Гай Плиний до своя Максим - привет!

Размшиление

Неотдавна болестта на един приятел ме доведе до мисълта, че ние сме най-добри, когато сме болни. Защото има ли болен човек, когото да вълнува алчност или властолюбие? Той не слугува на любовта, не се стреми към длъжностти, пренебрегва богатствата и му е достатъчно и съвсем малко, защото му предстои да остави всичко. Тогава си спомня за боговете, спомня си, че е човек, не завижда никому, от никого не се възхищава, никого не презира, а и не слуша, нито пък го интересуват злословията. Мисли само за бани и лековити извори. За тях са най-големите му грижи, за тях са и молитви, и оброци, сам си чертае бъдещето: ако го стигне избавление, да живее спокойно и безгрижно, тоест - живот чист и блажен. Следователно накратко мога да дам и на теб, и на себе си наставления за това, което философите с твърде много думи и дори с цели свитъци се опитват да поучават: когато сме здрави, да бъдем такива, каквито обещаваме да бъдем, когато сме болни.
                                                                                                               Бъди здрав!

.добре е да не правим това което не искаме да не ни се случи на нас самите....

Интересно размишление и тъжно разбира се.А тази мъдрост се напрягам да я проумея.И стигам до извода че ако искаме да не ни стигат беди, трябва да живеем добродетелно.Или просто да сме добри не само когато ни се случва нещо лошо да се разкайваме.Но това е почти невъзможно.В живота има относително равновесие на добро-зло.Звучи ми една песен на Б.Карадочева...Ако до всяко добро същество, застане още едно..., нали малко е утопично....какво ще ни казват в новините?,какви ще са филмите?Не става.Трябва да сме и малко лоши.За да не нарушаваме равновесието в природата.Поздрави за поста))

ни кара да се замислим, да сменим посоката и да започнем да ценим неща, които преди сме смятали за даденост, а те в един момент започват да ни се изплъзват много яко...
Много добри размишления! Поздрави!

което съм писала преди около две години:
"Защо, когато ни е зле
пред Бога всичко обещаваме?
Почувстваме ли се добре,
най-лесно е да го забравиме."

Съгласен съм с коментара на desislava71, но си мисля, че акцентът в това писмо е върху друго - че изправени пред голяма беда ние забравяме всички тези дреболии, които ни тровят живота в ежедневието.

Бади здрав!