"Когато жените ни обичат, те ни прощават всичко, дори престъпленията ни; когато не ни обичат, не ни уважават за нищо – дори за добродетелите ни”.       Балзак                                                                                                                                 

Красива глътка мисъл. Усмивка. Опиянена.

Сега остава да решим какви са последствията от този афоризъм:). Аз отивам да мисля по въпроса:)/

Определено е така!

откога изобщо някой уважава някого заради добродетелите му??? :)))

Всъщност, не знам колко често се случва, но не много:).
Аз се старая да има за какво да ме уважават и двете групи:)!

Ето звучи нелогично, но е вярно. И не може да се даде задоволителен отговор защо постъпваме нелогично.Защото сме заслепени, омаяни или сме във плен? Или защото се стахуваме да не загубим скъпия за сърцето си? И във втория случай защо не оценяваме добродетелите? Защото ли се питам? Ето няма отговор, но Балзак просто е констатирал факта.Поздрави, много интересна тема за размисъл...))

Всички "знаем" че добродетелите са далеч по-подходящи за уважение, но все пак в нашата западна цивилизация май и пороците са представени като нещо достойно за уважение:))
От друга страна любовта може да прави всичко друго, но не и да рационализира. Някак е извън вихрената й и освободена от разума природа. Така че който обича е нелогичен:)

а и добродетелен мъж!? - ами той винаги води борба със себе си :)

Не ща да коментирам мъжете, жените и добродетелността им, нито как това влияе върху впечатлението, което оставят в другия пол:). Просто така е прекият път към омазването на темата:)!

Точно така е. Както винаги Балзак е прав