Владимир Трифонов

Малко книги са ми оказвали толкова дълбоко и силно въздействие, както "Успоредните  животописи" на Плутарх, които имах щастието да прочета на български (част от тях) и руски език. От животописа на Александър Македонски научих, че няма невъзможни неща за един дързък мечтател, но и че съдбата може да се отвърне от него в зенита на славата му.
Разказът за живота на Юлий Цезар ме вдъхновява и до днес. Преди всичко с това, че всичко най-важно в живота на един човек може да се случи и след неговата 40-годишнина, а и с това, че дори пътят на Цезар е наситен с премеждия и изпитания от първия до последния миг. "В битките досега се борих за победа, при Мунда се сражавах за живота си", въкликва той във финалната схватка от гражданската война в Римската република (45 г. преди новата ера).
Животописът на Пир ме научи, че дори най-блестящият играч, който печели победа след победа, може да губи война след война, колкото и храбър, мъдър и изкусен войн да е той (самият Анибал го е поставял на второ място след Александър Македонски, твърди Тит Ливий, но съществува и друга версия на разговора на картагенския военачалник със Сципион Африкански, според, която Пир е първи в списъка с велики войни на Античността, дори преди Александър). Не е достатъчно да си добър играч, необходимо е и да знаеш какво искаш и да развиеш умението да постигаш целите си.
Печалната участ на Марк Антоний ме убеди, че и най-облагодетелстваната от съдбата личност, може да проиграе не само безброй царства и властта над целия свят, но и живота си, ако е неспособен да владее страстите си и заради своите чувства е готов да предаде и изостави хората, проливащи кръвта си за него. "Увлечен във веселби и развлечения, той губеше най-ценното нещо, което ни принадлежи на този свят - времето", обобщава мъдрецът от Херонея. Потресаващо въздействие ми оказа и печалната участ на спартанския герой Клеомен. Въпреки удивителните си качества - мъжество, доблест и героизъм, той и семейството му са жертва на Провидението, което понякога е способно да погуби и хората, които повече от всички заслужават победи и възхищение.
"Плутарх ме научи на смирение", споделя Бетовен към края на своя наситен с изпитания и титанични постижения път. А това е и най-важното послание от животописа на Солон и неговата поразяваща мисъл: "важен е краят, никой не може да бъде наречен щастлив преди да е видял собствената си смърт". Един живот се измерва не по богатствата и постиженията, които човек има в зенита си, а според равносметката след неговия край.
Чувствам дълбока привързаност към гениалния писател и мислител от Херонея, дал сюжета и на много от безсмъртните пиеси на Шекспир. Продължавам да чета и препрочитам Плутарх, горещо го препоръчвам на своите приятели, но и на всеки, който иска да укрепи духа си, да разшири своите познания и умения, да се научи да извърви достойно, красиво и съдържателно своето пътешествие на тази земя!

На всички вас, приятели, пожелавам сила, твърдост на духа, отлично настроение и много усмивки, смейте се по-често. Пазете силите си и се наслаждавайте на красивата пролет и щастливото лято, което ни предстои - след Мрака винаги идва Светлина, човек живее най-съдържателно именно във времена, в които се налага да преодолява трудности и изпитания!

Тези 46 текста, които са останали от Плутарх са доста ползван пряк исторически източник за познание на древните и то в периода когато Антична Гърция става Римска провинция. Подреждайки ги по двойки - предимно елин с римлянин, той дава не само животописа им, но е и литературна наслада за четене с този пъстър език. :)))

Впечатлен съм не само от дълбоките прозрения за живота на Плутарх, но и от впечатляващото му литературно майсторство. Книгите му се отличават с дъллбоки прозрения, тънки наблюдения върху човешката душевност, изключителен усет към най-повратните и драматични мигове, завладяващо изложение на събитията. Wonder, чета вашия блог с огромно удоволствие. Поздрави!