Винаги съм свързвал името на Андре Мороа преди всичко с биографичния жанр. Имам слабост към чудесните му животоописания на Дизраели, Байрон и Юго.
Отлично впечатление ми направи и сборникът от есета "Френски писатели на XX век" (От Пруст до Камю от Жид до Сартр), но едва през март тази година прочетох негов "чист"  художествен роман - "Климати".
Препоръча ми го близък приятел. Всичко стана след една незабравима вечер,  която прекарахме заедно обсъждайки музиката, литературата и разбира се любимата тема на всички мъже - любовта.
Руснаците обичат да казват "век живей, век се учи и пак глупак ще си умреш", та така и ние двамата след като споделихме своите наблюдения, мисли и лични изживявания трябваше просто да си признаем, че нищо не разбираме от най-голямата загадка на този свят - жената.
Потресаващо е с каква лекота ние мъжете печелим симпатии когато не изпитваме никакво чувство и колко трудно намираме взаимност точно тогава когато наистина държим на някоя жена. Хайне добре е доловил тази закономерност в своя афоризъм: "жената е като сянката - бяга от теб като я гониш, гони те когато се мъчиш да и се измъкнеш".  В крайна сметка след като се уморихме да си разказваме нашите  щастливи и тъжни спомени трябваше да си признаем, че едва ли ще намерим разумно обяснение за този парадокс. Не само на него, а и на една не по-малко банална и стара като света диалема - има ли щастлива любов? По-наблюдателните знаят, че в почти всички връзки едната страна обича, а другата позволява да бъде обичана....
Искрата бе запалена и след няколко дни  вече разлиствах "Климати" с надеждата да се доближа по-близо до разрешването на вълнуващите ме загадки.  Още след първите редове се увлякох, а след като прочетох цялата книга се почувствах разтърсен до дъното на душата си. От години литературна творба не бе ме развълнувала така. Разбира се, че не намерих отговори за всички интересуващи ме въпроси, но със сигурност направих сериозна крачка напред в разбирането на отношенията между половете и някои от най-парадоксалните аспекти в тях.
Най-просто казано в романа се разказва животът на един мъж. Едната част е написана от негова гледна точка - чувствата, вълненията и терзанията, които изпитва по време на съжителството с първата си съпруга. Той я обича безпределно, но тя остава задагъчна и непроницаема. Другата половина на живота му е представена през погледа на  неговата втора и далеч по-малко любима  жена.
Няма да пиша повече за романа, за да не разваля удоволствието на тези, които желаят да го прочетат.
Тук помествам мислите в него, които най-силно ме впечатлиха.

*
"На жените трябва да отдаваме малко значение, но да се вълнуваме като ги гледаме и да се възхищаваме от самите нас, че изпитваме толкова приятно чувство заради такива нищожни неща." Барес
*
Умът на жената е образуван от наслойките, които всички влюбени  в нея мъже трупат.
*
Любовта, която върви добре е нещо мъчително, но любовта, която не върви е истински Ад.
*
Дори споделената любов е ужасна.
*
Щастието е отдих сред неспокойствието.
*
В живота всичко иде неочаквано.
*
Жените са безнравствени, моралът им зависи от мъжете, които обичат.
*
Ако обичате истински не бива да отдавате прекалено голямо значение на постъпките на любимото същество.
*
Ние обичаме ония, които излъчват непознато за нас вещество, което е необходимо, за да стане химическо съединение.
*
Жените естествено се привързват към мъжете, чиито живот е раздвижен, които ги повличат в това движение, поставят им задачи, изискват много от тях...

великолепна книга...:)

Много ме рзвесели, въпреки че темата е сериозна и ако не се лъжа вчера я обсъждахме в един друг блог, наистина в други нюанси.
Що се отнася до афоризъма на Хайне: "Жената е като сянката - бяга от теб като я гониш, гони те когато се мъчиш да и се измъкнеш"- абсолютно същото се отнася и до мъжете! Няма никаква разлика! Аз мъже на гоня, не ми се е налагало, но съдейки по поведението им в не така драматични ситуации пак си е същото.
Цялата работа си е push-pull стратегия за каквото и ще да се отнася.
И жените не са ви виновни за нищо, такива са каквито ги карате да се показват и очаквате да бъдат.
Поздрави за темата :)))

Еее, ама никой не говори за вина де! Просто описвам нещата такива каквито са или поне както ги виждам аз:))
А разлика все пак има - мъжът е по-активен. Той действа, преодолява препятствия, жъне успехи или търпи разочарования, докато жената е с привилегията да избира. Дори нищо да не прави пак няма да и липсват предложения.
*
Що се касае до очакванията - когато става дума за жени винаги се сещам за съвета на Хораций: "Искаш ли да бъдеш щастлив - не се учудвай на нищо":)))))

естествено, че за жените ще говори.
Опитвам се да обясня, че въпреки разни култови книги от сорта "Мъжете са от Марс, жените от...", знаете ги, няма разлика! Всичко е въпрос на гледна точка.

