михаил Хазин

Обикновено темата за края на капитализма се асоциира с комунистическата идеология. Аз многократно съм я повдигал в своите публични изяви, а на практика почти винаги се намира някой, който започва да говори, че вече е слушал същото в районните пропагандни отдели на КПСС или нещо подобно. Бедата обаче е в това, че в рамките на политикономическата наука, тезата за края на капитализма се появява далеч преди Маркс и марксистите. Струва ми се, че днес тази тема e все по-актуална, защото именно през последните 20 години бе достигнато това условие, което политикономистите още през XVIII разглеждаха като условие за края на капиталистическото развитие.

Припомням, че още натурфилософите в XVII век разбираха, че съвременните им (вече почти капиталистически, поне в някои страни) производства се развиват по пътя на задълбочаване на разделението на труда. Те например писаха, че богатството на един или друг град се определя от количеството професии, които владеят неговите жители. Или казано, на повече или на по-малко съвременнен език, че принаденият продукт нараства със задълбочаването на степента на разделение на труда.

По-късно, през втората половина на XVIII век Адам Смит, който и измисля понятието „политикономия” за науката, с която се занимава, прави решаващата крачка: той осъзнава, че ако има ограничена, затворена икономическа система, то максималното ниво на разделение на труда, който може да бъде постигнат в нея е ограничен. Ние добре разбираме това на битово ниво: в селата не се произвеждат велосипеди (макар, че там може да бъдат ремонтирани), в малките градове вече могат да ги произвеждат, ала пък там не приоизвеждат трактори и т.н.т.

От наблюденията на Адам Смит се стига до още един важен извод – ако за някои икономически системи е достигнато максималното ниво, то за да се развият, те трябва да се разширяват.

Ще отбележим, че реалните системи (които ние наричаме технологически зони), се разширяваха, докато не започнаха да  си пречат една на друга, след което стартираха сериозните войни (впрочем , това не е тема за сегашното ни обсъждане). Главното е, че след като разширението вече е невъзможно, остана само задълбочаването разделение на труда и научно-техническият прогрес, а системата започна да стагнира.

Да, ако системата е достатъчно сложна, тези процеси първоначално се маскират с това, че прогресът в едни области се компенсира с регреса в други – така например, в Русия подобряването на потребителската кощница се компенсира с рязко падане на нивото на образованието, здравеопазването и промишлеността. Впрочем ние днес вече нямаме затворена система, но в конкретния случай това е само пример как може да изглежда този ефект.

От гледна точка на икономиката, точната диагноза звучи така: ако е достигнат предел за разделение на труда за дадена икономическа система, то съвкупните разходи за иновации спират да се възвръщат. Това го наблюдаваме посевместно: съвременната икономическа система отдавна съществува единствено за сметка на емисионното прекредитиране.

От тук нататък свършва обективната наука и започва идеологията. Западната икономическа наука ( „икономикс”) се създаваше като идеологически противовес на политикономията в социалистическия и вариант. По тази причина тя разглеждаше тезата за края на капитализма като идеологическа и просто я отричаше. Така тя отхвърли и идеите на Адам Смит за необходимостта да се разширява пазара (макар, че ги използва веднъж, въвеждайки „Рейгъномиката”). Тези изводи обаче не са паднали от небето и съответните механизми продължават своето действие.

Нещо повече – именно днес се случи това, което Адам Смит разглеждаше навремето като чисто умозрително разсъждение. Такова бе то и за Маркс. До първата криза на падане на ефективността на капитала, във връзка с невъзможността да се разширяват пазарите, доживя едва Фридрих Енгелс. Така, че днес в света всички пазари са глобални, тяхното разширение е невъзможно, а това означава, че

научно-техническият прогрес, механизмът на икономическо развитие, на който се крепи капитализмът е прекратил своето действие.

Това може да се харесва на някои или не, но както се казва е медицински факт. Разбира се възможна е и да се приеме, че по този въпрос Адам Смит е допуснал грешка, ала това едва ли е така: има предостатъчно желаещи да го опровергаят, но засега никой не е успял.  А и събитията от последните години, ако ги разглеждаме не изобщо, а именно от гледна точка на идеите на Смит, достатъчно ясно демонстрират, че той е прав.

Нека отбележим, че на практика нещата са още по-зле. Работата е в това, че още в края на 70-те години на 20-и век, когато в светът имаше две технологичи зони, остро конкуриращите една с друга, когато все още беше съвършенно неизвестно, която от тях ще победи, в САЩ решиха да ускорят своето развите по искуствен начин – за сметка на кредитното стимулиране на търсенето. По-късно този механизъм бе наречен „рейгъномика”, а днес ние жънем и неговите плодове: за да достигнем нормалното, равновесно ниво на развитие (вече без активния ръст), ние трябва да се сгромолясаме надолу.

Това печално обстоятелство се дължи на факта, че днес стандартът на живот в развитите страни (така наречените държави от Златния милиард) е изкуствено завишен. Тоест, обемът на съвкупното частно търсене, с 20-25 процента превишава реалните доходи на населението. Именно за поддържането на това търсене се правят и колосалните дългове. Дори, ако те не бъдат връщани, а просто бъде спрян техният ръст, ще започне много сериозно, дори може да се каже, катастрофично падане на нивото на стандарта на живот на населението. А тъй като намаляването на търсенето неминумо ще води след себе си и свиване на доходите, се получава така, че реалният спад ще бъде още по-силен. По нашите оценки, в Евросъюзът и САЩ той ще се срине до 50% от настоящето ниво. Това е дори повече от времето на Великата депресия (макар и икономическите механизми да са сходни) и принципно ще измени живота във всички западни или развити страни.

