Дядо ми бе интересен човек. Още помня незабравимите мигове, които прекарахме заедно. Най-скъпи ми бяха  вечерите, когато  преди да заспя  идваше ред на традиционната приказка.  Приказките на дядо не бяха като тези, които обикновено разказват на малките деца - нямаше истории за Кумчо Вълчо или Кума Лиса, а много по-вълнуващи от тях...
От него за пръв път научих за великите римски императори Юлий Цезар, Октавиан Август, Траян и Юлиан. За знаменитите мореплаватели Христофор Колумб и Фернандо Магелан, за героите на Руско-турската освободителна война. Но сред всички тези титани имах един, който ми бе най-скъп - за него винаги слушах с особено удоволствие. Това бе император Наполеон -  удивителният син на малкия остров Корсика, който почва от нулата, покорява Франция и Европа, а накрая печално завършва пътя си на остров Света Елена.  Още не бях тръгнал на училище, а вече знаех магическите имена Маренго, Аустерлиц, Йена, Бородино, Ватерло...
Много години минаха от тогава, аз вече съм на 30, дядо ми близо две десетилетия го няма на този свят, но интересът ми към Наполеон и неговото време не спира и до днес. Нещо повече в един момент от живота ми тази епоха се превърна в истинска страст, изчетох десетки книги по темата и то не само за Императора, а и за удивителните му съвременници  - храбрите маршали Мюра, Ней и Лан, подлите предатели Бернадот, Фуше, Тайлеран, коварните врагове Метерних и Поцо ди Борго и още безброй ярки личности от онези героични години.
Като младеж аз идеализирах Наполеон, за мен той бе повече от герой, в съзнанието ми олицетворяваше абсолютния гений. Постепенно мнението ми стана по-реалистично. Осъзнах, че той е човек като всички останали със своите силни и слаби страни, възвишени и низки страсти. Проумях, че единствената област, в която той наистина е гений  е военното изкуство, а по-голямата част от разказите за неговите свръхестествени възможности са чисто и просто митология.
Наполеон вече не е моят любим герой, сега много повече се възхищавам на  стоицизма и нравственото величие на римските императори Марк Аврелий и Юлиан. И все пак образът на Бонапарт ме вълнува и до днес, независимо от неумението му да се радва на живота, на любовта, на магията на прекрасния пол. Въпреки,  че както си спомня Буриен той не е изпитвал никаква потребност "да бъде обичан", а и сам рядко е обичал.
Това, което ме впечатлява най-силно в Наполеон е небикновената интензивност на неговия живот. Удивителната енегия, с която той е мислил и действал. Потресаващата целеустремност и умението му да съсредоточи усилията си в желаната точка.
И ега не спирам да си задавам куп въпроси за делата и постъпките на този човек - от великото до низкото. Още не мога да си обясня това странно съчетание от жестокост и решителност в дадени моменти и пасивност и великодушие в други. До днес не мога да проумея, защо е бил толкова снизходителен към маршалите-предатели, към некадърните си роднини, които е  обсипал с почести и кралски титли? Защо така и не е намерил сили да продължи борбата през 1814 г. и 1815 г., а на два пъти се отреча от трона? И най-вече, защо този герой, който сякаш е възкръснал от античността завършва безславно пътя си на Света Елена вместо да се удави в кръвта на гвардията си при Ватерло?
Много са ми любимите книги за Наполеон, но тук ще изброя само имената на авторите, чиийто трудове за Императора най-силно ме впечатлиха - историците  Евгений Тарле, Алберт Манфред, Дезмънд Сиуърд, Роже Дюфрес. Писателите Емил Лудвиг, Лев Толстой (образът на Наполеон във "Война и мир"), Дмитрий Мережковский (невероятния му едноименен роман). Изключително впечатление ми направи и книгата на бившия секретар на Наполеон Буриен "Частния живот на Наполеон" - независимо от съмненията около някои неща написани в нея...
Темата за Императора е неизчерпаема, милионите страници изписани за него така и не дават пълния отговор на загадките около личността му. С помощта на негови мисли тук ще се опитам да разкрия някои от най-интересните особености в характера на този исполин. Няма да спестя нищо - от най-мъдрите до най-грубите му и дори брутални изказвания, ще се постарая да вмъкна всичко, което най-силно ме впечатли в няколко постинга.
Моля дамите да не се стряскат от това, което ще прочетат по-долу, пренебрежението към нежния пол, неучтивостта и липсата на такт са неразривно свързани с личността на Наполеон.


*

Душевните отрови са за мене много по-убийствени, отколкото каквaто и да е доза арсеник.

*
Не мисля, че човек може да обича няколко души. Винаги има една преобладаваща обич.

*

Човек като мен плюе на живота на милиони. Ако аз умра светът ще бъде погребан заедно с мен.

*

Жените чин нямат.

*

Влез, седни, съблечи се, легни (така Наполеон се е обръщал към любовниците, които му е водел неговия съратник Дюрок).

*

Природата ги е създала за наши робини и само поради нашите грешки те могат да твърдят, че са наши владетелки... Ако някоя от тях ни е вдъхнала нещо добро, стотина са ни накарали да извършим глупости. Ако бихте се позовали на равенството, ще ви кажа, че то е лудост: жената е наша собственост, а не ние нейна, защото тя ни дава деца, а не мъжтът ней. Следователно тя е негова собственост, както овощното дръвче е собственост на градинаря... В тая разлика, впрочем, няма нищо унизително; всеки има своите качества и задължения: вашите качества госпожи са красотата, нежността, очарованието; вашите задължения са зависимостта и покорството.

*

Любовта е умопомрачение, вярвайте ми... Не обичам никого, дори братята си.

*

Да говорим за жените; никога нямах време за тях, иначе биха господсвали в живота ми.

*

Жените са непостоянни щастието също.

*

Извратеността е винаги лична и никога обща.

*

Ако небето се сгромоляса ще го закрепим на щиковете си!

*

Никой не може да отмени съдбата си.

*
Животът е страдание, а честният човек се бори винаги да бъде господар на себе си.

*

Защо и как са толкова полезни въпроси, защото никога не е излишно човек да ги зададе.

*

Когато човек е седнал трагичното става комично.

*

Признавам дела на случайността в съдбата на хората и събитията. Колкото е по-велик човек толкова по-малко воля трябва да има; защото зависи от събитията и обстоятелствата.

Много интересно разказваш.

Да наистина!Добро четиво!

Uvazhaemi gospodin Nikolov,
Pritezhavam edin roman v 3 chsti (3 knigi po 1200 stranici) sas zaglavie "Наполеонъ Бонапартъ-Всемирний победитель", prevod Ст. Д. Минчевь, izdanie 1893 god. Stranno no imeto na avtora nikade ne e oznacheno. Razbiram che ste poznavach na knigi za N. Bonapart i zatova se dopitvam do Vas dali vi e poznat tozi roman i koi e avtorat.
S uvazhenie,
N. konstantinov
Adesat mi e :
konst125@planet.nl

За съжаление засега нямам никаква информация за тази книга, на обезателно ще ви пиша, ако науча нещо.
Аз също търся автора на книга, която притежавам - "Монолозитъ на Наполеонъ". Тя е издадена през 1898 г. - всичкити ми усилия да науча нещо завършиха без успех.