А кой е казал, че мъжете са активната страна? Може в Средновековието и така да е било, но нещата доста са се променили.
Още си спомням, как в трети или четвърти клас, се обади на сина ми една съученичка и му казала "Искаш ли да станем гаджета?". И той възпитано момче не и отказал. Ще кажете -детински истории, но не е така, това си е начин на мислене, заложен още от детството.

Май прибавям нови аспекти към темата. :)

ето още една истина от тази книга:
"Трудно е да се бориш със старостта, защото желанието на сърцето се изкупува с цената на душата."

Живеем в един сложен и многообразен свят. По-горе съм описал своите наблюдения, но всяко правило си има изключения. Като става дума за сърдечни чувства лично аз съм привърженик на формулата: любов с любов се купува. Мисля, че това е идеалният вариант - поне е сигурно, че всичко е истинско и искрено. Защото от впечатленията, които имам досега не познавам мъж, който да обича и съжителства щастливо с жена, за която не се е борил. Мнозина представители на моя пол живеят с половинки, които сами им са се предложили (тоест жената е била по-активната страна), но определено ми е жал за тези жени - дълбоко грешат, ако вярват, че някога ще могат да променят лошото отношение на мъжете/приятелите им към тях.
Или казано на по прост език - тежко им на жените, които се обвързват с лошите момчета или които се надяват, че ще бъдат обикнати от мъже, които не са страдали за тях (става дума за случаи, в които чувствата не са били взаимни от самото начало - това е идеален, но рядко срещан вариант).

пък и мъжете в наше време май не са много мъжествени, за съжаление и сигурно затова жените стават по-активни.
Дори мъжът да е спечелил жената с борба, не е сигурно дали тя го е заобичала. Даже не е сигурно дали се е борил за любовта и или просто, за да се докаже пред самия себе си.

Както и да е, интересни теми обсъждаш, няма абсолютна истина, всичко е относително и всички случаи са различни. Приятен ден :)

Докато един мъж трудно би обикнал жена, която не харесва то обратното се случва често - с течение на времето. Вайнингер казва: "жената се нагажда към мъжа така както калъфът към диаманта". Изразът е грубичък и доста несправедлив, защото в реалния живот много често "калъфът" е доста по-стойностен от "диаманта", но определено жената по природа е по-гъвкава и склонна към приспособяване.
Една селянка след 6 месеца във висшето общество ще изглежда като образцова дама, а един груб и недодялан мъж никога няма да успее да се промени...

Tова е книга, която препоръчах на един приятел, защото помоему доста прилича на главния герой. Аз самият съм я чел два пъти и винаги като видя момичета, тип Одил, някаква камбанка почва да ми бие в главата.
Полезно четиво.

Момичетата като Одил са опасни, но трябва да призная, че винаги се влюбвам в подобни. Какво да се прави - такъв ми е вкусът.

Благодаря ти!:) С усмивка прочетох това, което си наприсал...Много искрено и приятно...:)
А "Климати" наистина е уникален роман... Вълнуващ, замислящ...

obi4am tazi kniga ot mnogo godini Priatno mi e 4e ima i drugi xora koito misliat kato men pak ste se razrovia iz li4nata ni biblioteka i pak ste si pripomnia vsoi4kf Irinai stara zagora

Преди минути прочетох книгата и по същият начин се почувствах разтърсена от нея. Книгата безспорно е велика, но за жалост цитатите които авторът на статията е поместил съвсем не отговарят на характера на книгата. За мен лично тя освен че съпоставя двата пола ,тя показва и как едно и също чувство могат да го изпитат и мъжете и жените. А това което ме впечатли най-силно са "болезнено" точните познания за човешката душевност и цялата реалност погледната през очите на "страдащия" и на "причиняващия страдание".