Днес е знаковата дата 10 ноември, от която по традиция се води началото на така наречения български Преход. Много време отделих на изследването на този феномен, но въздействието на изкуството е по-силно от въздействието на науката. Затова публикувам рецензията си за романа на Иван Тренев "Триумфът на хиените", който сякаш е казал това, което не могат да кажат десетки научни публикации.
 
Владимир Трифонов

Повече от три десетилетия след своето начало българският Преход от планова към пазарна икономика и от еднопартийна към многопартийна политическа система продължава да предизвиква много спорове и да бъде предмет на диаметрално противоположни оценки и интерпретации. Но това, че той бе несправедлив, изпълнен с чудовищни злоупотреби, с мащабен грабеж и присвояване на икономически активи, с многобройни криминални престъпления, е мнение, което се споделя от всички негови  изследователи. Тези явления са добре познати на хората, преживели драматичното последно десетилетие на XX век, но по едни или други причини, детайлите около тях обикновено биват оставяни извън страниците на историческите изследвания.

В тази връзка романът на Иван Тренев „Триумфът на хиените“ е своеобразна енциклопедия на тъмната страна на българския преход, в която едно избрано малцинство натрупа колосални богатства, а милиони хора се озоваха на ръба на нищетата. Зад този резултат се крият редица тайни противоборства и интриги, безжалостни борби за власт, влияние, а понякога и за оцеляване, защото, както припомня авторът, „смята се, че хиените се хранят с мърша, която надушват от няколко километра, но в действителност те са безпощадни ловци. Имат изключително силни челюсти и зъби, приспособени да разтрошават кости. Разкъсват плячката, докато е още жива, и я изяждат с костите“.

Иван Тренев

„Триумфът на Хиените“ е роман за тези страховити времена, в който чрез художествените средства е направен опит да се даде една реалистична и мащабна картина на случилото се – в политиката, икономиката и обществения живот. Проследени са съдбите на десетки персонажи от най-различни социални прослойки.  На страниците на книгата читателят ще открие поглед към трансформацията на цялото общество, направлявана от обективни процеси и от субективната роля на хората, озовали се на върха на властовата пирамида в навечерието на промените, стремящи се да облагодетелстват себе си и свои приближени, вървящи към целите си чрез  многобройни престъпни схеми, ловки измами, финансови пирамиди и  още много непочтени  средства и похвати. От друга страна, четящият романа може да се запознае с редица индивидуални съдби, да проследи еволюцията в мирогледа на героите, с особеностите на редица характерни за епохата типажи, без които не може да бъде разбрано българското общество в края на изминалия век – бивши високопоставени партийни функционери и техните протежета, поставени лица, превъплътили се в ролята на крупни предприемачи, спортисти, превърнали се в гангстери, корумпирани политици, продажни интелектуалци, готови да обслужат всяка една власт, или най-обикновени хора, неволно станали жертва на обстоятелствата.

„Триумфът на хиените“ не е само роман за Прехода. Това е и роман за човешките отношения, за любовта и измяната, за приятелството и предателството. В основната сюжетна линия са взаимоотношенията между трима приятели от детинство – Валентин Лакев – Пързалката, мечтаещ да стане успешен и независим от никого бизнесмен, Сава Панов, „назначен“ за ръководител на мегахолдинг, и Иван Симеонов – Началника, университетски преподавател, решил да опита късмета си в политиката, следвайки течението и стремейки се да служи всеотдайно на силните на деня. Героите търпят развитие в хода на действието, скоро към тях ще се присъединят и други ярки персонажи като Големия Ричи и Тони Черупката, нереализирали се спортисти, превърнали се в зловещи мафиотски босове. Главните действащи лица често действат на ръба на закона, а още по-често –  отвъд тази граница, оставяйки се да бъдат водени от водовъртежа на обстоятелствата и следвайки своите инстинкти и неудържимата си жажда за власт и богатство без значение цената, която ще платят за това.

На страниците на романа има и други завладяващи сюжетни линии и още десетки запомнящи се персонажи, които допринасят за обхватното и правдиво изобразяване на първото десетилетие от Прехода. Проследени са съдбите на хладнокръвни убийци, крупни аферисти и дребни мошеници, на очарователни, но порочни и безскрупулни дами, на наивни марионетки на големите престъпни босове, които дори не си дават сметка в какви сериозни неща са забъркани, или на най-обикновени хора, озовали се въпреки волята си в епицентъра на борбите между различните престъпни кланове.

Както и в другите произведения на Иван Тренев, „Триумфът на хиените“ се отличава с тънък психологизъм, с изкусно пресъздаване на вътрешния свят на героите, които се изправят пред нас, сякаш са живи хора от плът и кръв. Главните персонажи са преди всичко хора на действието, но това не им пречи в малкото моменти на отдих да се отдават и на размишления за живота. „Слушай, брат ми, у когото е властта, у него е и справедливостта. Дай на бедните властта и ела да видиш колко справедливи ще бъдат“, споделя един от тях. Друг пък, оказал се по-силен от останалите и озовал се на върха в социалната йерархия, въздишайки тежко, си задава въпроса „Бих ли дал и банката, и властта, и парите си, ако можех да върна своя живот назад? И какво бих направил тогава?”

Иван Тренев остава верен на една от характерните черти в своето творчество – да пише романите си на език, който е характерен за епохата, в която се развива действието. В конкретния случай книгата е наситена и с редица изрази, навлезли в употреба през 90-те години, които допринасят за по-задълбочено разбиране на специфичната атмосфера в повествованието.

Обемът на романа от близо 550 страници е показателен за мащаба на замисъла на автора, но обхватът не е за сметка на динамиката на действието, което се развива с шеметна скорост и буквално не оставя на читателя възможност да си поеме дъх.

Още преди много години някои философи са забелязали, че едно художествено произведение може да представи по-цялостна и по-ярка картина за дадена епоха, отколкото историческите изследвания, които често биват ограничавани от редица условности. „Триумфът на хиените“ е разтърсваща творба за едно жестоко време, истината за което все още е забулена с много тайни, които чакат да бъдат разкрити, защото случилото се тогава продължава да влияе на обществения живот в България и до днес.

10.11.2021 г.