Постинг
15.04.2022 15:36 -
Мисли за котките
„Ако може да се направи кръстоска между човека и котката, това ще подобри човека, но ще развали котката”, гласи един популярен афоризъм на Марк Твен. Виктор Юго пък смята, че „Бог е създал котката, за да има човек до себе си тигър, който да може да погали”. Волтер не е бил в състояние да започне да пише, ако котаракът му не е бил до него, а Даниел Дефо отбелязва, че „който има котка, няма причина да се страхува от самотата”. Вероятно нямат край афоризмите, изричани от популярни личности за котките. Към ще прибавя и моята констатация, че ако кучето е най-добрият приятел на човека, който предано е готов да му служи, то котката гледа на човека като същество, по-ниско от него в животинската йерархия и приема за нормално той да бъде на нейно разположение.
Известен с пристрастията си към котките е и великият френски държавник Арман Жан дьо Плеси, херцог Ришельо (1685-1648), познат за любителите на историята и литературата като кардинал Ришельо.
Непоколебимият съзидател е градял и укрепвал френската държавност в нелека борба с могъщите си европейски съперници, освен Англия, това са Испания и Австрия, управлявани по това време от династията на Хабсбургите, към чийто род е принадлежала и френската кралица, съпруга на Луи XIII, Ана Австрийска, която е известна не само със своята красота, но и с трудния си характер.
В нелеката борба с вътрешни и външни врагове Ришельо е имал твърде малко приятели, това е преди всичко неуморният отец Жозеф, на когото той поверява всички най-важни дипломатически мисии, но особена роля в ежедневието на Кардинала са заемали неговите котки. Известно е, че всеки ден, преди да се захване с държавните дела, Ришельо е прекарвал около час в игри със своите четириноги приятели. Най-любимата от всичките му котки е била снежнобялата Сумиз (Soumise), чието име преведено на български би означавало нещо от рода на „дама с леко поведение”. Ришельо е и един от първите стопани на ангорска котка в Европа. Неговият приятел Никол Клод Фарби дьо Пейреш (пътешественик, учен, политик) му носи от Османската империя ангорка, наречена Mimi-Paillon. Котаракът му, чийто корени са от мъгливия Албион, е наричан Фелимор и е известен с това, че е приличал на тигър.
Историческите извори споменават, че придворните, политиците и дипломатите са знаели за пристрастията на Ришельо към котките и често са му носели по някоя котешка красавица за подарък. Така от Полша той получава дама, наричана Людовиска (Ludoviska), а друга от прелестната му приятелки се е наричала Рубин (Rubis sur L"Ongle). Свидетелите твърдят, че тя е притежавала и характер, достоен за името й – известна е с това, че винаги е облизвала и последната капка млекце от паничката си. Друга пухена приятелка на Ришельо пък се отличава с изящното име Серполета (Serpolet). В историята са останали и имената на неразделните две сивушки – Приам и Тисба. Но фаворитът на Кардинала в тази очарователна компания е черен котарак, със страховито звучащото през XVII век име Луцифер. Изборът на името наистина е впечатляващ за епоха, в която е процъфтявал ловът на вещици. Та самият Ришельо изпраща на кладата клетия свещеник Урбен Гранде, макар и това да става по-скоро заради политическите му позиции, които често са били критични към Червения кардинал, а и заради слабостта му към жените и ревността на съпрузите им, отколкото, защото наистина се е занимавал с магьосничество. Но името на котарака, Луцифер, ме накара да се замисля, че може би не само във връзка с политиката е популярната оценка на Папа Урбан VIII, който казал, че „Ако има Бог, кардинал Ришельо ще трябва да отговаря за много работи. Ако няма … е, добре, той живя успешно".
Знае се, че Ришельо се е увличал по мистика, може би той е черпил енергия от своите четириноги приятели, които вероятно са му носели не само утеха, но и са облекчавали многобройните физически болки, от които е страдал, предвид сериозните му здравословни проблеми.
Вече четвърт век просто не мога да си представя как мога да живея без котка или няколко котки до себе си. Отдавна съм приел, че котките винаги са прави, дори когато драскат ръцете, които ги хранят. Не съм се питал какви са причините за моята привързаност към тези магически същества, но мисля, че и за тях важи афоризмът на Оскар Уайлд, изречен за жените – няма нужда да бъдат разбирани, те просто трябва да бъдат обичани. И смятам, че котките заслужават това.
Владимир Трифонов
Вече четвърт век просто не мога да си представя как мога да живея без котка или няколко котки до себе си. Отдавна съм приел, че котките винаги са прави, дори когато драскат ръцете, които ги хранят. Не съм се питал какви са причините за моята привързаност към тези магически същества, но мисля, че и за тях важи афоризмът на Оскар Уайлд, изречен за жените – няма нужда да бъдат разбирани, те просто трябва да бъдат обичани. И смятам, че котките заслужават това.
Владимир Трифонов
Следващ постинг
Предишен постинг
И са най-добрите философи, освен всичко друго :)
цитирайРаботата на котките е да ловят мишки в зимника на селската къща, а не да се изтягат на дивана в апартамента.
цитирайТе бяха мили и добри.
За тях не бих казала , че ми се галят само за да ме използват .
Случват се и такива котенца.
Едното беше на къщата на баба и наистина живееше на сайванта .
Гонеше мишките.
Другото живееше в двора на къщата ми . Беше толкова привързано , че излизаше извън двора , за да ме чака.
Веднъж отидох с децата при мама на другия край на София .
Котето ми го ритали и го убиха. Така става с милите котета.
Така става и с добрите хора. Зверовете ги малтретират.
Затова чувствам сила да защитавам оскърбените и угнетените , независимо дали са хора или животни.
цитирайЗа тях не бих казала , че ми се галят само за да ме използват .
Случват се и такива котенца.
Едното беше на къщата на баба и наистина живееше на сайванта .
Гонеше мишките.
Другото живееше в двора на къщата ми . Беше толкова привързано , че излизаше извън двора , за да ме чака.
Веднъж отидох с децата при мама на другия край на София .
Котето ми го ритали и го убиха. Така става с милите котета.
Така става и с добрите хора. Зверовете ги малтретират.
Затова чувствам сила да защитавам оскърбените и угнетените , независимо дали са хора или животни.
Отношението към животните е показателно за това какво всъщност представляват хората. Човек, който може да посегне на животнrje, не би се въздържал да посегне и на хора.
Обичам животните - не само домашните котки и кучета, а животните изобщо. Често попадам на диви животни в планините.
Котките са вълшебни същества - толкова красиви, изящни, нежни и любвеобвилни. Отдавна са неразривна част от моя живот... И съм щастлив, че е така!
цитирайОбичам животните - не само домашните котки и кучета, а животните изобщо. Често попадам на диви животни в планините.
Котките са вълшебни същества - толкова красиви, изящни, нежни и любвеобвилни. Отдавна са неразривна част от моя живот... И съм щастлив, че е така!
Имала съм котка в детството, имам и сега...Тя е член на семейството ни вече. Любвеобилна, дисциплинирана, забавна...живо същество. Спасихме я, но остана без опашка .. Искали са да я убият, защото се грижехме за нея. От старите хора, които са имали домашни животни, не само котки и кучета, съм запомнила израза: "Който бие животните, той бие себе си."
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 11915
Блогрол
