Отдавна прозрях, че универсални рецепти за благополучие на този свят няма, но опитът учи, а натрупаните знания и преживявания ни помагат да взимаме по-разумни решения посрещайки новите изпитания. 

Затова и се опитвам да науча колкото се може повече за човека, за онези видими и невидими закономерности, които предопределят успеха или краха на личността.

Като бях малък всичко ми изглеждаше лесно –  учеха ни, че доброто ще бъде възнаградено, а злите неизбежно ще си получат заслуженото. Постепенно натрупаният опит ми помогна да разбера, че нещата не стоят съвсем така, а в повечето случаи изобщо не са така. Друго обяснение от детските годии бе, че умният успява, а глупакът се проваля, но и то не издържа на сериозна проверка. По-късно попаднах на какви ли не теории - според някои от тях живеем в съвършения и най-добър от всички възможни светове, в който всяко нещо има дълбоко заложена причина и всичко става в името на светлото бъдеще, че колелото на историята ще се върти докато на  земята не се възцари всеобщо благоденствие.  Други пък изпадат в противоположната крайност, като заявяват, че живеем в джобно издание на ада, че няма добродетел, която да не бива наказвана и порок, който да не е щедро възнаграден, че светът е ирационален и процесите и явленията в него са неподвластни на  разума.  Трети смятат, че животът не е нито толкова черен нито толкова бял, а в него има всичко - добро и зло, радост и разочарование и в резултат от сложното преплитане на човешките усилия и стеченията на обстоятелствата се формира ходът на историята и съдбата на отделния индивид.
Никое от тези обяснения не ме задоволява напълно, затова се е стремя се да науча повече. Да намеря онези логически закони, за които говори героят на Тургенев в "Степния Крал Лир":
„Всичко в света – и хубавото, и лошото се дава на хората не по заслуги, а вследствие на някакви неизвестни още, но логически закони, които аз не се наемам да посоча, макар понякога да ми се струва, че смътно ги чувствам.”
Минаха вече 7 години откакто прочетох тази разтърсваща творба, от тогава се запознах със стотици биографии, пред очите ми са не по-малко примери от живота на моите съвременници, но така и не намерих универсален отговор.
В крайна сметка и настоящето и миналото ни дават редица примери за провалили се ярки личности и преуспели глупци.  Вчера прочетох писмо на Плиний Млади , в което авторът разказва за един свой съвременник:
„ Често ти повтарям:  има сила у Регул. Учудващо е как постига всичко, което си е намислил. 

....

Ако той бе насочил по правилен път тази сила или ако трябва да я наречем с друга дума, този ламтеж за всичко, което пожелае, много добрини можеше да направи! Но добрите хора не са тъй силни както лошите; и както „храбростта се дължи на незнание, а обмислянето поражда нерешителност”, така стеснителността отслабва честните натури, а безогледността укрепва лошите. Регул е пример. Гласът му е слаб, изговорът – неясен, езикът – заплетен, умът – ужасно бавен, памет – ни капка; и нищо друго – само налудничавост: но благодарение именно на този си бяс и безсрамие успява да мине за оратор пред мнозина. За него Херений Сенецион измисли чудесна парафраза на прочутото Катоново определение за оратора в обратен смисъл: „Ораторът е лош човек, неопитен в говоренето”. Бога ми,  Катон не е успял да даде толкова добро определение за истинския оратор, както Херений – за Регул.”

Това писмо е писано в началото на II век от новата ера. Изглежда хората малко са се променили през последните 1900 години, а през цялото това време никой не е успял да намери тези неизвестни логически закони, които ни носят доброто и злото.  Няма достатъчно убедителен отговор, защо понякога един глупав злодей успява да надхитри стотици добронамерени мъдреци? Защо в повечето случаи добрите хора не са толкова силни като лошите? И има ли общовалидни закономерности, които определят както хода на историята така и индивидуалната човешка съдба?

страхотен пост!
и аз често се замислям над всичко това...
уви.. отговори рядко намирам..
все пак мисля, че когато си положително настроен към света, към околните.. към всичко добро...и живееш в мир със себе си и обкръжаващият ни свят.. то тогава неминуемо животът ти става по лесен.. всичко става по лесно постижимо и успяваш..
поздравявам те!

Да наистина, прав си. И аз съм се замисляла, но не съм правила чак такива крайни заключения и обобщения.Защото все пак има много благородни, широкоскроени и великодушни хора сред успелите.Или после успеха ги променя.Но не ми се иска да подозирам че във всеки успял човек се крие един жалък,глупав злодей?Правиш добър анализ за това как външните фактори определят мирогледа, особено ако са манипулативни.Аз дори често се питам защо така грубо се отричаше и заклеймяваше религията по времето на тоталитаризма? Каква заплаха беше за режима?Нали всъшност тя учи на добродетел?Това бе в страни от темата.Но в твоята класация и аз съм от третия тип хора умерените.Поздрави за интересния пост.)))

Далеч не всички успели са злодеи - не съм и твърдял подобно нещо. Но е факт, че по върховете на обществената йерархия обикновено са хора с много съмнителен морал. Някои са зли преди да успеят, други успехът ги променя, трети остават достойни за уважение и след него.

*
По въпроса за религията - имам малко по-различно мнение.
Роден съм 1977 г., кръстен съм на 2 години. Никой не е пречел на баба ми, която има основна заслуга за това. Да, това е частен случай - не правя обобщения.
Не знам как се чувстваш ти, но на мен ми е много противно да гледам как се правят на набожни хора, които са причина за смъртта на стотици и милиони. Визирам както господарите на света така и някои от тези, които им се противопоставят.
Всички религии претендират, че учат на добродетел, но от тяхно име са извършени многобройни престъпления. Много е сложен този въпрос. Иначе ми харесва идеята, че над нас хората има един по-висш и благороден разум. Вярата дава спокойствие и увереност. Хората имат нужда от нея.
Що се касае до понятието "тоталитарен режим" - аз лично избягвам да го употребявам. Твърде много злоупотребяват с него някои псевдодемократи, които са наводнили българското интернет пространство. Предпочитам да гледам към проблемите на днешния ден, които по моето скромно мнение са доста по-сериозни от тези, които обикновеният човек имаше преди 20 години.
Живеем в един сложен и несигурен свят, в който властват само парите и грубата сила. Ресурсите на планетата са ограничени, глобалното затопляне е факт, ужасяващата бедност добива все по-застрашителни размери. Човечеството трябва да се сплоти в името на своето оцеляване, а вместо това шепа самозабравили се хищници го тласкат към гибел.

Не, не си правя самореклама, не съм го писал аз:).
Четете какво пише на http://hinki.blog.bg/viewpost.php?id=74554 и, понеже няма нужда да ви казвам да го обмислите-забавлявайте се:)!

в смисъла в който го казваш се искат качества, които повечето хора нямат. Не се наемам дали тези качества са добри или лоши - не мога да съдя. Някои ги имат и ги проявяват, други ги крият и подтискат зад маската на добродетелта и милосърдието. Но честно, аз не искам да съм толкова успял. Подкрепям една теория, просто теория - щастието и успехът на едни води до нещастие и неуспех на други. Сложна работа...

самия себе си...за жалост

няма съмнение, че трябват качества, но там е работата, че малцина знаят какви точно са те.
Ясно е, че не става дума за уникални умствени възможности или някакви нравствени добродетели.
Историята и съвременността познават много способни злодеи, но това което най-силно ме озадачава е тържествуващата посредственост.
И примери за нея колкото щеш - в настоящето и миналото.