Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.11.2021 12:35 - Трилър за тайните фигури във властта
Автор: juliannikolov Категория: Изкуство   
Прочетен: 210 Коментари: 0 Гласове:
9

Последна промяна: 27.11.2021 12:49


Владимир Трифонов

Живеем във време, в което светът навлиза в нова кризисна спирала, бъдещето изглежда все по-несигурно, а борбата за власт и влияние сe изостря до небивали висоти, при това както в регионален, така и в глобален мащаб. Много хора запазват надежда, че порочните практики на тайнствени и неизвестни за обществото личности на върха на властовата пирамида, които направляват събитията и процесите, ще бъдат преодолени. Това няма как да стане без по-задълбочено осмисляне на случващото се у нас през последните три десетилетия. На тези проблеми е посветен и триларът на Иван Тренев „Господарят на кукловодите“, който дава много поводи за размисъл за връзката между политическа власт,  бизнес елит, мафия и задкулисни играчи, които  дърпат конците на престъпните босове, и публичните деятели, които са изведени на преден план.

Действието в романа се развива в България и други страни в Европа, няколко години след събитията в „Триумфът на хиените“ – друго знаково произведение на Иван Тренев, един своеобразен епос за българската мафия през последното десетилетие на XX век. В „Господарят на кукловодите“ България вече е преминала през икономическата и политическата трансформация, в страната има многопартийна система и пазарна икономика, тя е член на Европейския съюз, но много от порочните практики на 90-те години не са преодолени, а пипалата на престъпният свят не желаят да отпускат хватката, с която задушават икономиката, обществения и духовния живот на обществото, затъващо във все по-тежка морална криза.

Главният герой на романа – Боян Панев – е високоценен експерт по сигурност в голяма корпорация, съчетаваща легална и нелегална дейност,  ръководена от безжалостен лидер, с показателния псевдоним Калигула, който с неумолима жестокост се разправя както с конкурентите си, така и със своите нелоялни служители. Въпреки страховития си имидж, оперативната си власт на терен и дори протекцията на някои от най-високопоставените лица в държавата, Калигула не е играч от първа величина. Над него в йерархията са неизвестните за обществеността Учителите – почти митични тайнствени личности, за които мнозина се досещат, че съществуват, но никой не знае конкретно кои са те, дори Панев, който е сред най-доверените лица на шефа си.

Книгата дава една спираща дъха  картина за случващото се във високите етажи на престъпния свят, в който разумът се съревновава със страстите, а над всичко са хедонизмът, алчността и стремежът към лек, охолен и изпълнен с наслаждения живот. Освен многобройни колоритни герои – корумпирани и безскрупулни политици, умни, смели и порочни красавици, крупни национални и глобални гешефтари и далавераджии, дребни мошеници и други типове, тя описва редица престъпни схеми и механизми, чрез които се облагодетелстват малцина за сметка на по-голямата част от населението.

„Господарят на кукловодите“ не е само роман за скритата власт и за мафията в постсоциалистическа България. С помощта на художественото си въображение авторът  по увлекателен начин представя една възможна схема за функционирането на престъпния свят система в съвременната реалност – модел за взаимодействие между регионални кланове и международни мафиотски групировки, зад които стои наднационална олигархия. Ключово място в книгата заема въпросът за връзката между видима и невидима власт, за това как легалното и нелегалното се сливат в националната, а и в глобалната икономика.

Романът се отличава с изключителна динамика – събитията се редуват с мълниеносна скорост. Напрежението ескалира с наближаването на развръзката, а заплетените интриги и неочакваните обрати, които продължават до последния ред, могат да задоволят и най-претенциозните почитатели на криминалния жанр.

Но „Господарят на кукловодите“ не е просто един елегантно написан, спиращ дъха трилър, а многопластово произведение, далеч от клишетата. В него няма лесни  отговори, няма и прости обяснения за процесите в света, но пряко или индиректно са поставени редица фундаментални въпроси, като това как всъщност функционира съвременното общество, а и на вечната тема за ролята на отделната личност. Човек сам ли е ковач на собствената си съдба, или просто е „мислеща тръстика“, както казва Паскал, и често се понася натам, накъдето ще го отвеят ветровете на обстоятелствата.

Романът е изпълнен с ярки и запомнящи се персонажи, с тънка психология, с изкусни описания на красиви места, с любов и с омраза, със силни страсти и амбиции, които са неразривно свързани с всички главни действащи лица. Те са принудени да живеят на пълни обороти  по 24 часа в седемте дни от седмицата, но въпреки това  намират сили да търсят истината и да размишляват както за предизвикателствата в житейския път на отделния човек, така и за проблемите на обществото във времето, в което живеят. „Аз самият се питам за мотивацията на Учителите – предприемачество, усещане за елитарност или някаква враждебност са в основата? С какво ги блазни кукловодството, дали ги владее консерватизмът на старостта или рационализмът на зрелостта”, пита се Боян Панев, който иначе отлично се справя със своята нелека работа и всичко изглежда отлично до мига, в който драматично събитие в личния му живот не го кара да се замисли по-дълбоко не само за всичко, което се случва около него, но и за кризата, която разтърсва неговата родина.  „Потегли към дома си, по-убеден от всякога, че всичко се разпада – традициите, вярата в Бога, съхраняването и на националното, и на индивидуалното, че липсата на сила за съпротива тържествува, създавайки все по-редки екземпляри, все по-самотни бойци на собственото аз, чудаци извън така наречените елити – купени пипала на олигархията.“

Еволюцията в мирогледа на Боян Панев, неговата личностна трансформация, е един от ключовите моменти в романа, в който чрез разказа за съдбите на героите се представят и картини, засягащи цялото общество. „На път за София, шофирайки съсредоточено, се размисли за безкрайността на човешката злоба. Ако Ловеца не бе постъпил така гадно, щеше да го остави да се махне, въпреки риска. Но имаше възмездие. Винаги. В това вече бе убеден. Само че ужасяващо бавно за тези, които дърпаха конците от семейни замъци, за утеха на другите, които, за да оцелеят, правеха непрекъснати компромиси. А дали не бяха най-добре третите, които, изучавайки фолклора чрез чалгата и турските сериали, започваха да вярват в това, което им се повтаряше често, докато им свърши бензинът? Или четвъртите, които живееха така, сякаш свиреха боса нова на китара с непрекъснато тананикане?“

Иван Тренев описва действията, събитията и процесите като неутрален и безпристрастен наблюдател. Той не просто представя света през очите на своите герои, но помага на читателя сам да разбере логиката на тяхното мислене, мисловната матрица, чрез която те взимат решенията си и така до голяма степен предопределят своята съдба.

„Господарят на кукловодите“ е роман за противоречиви, но изпълнени с жизнена енергия ярки личности, които са принудени да осъзнаят, че логиката на обстоятелствата често е по-силна от логиката на намеренията им, а ако от едната страна са хората, с техните мечти, грехове и желания, то от другата са неумолимите закономерности на взаимосвързания съвременен свят, в чиято властова йерархия не може да има празнота.

27.11.2021 г.




Гласувай:
9



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: juliannikolov
Категория: Изкуство
Прочетен: 765723
Постинги: 105
Коментари: 463
Гласове: 10706
Календар
«  Януари, 2022  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31