Проф. Велко Вълканов

Конфликтът по повод Южна Осетия отново разкри цинизма, заложен в използваната от Запада - САЩ и другите държави от НАТО - политика на двойните стандарти.
Ден преди откриването на Олимпийските игри в Пекин Грузия подложи на безогледни бомбардировки столицата на Южна Осетия Цхинвали, като почти напълно я разруши. Убити бяха хиляди граждани, десетки хиляди бяха принудени да търсят убежище в съседната Северна Осения. Русия, която е отговорна за запазването на мира в този район, която е отговорна и за живота на своите граждани, населяващи Южна Осетия, нямаше как да не се противопостави на извършеното нападение. Западът обаче се зае да защитава не нападната малка Южна Осетия, а извършилата нападението Грузия. Той е дълбоко възмутен, че Русия не позволи на Грузия да убива и разрушава хората и градовете на Южна Осетия.
Упреците към Русия отправя същият този Запад, който преди десет години, нарушавайки всички норми на международното право, нападна суверенна Сърбия, изби хиляди невинни нейни граждани, разруши градове и села за милиарди долари и накрая обвини за собствените си престъпления отказалите да му се подчинят сръбски държавници. Изправи много от тях пред някакво подобие на съд, който едни от тях направо уби, а други изпрати в затвора.
Военната акция на Русия продължи само една седмица. След като неутрализира огневите точки, които бълваха огън и смърт срещу Южна Осетия, тя прекрати военните действия.
Агресията на НАТО срещу Сърбия продължи 78 дни и нощи, през които дни и нощи нейни жертви бяха не само военни обекти, но училища, болници, телевизии, че дори и чужди посолства.
Русия предприе военните действия в Южна Осетия, за да защити живота и имуществото на мирни граждани и да възстанови статуквото.
НАТО нападна Сърбия, за да защити действащите на нейна територия терористични групировки и за да създаде на една нейна област, Косово, друга държава.
Така стигаме до въпроса какво всъщност е Косово и какво е Южна Осетия.
Косово е изконна сръбска територия, която по време на Втората световна война с помощта на фашистка Италия бива заселена със значителен брой албанци. След около половин век тези заселили се на чуждата земя албанци, които се радваха и на благосклонното внимание на хърватина Тито, изведнъж решиха да се обявят за независими от сръбската държава. Сега вече с помощта на Запада те, присвоили си чисто сръбската територия Косово, създадоха своя собствена марионетъчна държава. Не би било по-различно, ако лица, които от добро чувство се допуснали в дома си, изведнъж предявят претенцията за собственост върху част от дома ви.
Южна Осетия се населява преобладаващо от осетинци - кавказки народ, който от векове живее на своя собствена територия. Още през 1774 г. населяваната от осетинците територия става съставна част от руската империя. След Октомврийската революция Осетия става част от Планинската съветска република (Горская советская республика). По-късно съветското държавно ръководство, следвайки някои доминиращи националистически интереси, разделя Осетия на две части - Северна Осетия, която остава в състава на Руската федерация, и Южна Осетия, която влиза в състава на Грузия. Докато съществуваше СССР, така извършената подялба на Осетия нямаше особено практическо значение. Но след разпадането на СССР подялбата става съвършено неприемлива. Ако южноосетинците могат да се съгласят да бъдат част от СССР, те не могат да се съгласят да останат част от Грузия. (Твърде сериозен е страхът им от грузинската политика на ускорено етническо прочистване на определени райони.) На 20 септември 1990 г. парламентът на Южна Осетия провъзгласи Република Южна Осетия. Така Южна Осетия стана независима държава.
Никоя държава все още не е признала независимостта на Южна Осетия. Пита се обаче защо? Защо се призна независимостта на Косово, а не се признава независимостта на Южна Осетия? Защо се признава независимостта на една държава, съставена от пришълци, а не се признава независимостта на една държава, чието население, както отбелязах, живее на нейна територия от хиляди години. Отговора търсете в глобалистичните интереси на САЩ и НАТО.
Глобалистичните интереси на САЩ и НАТО трябва да отговарят и на друг подобен въпрос: Защо се признава независимостта на албанците в Косово, а не се признава независимостта на 20-милионното кюрдско население в Турция, което от 4 хиляди години живее на своя собствена територия?
Лицемерите от Запада няма, разбира се, да отговорят на тези въпроси. Те не се интересуват от истината, те се интересуват единствено от своя бизнес. При тях всичко е бизнес и най-вече политиката. Може би тъкмо от политиката (и особено от международната политика) най-много се и печели.
А нашето мило правителство вече притърча да се нареди до САЩ и държавите от НАТО. То обяви и готовността си да изпрати хуманитарна помощ на Грузия. Хубаво е да се помогне на нуждаещите се. Но нима не са по-нуждаещи се южноосетинците, чиито градове и села бяха разрушени?
Хитреци. Добре разбират коя благотворителност по-добре ще се котира.

19.08.2008

duma.bg

Да, печели се от международна политика. Но когато е заложен национален интерес и трябва да се вземе особено важно решение и политиката е повлияна от бизнес инетереси от вътре в страната или от вън за това вече си има друга дума - предателство! И тези действия да бъдат обяснявани с някаква борба с тероризма, защита на човешки права и правене на американско-натовска демокрация, защото тяхната демокрация очевидно е с нищо не сравнима по лицемерие и цинизъм .И е обидно да виждаме непрестанните опити за манипулация било чрез медии или някакви нечовешки усилия да ни убедят в тяхната правота с други инструменти. Да усещаш страх от тези които те закрилят и си с тях в съюз не е респект! Не , не е!

С тази война и реакцията си към нея САЩ и Запада показаха, че за тях няма никакви морални скрупули, принципи и ценности. Интересуват се само от собствените си интерeси и не се съобразяват с нищо. Човек трябва да е много дебелокож, за да не се отврати от потресаващия цинизъм и вулгарност, която демонстрират САЩ и сателитите им.
Очевидно е, че във въпросния конфликт не става дума за съдбата на Грузия, а за бъдещето на Русия. В ход е операция, която цели да унищожи най-голямата славянска страна. Не е тайна, че Запада отдавна се домогва до ресурсите й.
Потресен съм от начина, по който отразяват събитията европейските и американските демократични медии, а българските им колеги също не остават по-назад. Удивен съм, че виждам твърде много хора, които заемат "правилната" позиция и реват за "руската агресия" към Грузия. Поведението им си обяснявам с три възможни причини - психически отклонения (патологична фобия), лакейски синдром и личен интерес.