С творчеството на Томас Ман се запознах сравнително късно. Това стана през онази толкова драматична и изпълнена с емоции за мен 2000 г. В ранната пролет имах нещастието да се влюбя по-силно от когато и да било дотогава. И тъй като още не бях навършил 23, бях непоклатимо убеден, че всичко на този свят подлежи на изучаване, че винаги има рецепти, които гарантират успеха - стига човек да се потруди добре, за да ги открие.
Започнах усилено да чета всичко, което смятах, че може да ми помогне да разгадая най-голямата загадка на този свят - жената. Любознателността ми стана причина да се запозная с произведенията на Ницше, Киргегор, Стендал, гениалната книга на Ото Вайнингер - "Пол  и Характер", а така също и с разтърсващата новела на Томас Ман - "Тонио Крьогер". Спомням си колко болка ми причини прочитът на тази творба. Защото тя по великолепен начин разкрива безсилието на интелекта пред ирационалното, а именно прекрасният пол е негово олицетворение.
Независимо от колосалните изследователски усилия, които положих така и не успях да открия формулата, която дава гарантиран резултат. След 2 години усилено изучаване на темата разбрах само едно - колко е прав Стендал като казва: "за да спечелиш една жена не бива да полагаш по-големи усилия отколкото за победата в игра на билярд", но странното е, че и до ден днешен често забравям това правило и изпадам в заблудата, че задълбочените размшиления, добрите намерения, благородните постъпки могат да гарантират положителен резултат,  а наказанието за тези илюзии обикновено е жестоко. Защото както в плуването така и на любовния фронт количеството на движенията и изразходваната енергия често са обратнопропорционални на ефективността.
Уви, отговора на голямата загадка не съм открил и до днес. Но "Тонио Крьогер" бе началото на моята любов към може би най-забележителния писател на XX век. После прочетох "Буденброкови", "Вълшебната планина", "Йосиф и неговите братя", "Лоте във Ваймар", "Доктор Фаустус" и редица есеистични творби на този понякога тежък за четене, но изключително проницателен и задълбочен  майстор на перото.
По-долу са някои от мислите, които разбиха на пух и прах моята младежка вяра, че разумът може да се справи с всичко и че интелектът винаги надделява над грубата сила...


*
- Да, жените са загъднъчни факти... Това съвсем не е нещо ново, но все пак човек просто е принуден да се изправи в почуда пред тях. Ето едно дивно същество, същинска нимфа, ефирен образ, бленувано приказно създание. Но какво прави тя? Отива и се предава на някой панаирджийски Херкулес или млад касапин. Въви под ръка с него, може би дори опира глава на рамото му и в същото време геда лукаво усмихнато наоколо сякаш иска да каже: "Да, блъскайте си ума над това обстоятелство!". И ние си го блъскаме.

*

Да, човек трябваше да бъде глупав, за да може да крачи като него; и тогава щяха да го залюбят, защото щеще да бъде достоен за любов.

*

Човек може да бъде тъй хубав и ведър като небе само, ако не чете "Светът като воля и представа" и никога не се опитва сам да пише подобни неща. Ето кое е тъжно.

Или поне представа та ми за теб до момента. От учителя по айкидо знам, че има неща които се учат и разбират с ума и други, които трябва да научим с заните си части, да ги понатъртим малко така да се каже. И ако това звучи простовато ще го обърна за случая.
Това което не разбираме трябва да опознаем по емпиричен начи: проб, грешка, проба грешка. Само така целият теоретичн багаж придобива смисъл и започва да ни помага. Той ни помага да започнем с бъхтенето няколко крачки напред :)
Така поне аз подхождам към нещата и любовта. Има време за четени има и за смели грешки и успехи.

Голди

статията ти далбоко ме трогна,това което си написал е прекрасно от личен опит знам че се изисква голямо мажество за да раскриеш душата си пред някого.