Владимир Трифонов

    Понякога в живота на хората, държавите и народите настъпват повратни моменти, в които е наложително да преосмислят извървяния път, да се ориентират във формиралите се тенденции и да направят сериозни промени, но те не са в състояние да осъзнаят това и продължават да следват инерцията. Подобна е ситуацията с царството на Иван Александър в средата на XIV век. То изживява забележителен духовен разцвет, създават се безсмъртни образци на българската писменост и култура, но в същото време тъмни облаци започват да се събират над държавата. Османската империя вече се е укрепила в Мала Азия и насочва погледа си към Балканския полуостров. Тя е овладяла значителна част от териториите на Византия и започва да бленува и за плодородните българските земи.
     В този ключов епизод от българската история, оказал фундаментално влияние върху националната ни съдба, чиито последици се чувстват осезаемо и до днес, се развива действието в романа "Опустошение" на Иван Тренев. И в това, както и другите си белетристични произведения, писателят оправя погледа си към наситена с драматизъм и кризисни процеси епоха. 
     Младият болярин Братан, живеещ в погранична територия, на свой гръб изпитва последствията от османските набези и осъзнава страшната заплаха, надвиснала над България. Той не може да гледа със спокойно сърце, поредицата от бедствия, връхлитащи родния му край, затова потегля към Търновград, твърдо решен да убеди царя и болярите да съберат голяма армия и да отблъснат нашественика. Изпълнен с благородни намерения, воден от най-чиста любов към Отечеството, без сам да желае, младежът се озовава във вихъра на събитията на старопрестолния град. В столицата съдбата го среща с амбициозни сановници и с очарователни дами от българската знат. Притиснат от обстоятелствата, Братан трябва да отваря очите си на четири, за да търси изход в поредица от нелеки ситуации и да се бори както за личното си оцеляване, така и за спасението на България. А скоро и сам започва да мечтае за успешна кариера и земна слава: „ Какво прави човека достоен за почит? - питаше се Братан по пътя към манастира и си повтаряше – Навярно страданието и отговорността в името на едно голямо и красиво дело. Но и много, много наглед не толкова приповдигнати неща. Да не бързаш да се въздигаш, разблъсквайки другите с лакти, да се трудиш честно и упорито, до бъдеш прям, способен на тихо себеотричане, да се срамуваш от лошите постъпки на другите, да страдаш за другите, за това, че не можеш да оправиш света. Но как, по какъв път да осъществиш всичко това? Възможно ли е да се издигнеш, без да разблъскаш другите“? В хода на тази борба - с външните заплахи и вътрешните терзания, в неговия светоглед постепенно настъпват сериозни изменения. „Той не можеше да усети повече сърцето си като момченце, покачено на копа сено, и в него се съхраняват дърветата, реките на родината, каквато я обичаше, с небе синьо като манистата от стъкло по шиите на малките болярски божици на владенията край Писанец“.
      Въпросът за неусетната и често несъзнавано протичаща еволюция на личността в различните стадии на жизнения цикъл, за вечната борба между индивидуалната воля и обстоятелствата е един от основните, поставени от автора в романа. И ако при болярина Братан, става дума за невинен юноша, който се формира като зряла личност, то съвсем различна е ситуацията при цар Иван Александър. След близо две десетилетия успешно управление, той вече е навлязъл в своята средна възраст и започва да осъзнава, че не само е държавник, но и човек, който също има своите собствени копнежи и мечтае да обича и да бъде обичан. Както често се случва в живота, мислите на човека предизвикват действията, така и на пътя на Иван Александър се появява чародейката Сара, която омайва владетеля със своята красота. „За каквото и да се захванеше, Сарините очи го пронизваха, образът ѝ не го напускаше с примамната си нагота. Той осъзнаваше, че всичко това е страшно, неочаквано и току-виж, напусто ще бъде да иска да избяга от него“.
