Наскоро отново преглеждах записките, които съм си водил за най-впечатляващите мисли от прочетените книги. Попаднах на следната впечатляваща мъдрост от автобиографията на Никос Казандзакис "Рапорт пред Ел Греко".

"Звяр, сляп, объркан, гладен, но който не яде, срамува се да яде, и който трябва само да кимне на минаващото по улицата щастие и то с готовност ще спре, но не му кимва, а отваря чешмата и пуска времето да тече без полза, сякаш е вода, и го попилява, звяр, който не знае, че звяр - това е младостта."

Замислих се, може би така изглежда младостта погледната от дистанцията на времето и богатия житейски опит, но когато човек я изживява той няма време да се замисли за това. Увлечени във водовъртежа на наситеното със събития ежедневие ние просто се оставяме те да ни водят, а щастливите и тъжните мигове се редуват с бясна скорост, и когато все пак намерим време да погледнем назад осъзнаваме, че всичко е било само миг, който изглежда почти толкова нереален колкото и сънищата...

                                                                                                                

минава по-бързо от предишната. И се замислям за нещата, които съм искала, но не съм постигнала. А миговете на щастие стават все по-малко:((

И аз имам чувстовто, че времето сякаш ускорява своя ход, но не съм съгласен с мнението си за щастливите мигове. Ние трябва да си ги създаваме, ако те сами не идват при нас:) В крайна сметка нали ние самите контролираме мислите си и от нас зависи каква насока ще им дадем:)))
Така че, горе главата и много щастливи мигове за вбъдеще:)))

Не трябва да се отказвам от мечтите си. Когато много искаш нещо, няма начин да не се случи:))

Интересно метафизическо разсъждение за младостта и препускащото време. Наскоро тук в блога на joines четох за странен ритуал на икнките. Избират деца които даряват на боговете. Дават им корени на кока и други опиати и ги пращат на един ледено студен върха в планината. И те тръгват към върха, тръгват към своята физическа смърт. Стигат до там и умират. Останали са до ден днешен непокътнати мумии от 6-7 хиляди години.Непокътнати сякаш времето за тях е спряло, а може би наистина е спраяло?

Има хора, които са учебници по това как ни управлява едно голямо несъзнавано и едно малко по-малко либидо. Има учебници по пропиляване на мигове в името на момента, в който ще ти е удобно да живееш.

За себе си мога да кажа, че не съм изпаднала в капана нито на едното, нито на другото - изживявам си нещата. С цената на меланхолията, която съм си избрала. И мисля, че малко интелект не е достатъчен, за да се предпазиш от минаване по права линия в с поглед в краката през живота. Трябва и щипка духовност, и малко желание да споделиш със света и да чуеш.

Когато се научим да се слушаме, да мислим, а съпреживяваме времето няма значение. Младостта е красива като всичко друго. Не е просто момент в миналото, за който копнееш защото са ти казали, че е ужасно красива. А като се замислиш.. красотата е там, където я виждаш.

Говоря за Никос Казандзакис и тежащата от мъдрост "Рапорт пред Ел Греко", която оставя недовършена, отивайки си... И сякаш части от мен я донаписват понякога. Не говоря за Времето или Младостта, защото и на 79 г. ще съм млада и безумна, живеейки в Сега-то си.
И както е казал /пак там/ КАЗАНДЗАКИС: "ще е душата ми като пчела удавена в меда"

Казах на бадема: Брате, поговори ми за Бога

И бадемът цъфна!

Но съм съгласен с Феликс, че красотата е отвъд времето. Аз мисля да съм най-млад на 40 ))

А иначе за повечето хора времето наистина започва да тече по-бързо след 30. И точно това усещане за изплъзваща се младост провокира кризата на средната възраст.