Основното изменение, което най-силно от всичко ще се отрази на начина на живот, ще бъде изчезването на феномена средна класа. Това ще се случи, защото средната класа съществува преди всичко благодарение на кредитното поддържане на търсенето. Ще отбележим, че аналогична ще е и ситуацията в Русия. В страната средната класа живее за сметка на приходите от нефт, които се генерират най-вече за сметка на изкуствено увеличеното търсене на потребителите на Запад.

Изчезването на средната класа много сериозно ще измени нашия живот.


Не просто ще станем по-бедни, а изобщо ще се измени цялата система на обществените отношения.  Днес тя се равнява именно по средната класа, тоест хора с определен тип потребителско поведение (той добре се вижда по рекламите – те на всякъде са еднакви и се целят именно в средната класа), но и на ниво потребление на политическите услуги. С други думи – очаква ни принципни промени в политическия елит.

При това, както винаги в подобни ситуации, временно силно ще падне стандартът на живот, съществено ще се увеличи популярността на крайните гледни точки в политическия спектър, като това ще се случи направо по три направления: националистическо, близо до откровения фашизъм, религиозно (ислямският фундаментализъм ) и социалистическо. Първото и последното ще бъдат по-конструктивни в чисто икономически план, но самата преконфигурация на политическото поле ще доведе до многочислени ексцесии.

Въпросът как ще се развива ситуацията след края на кризата е достатъчно сложен. Аз имам своите съображения по този въпрос, но те носят твърде умозритален характер, а това засега не е научно знание. Днес ние нямаме възможност да опишем това бъдеще, защото за тази зцел е необходима  разработка на нов език за описание. Понастоящем нашите езици, било то икономически („Политикономия” и „Икономикс”), било то философски са ограничени в границите, очертани от  капитализма. Докато бъде разработен нов език за описанието на света, голям ефект едва ли ще бъе постигнат. И ми се струва, че бъдещето принадлежи именно на разработването на този език. Алтернативи няма – както показва опитът, невъзможно е да създадеш бъдещето, без да имаш неговия образ. Засега никой не е успял да стори това и днес, все още, нямаме образ на бъдещето.

Превод: Владимир  Трифонов

Източник: www.profile.ru





Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. merlin68 - Интересен анализ. Във всеки случай ...
19.08.2012 11:27
Интересен анализ. Във всеки случай за да има въобще бъдеще трябва да се прекрати порочната практика парите да създават пари. Трябва да е ясно, че парите не са хора, животни, растения и не могат да се размножават. Размножаването им по изкуствен път посредством лихвата ги превръща в самоцел - печалбата застава на върха на веригата измествайки нуждите на човека и природата. В система където паричната печалба е поставена като връх на пирамидата, екология, здравеопазване, образование са просто политическо дърдорене. Колкото по-бързо огромната маса човеци осъзнаят, че парите нито се ядат, нито се обличат, те нито сеят, нито строят, а всяко производство е дело на човешкия труд и природните ресурси, то толкова по-добре за бъдещето на човеците.
Идеята за размножаване на паричната маса посредством лихви е най-порочната идея създавана на земята. Тази идея опорочава иначе полезните парични знаци основната функция на които е да улесняват размяната на продукти, превръща парите в средство за натрупване, а генерираните огромни финансови ресурси в лост за управление. Управлението под диктата на шепа хора присвоили си правото да емитират пари и да ги отдават под наем води света към поредната пропаст.
цитирай
2. pitashtia - Има много видове капитализъм
19.08.2012 21:03
http://www.facebook.com/Pitashtia Ефектите от глобализацията са както положителни, така и отрицателни, а опитът за анализ е повърхностен. Капитализмът има много кусури и нито един от който да си умре скоропостижно. Опасен е не самият капитализъм, а срастването на икономическата с политическата и духовна власт. На практика няма такива страни където да няма срастване и проблеми с демокрацията.
цитирай
3. jelezov - Михайл Хазин е популярен автор в РФ, ...
04.08.2013 00:31
Михайл Хазин е популярен автор в РФ, но теоретичните му схващания са доста повърхностни. Преводът на статията е слаб. Например на ред 12 отгоре е преведено "добавъчен" продукт. В българския икономически дискурс няма токова понятие. Новата официозна наука използва понятието "добавен" продукт и съответно стойност, с които се обозначава новосъздаденият продукт (стойност), който именно се облага с ДДС. В марксистката политикономия се използва и понятието "принаден" продукт (стойност), с който се обозначава определена част от добавения продукт, която собственикът на средствата за производство отнема от наемния работник безвъзмездно, макар и законно. Това е и едно от основните научни открития на Маркс, което буржоазните икономисти не признават. Затова не сме сигурни кое от двете понятия е употребено в руския оригинал.
Първият коментар е наивен опит злините на капиталистическия начин на производство да се обяснят с господството на ФИНАНСОВИЯ капитал, който е необходим (закономерен) етап от развитието на капитализма. В условията на частна капиталистическа собственост върху средствата за производство е невъзможно премахването на лихвата и лихварския капитал. Премахването му ще стане не само възможно, но и абсолютно необходимо условие за преход към следващият след капитализма обществен строй, който ще се основава върху обществена собственост върху средствата за производство и ще бъде последен строй на ИКОНОМИЧЕСКАТА ОБЩЕСТВЕНА ФОРМАЦИЯ, а не първи на Комунистическата, както погрешно мислят марксистите-догматици.
цитирай
4. juliannikolov - Jelezov, благодаря Ви за коментара и важните уточнения!
04.08.2013 21:33
Ето и линк към оригинала:
http://www.profile.ru/article/konets-%C2%ABzolotogo-milliarda%C2%BB-71029
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: juliannikolov
Категория: Изкуство
Прочетен: 871868
Постинги: 108
Коментари: 478
Гласове: 11910
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031