     Любовта, нейната роля в живота на човека и неговата съдба е вторият важен въпрос, засегнат от автора в романа. На страниците му читателят ще срещне и пламенната любов на юношата, и страстта на зрелия мъж, и безпределно преданата, жертвоготовна любов на девойката. Тук са и драматичните капани, които поставя стечението на обстоятелствата, опиянението от взаимното чувство и мъката от несподеления копнеж и раздялата.
    Страниците на романа са украсени с ярки и незабравими женски образи, изпълнени със страсти, амбиции и грандиозни планове – освен изкусителната Сара, важен персонаж е и на първата съпруга на Иван Александър – Теодора Бесараб, както и на неотразимата спътница на най-големия му син - Михаил Асен IV - Мария Палеологина. Всички те се борят не само за любовта си, но и за възможността да направляват съдбините на царството, до осигурят трона за своите любими мъже или за децата си.
     В „Опустошение“ се откроява и още един от проблемите, които са характерни и за други романи на автора – сблъсъка между човешкия стремеж към щастие и суровите ограничения на съществуващия коридор от възможности, сложната дилема как да се съчетае личният интерес с държавният. Героите са понесени от вихъра на обстоятелствата, те постоянно трябва да правят избори и решения – някои са движени от най-добри чувства и подбуди, а други – от най-тъмните си страсти и инстинкти.
      Романът е и своеобразна панорама на средновековния Търновград, на бита, на обичаите и нравите, на начина на живот, както на цвета на болярството, така и на обикновените хора. Авторът задълбочено е проучил епохата на Иван Александър, характерните за това време български имена, изразни средства, понятия, начин на живот, на които читателят ще може да се наслади, разгръщайки страниците на повествованието.
     Известно е, че през XIV век в България се води интензивен духовен живот, но процесът е двупосочен. От една страна това е оживената интелектуална дейност, в резултат, на което са създадени творби, с важно място в нашата културна история, а от друга - навлизат редица нови ереси и суеверия, някои от които влияят деструктивно върху българската държавност. Иван Тренев изкусно е изобразил и духовенството, с всичките му проблеми и противоречия в онези драматични времена, като особено впечатляващ е образът на младият Евтимий Търновски, бъдещият български патриарх, извисил се над дребните грижи и терзания на съвременниците, на който тепърва предстои да изиграе своята важна роля в историята на България.
     Действието в романа се развива изключително динамично, той е наситен със събития, но това не е за сметка на психологическата дълбочина, толкова характерна за творчеството на Иван Тренев, който не се стреми да съди, да обвинява или оправдава героите, а ги и изобразява така, сякаш са пред нас от плът и кръв, със своите надежди, болки и тежнения. Той оставя на читателя сам да направи своите изводи и преценки.
      В „Опустошение“ са засегнати редица вечни въпроси в човешкото битие като любовта, верността, инстинктът за самосъхранение и дългът към родината, но най-важно място в повествованието заема грижата за съдбата на България, която Иван Тренев безгранично обича. Изобразявайки художествено миналото, той отправя своите послания към съвременниците и оставя своя завет за бъдещето. Това е роман за миналото, но поуките от него са актуални и в настоящето - време на грандиозни глобални и регионални трансформации. Съпоставими със събитията, променили облика на Европа и света в драматичния XIV век. 

