Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.11.2021 15:48 - Съдбата ли направлява нас или ние нея?
Автор: juliannikolov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 999 Коментари: 2 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Темата за ролята на провидението в човешкия живот ме вълнува отдавна. През годините неведнъж съм се питал - прав ли е Теофраст, който малко преди да умре споделя пред учениците си, че "случаят владее света"?
От натрупания си досега житейски опит оставам с впечатлението, че повечето успели хора са склонни да смятат, че дължат всичко на собствените си качества, а пък хората, които по някакви причини не са на гребена на вълната, обикновено не са самокритични, а обвиняват лошия си късмет. Струва ми се, че и едните, и другите изпадат в крайност – щастливци са заслепени от успехите, а неудачниците - от разочарованията. Сякаш най-близо до мен е гледната точка на Макиавели, който е смятал, че личните качества и късметът имат по 50% дял за успеха/провала на отделната личност. Той все пак не пропуска да отбележи, че "съдбата както и жената предпочита смелите". Различна е позицията на римският историк Салустий, който е убеден, че всеки сам е ковач на собственото си щастие.
  Гай Салустий Крисп (86-35 г. пр. н. е.) произхождал от плебейски род, вероятно принадлежащ към муниципиалната аристокрация на сабинския град Амитерн. Своята политическа кариера той започва като квестор през 54 г. пр. н.е. Ключов фактор за нейното развитие е приятелството му с Гай Юлий Цезар. През 47 г. Салустий става претор в реорганизирания от Цезар сенат. По-късно е изпратен в Кампания да усмири разбунтувалите се цезарови легионери и да ги поведе към Африка, при тази мисия той замалко не бива убит от разгневените войници.
След победата на Цезар в Африка при Тапс, в хода на гражданската война срещу републиканците, Салустий е назначен за проконсул в новата африканска провинция. На тази длъжност той натрупва своето огромно богатство. Като се завръща в Рим Салустий купува скъпи имоти, за което е обвинен в незаконно забогатяване, но ползвайки се от покровителството на Цезар се отървава от обвиненията. Смъртта на Юлий Цезар на мартенските иди, през 44 г. преди новата ера, слага край на политическата кариера на Салустий. Той се оттегля в разкошната си резиденция (бивша собственост на Цезар) в Тибурн (днешния Тиволи) и се отдава на творчество.
От историческите трудове на Салустий изцяло са съхранени "Югуртинската война" и "Заговорът на Катилина", но те са достатъчни, за да живее в съзнанието на потомците си и до днес. Още през II век Тацит определя Салустий като най-даровития историк, а през XIX век Ницше го посочва като свой любим римски автор.
Силно съм впечатлен от оцелелите произведения на големия мислител, но най-трайна следа в съзнанието ми остави цитирания по-долу пасаж от "Югуртинската война", който изразява отношението му към ролята на съдбата в живота на човека. Вероятно това са най-популярните редове, писани от Салустий. И има защо! Изводите от тях всеки може да си направи сам. "Несправедливо се оплаква човешкият род, че неговата природа, немощна и краткотрайна, се направлява повече от съдбата, отколкото от добродетелта. Напротив, ако човек поразмисли, не ще намери нищо по-възвишено и по превъзходно от нея и ще признае, че на човешката природа по-скоро липсва трудолюбие, отколкото сила и време. А водач и повелител в живота на смъртните е духът. Когато той върви към слава по пътя на добродетелта, тогава е необикновено мощен, деен и блестящ и не се нуждае от съдбата, понеже тя не може никому нито да даде, нито да отнеме честността, трудолюбието и другите добри качества. Ако обаче, обхванат от пагубни страсти, човек е потънал в леност и чувствени удоволствия и когато известно време се е наслаждавал на тези гибелни страсти и в бездействие е прахосал сили, време и дарби, тогава той обвинява слабостта на своята природа: всеки отдава на обстоятелствата причините на злото, за което той сам си е виновен. Ако людете търсеха да постигнат истинските блага със същата настойчивост, с каквато се стремят към несвойственото на своята природа, безполезното, дори и опасното, то не съдбата би ги вече управлявала, а те нея и биха достигнали до такова величие, че те не биха били смъртни, а биха постигнали безсмъртие чрез славата". Ето и още един удивителен пасаж: "Понеже човек се състои от тяло и душа, то всички наши действия, всички наши склонности се определят едни от природата на тялото, други от тази на духа. Така красивата външност, големите богатства, както и телесната сила и всички тям подобни загиват в кратко време, докато превъзходните творения на духа са безсмъртни, както душата. Изобщо преимуществата на тялото и случайните блага имат както начало, тъй и край; всичко, което се ражда умира, всичко, което расте, старее. Само духът, неразрушим и вечен ръководител на човешкия род, управлява и владее всичко, самият той обаче не зависи от нищо. Затова толкова повече е за учудване порочността на онези, които, отдадени на чувствени удоволствия, прекарват живота си в разточителство и ленност, а оставят духа си, най-ценното и най-възвишеното в човешката природа, да затъпява в невежество и бездействие; а при това толкова многобройни и разнообразни са духовните занимания, чрез които може да се постигне най-висшата слава”.

Владимир Трифонов

Заб.: И двата цитата са по Салустий, "Исторически съчинения", Изд. "Наука и изкуство", С. 1982 г., превод на М. Марков.



Гласувай:
6



1. iw69 - Човек
04.11.2021 19:26
сам кове съдбата си.
цитирай
2. panazea - Ние имаме някакви намерения , опитваме се да правим нещо,
05.11.2021 00:19
но съдбата си знае работата и подрежда Вселената.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: juliannikolov
Категория: Изкуство
Прочетен: 871827
Постинги: 108
Коментари: 478
Гласове: 11910
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031