В Бг историята е предъвкан момента, че Иван Александър воюва с Византия, точно когато тя се опитва да спре турците в Мала Азия. По този начин той помага на турците да се прехвърлят на Балканския полуостров и няма никакво съмнение, че на него дължим тези 500 години. Само че много нашенски капацитети в упражненията си по плюене по Византия, този момент го подминават тихомълком.

Имам реплика към Радерс!
Да не прехвърля вината от болната глава на здравата! Вината е изцяло на ИРИ за станалото! Тя е оставила тюрките свободно да се ширят в Анатолия?Първа е използвала турски наемници във война срещу нас! Прехвърляла ги е с кораби през Дарданелите , те нямат флота! Иван Александър няма вина за станалото след него! България изживява втори златен век при управлението му! Любопитното е,че, както при първия, отново, след него, губим държавността си!?

Византия е отслабена още след най-успешния Кръстоносен поход и на практика не може да попречи на идващите от Средна Азия тюркски племена да се заселят в азиатските и територии. През 14-ти век използва населилите се тюркски племена срещу други балкански държави. България се намесва в гражданска война във Византия, но армията и е разбита от Кантакузин и турски отряди.

С мръсната роля за създаването на Османската империя и то на два пъти на западните рицари!
Която се премълчава!
Първият път, вместо да освободят Божи гроб, завземат Цариград!?
Нашият Калоян ги разпердушинва, но загадъчно умира край Солун и всичко свършва ИРИ се възстановява, но тя е една слаба държавица!
Вторият път наетите от ИРИ каталунски рицари прогонват османлиите от Анадола Но ИРИ спира да им плаща и те са наети от османлиите и те им създават империята! Каталунските рицари!

Знаех, че няма да има съгласни. Но, за да дойдат на Балканския полуостров османлиите трабва да минат през Византия нали? И те го правят, първо съсипвайки градовете по крайбрежието - Смирна, Ефес, Некея и пр. Не ми обяснявай, че това е ставало с разрешението на властите в Константинопол. Доста е инфантилно. За разлика от Иван Александър, Тервел е постъпил по друг начин. И е помогнал наистина за спасяването на Европа. А този не ми го хвали изобщо! Доста е тъпо, за да бъде вярно.

Жив класик?! Виж ти!

Радерс, Тервел или Требелий е имал силна държава!При Иван Александър чумата поразява България
Вината за станалото е в рицарите-първо френските, превзели през 1202 година Цариград, вместо да поемат към Божи гроб!? Искали са и нас да покорят, но Калоян не им е позволил!
Истината е,че Ири ,макар и възстановена след това, никога не е достигнало нивото си преди падането под рицарско подчинение И пак рицари от Франция, каталунскинте, са създали реално Османската империя Да не говорим за генуезци и венецианци, пренасяли османлиите с кораби през Дарданелите!
Каква е вината на Иван Александър тук?
Всеки на негово място ще постъпи така Използвали османски наемници ромеите във война срещу него! Когато видели, по- късно , дебелия, поискали помощ във войната срещу тях! Той им отказал!
Причина е и феодалната раздробеност на България Няма силна централна власт Воеводствата са фактически независими Мирчо Стари, бащата на Дракола, командва армията, но къде ще се бие, с кого, той решава! Така оставя Велико Търново на произвола на съдбата! Въпреки уверенията към Иван Шишман ,че тръгва с армията от Търговище!
Вината на Иван Александър е ,че е допуснал раздробяването на държавата, разделяйки я между мразещите му се синове Появяват се и други деспотствааа Резултатът- Няма боеспособна армия!

Към средата на 14-ти век България достига разпада на късния феодализъм с отслабване на централната власт, сепаратистки тенденции и т.н. Формалното разделяне на държавата между синовете само констатира разпада - много феодали се отделят преди това. По същото време в Италия има над 30 държавици, в Германия - над 20. Отслабената след Кръстоносния поход Византия не е можела да опази азиатските си територии и като резултат в тях се настаняват тюркски племена. През 14-ти век започва гражданска война и тюркските племена заемат практически цялата азиатска част на Византия. Кантакузин използва техни войски срещу Иван Александър при опита му да се намеси в гражданската война във Византия и да разшири България. Отслабената Византия не е била в състояние да се противопостави на турците.

В историята е упоменато, че той въпреки трудностите, се нахвърля /както и ти го казваш/ да присвоява територии, когато Византия се опитва да спре турците в Мала Азия. Това не е просто предателство, а категорична глупост. Когато е помолен за помощ, отговаря, че "ще му мислят, когато турците стигнат до нас". Това пък е съвсем идиотско.