Постинг
21.10.2024 18:45 -
"Раждането на Римската империя" от Михаил Ростовцев
Автор: juliannikolov
Категория: История
Прочетен: 1516 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 21.10.2024 23:17
Прочетен: 1516 Коментари: 2 Гласове:
4
Последна промяна: 21.10.2024 23:17
Владимир Трифонов
Михаил Иванович Ростовцев (1870-1952) е един от най-големите световни авторитети историци на античността. Трудовете му се смятат за класически вече близо столетие. Професионалната му биография е повече от респектираща. През 1914 г. той става член на Берлинската академия на науките, а три години по-късно – и на руската. Професор е в Петербургския университет от 1901 до 1918 г., а след това и в Медисънския (1920-1925) и Йелския университет (1935-1944). Най-известни са фундаменталните му изследвания „История на античния свят“, „Социална и икономическа история на Римската империя“, както и „Социална и икономическа история на елинизма“. Но освен тях той е автор на още стотици трудове по антична история. Негови трудове са посветени на откупната система в Римската империя, на колоната в късния период на Империята, на живота и облика на античния град, на ролята на държавата в икономическия живот на елинистичното и на римското общество, на взаимодействието между държавата и полиса и т.н.
Ростовцев е известен и със своите изследвания на Северното Черноморие, отнасящи се до неговото изкуство, отделни градове и държави – Оливия, Харакс, Херсонес, Босфор, на контактите на източната елинска и скифско-иранската култура. Високо ценени са негови трудове като „Античната декоративна живопис в южната част на Русия“ (1913-1914), „Скития и Босфора: Критически обзор на литературните и археологичните паметници“ (1925), както и неголямата по обем, но наситена с важни идеи книга „Елинство и иранство в Южна Русия“ Пг., 1918), в която освен всичко останало се изказва и мисълта, че славянските племена са наследници на гръцката и скитско-сарматската култура.
Освен като историк, Ростовцев се изявява и като политик. От 1905 година той се присъединява към Партията на Кадетите (Конституционно-демократична партия), превръща с в един от най-видните ѝ дейци. Близък е с Павел Милюков, с Владимир Набоков (баща на писателя Владимир Набоков) Владимир Вернадски, Пьотр. Струве и др.
Ростовцев е настроен критично към Октомврийската революция през 1917 г.. Той има опасения, че тя може напълно да унищожи културата в Русия и си позволява да изразява позицията открито. За да избегне потенциални политически преследвания, Ростовцев напуска Русия през юни 1918 година решава да напусне Русия. В емиграция той изживява сериозни премеждия, но успява да се адаптира към новата среда и така получава нов импулс за своята научно-изследователска. Ростовцев създава собствена научна школа в Йелския университет. И до днес историците в САЩ и Европа изучават идеите на Ростовцев, при своите изследвания на античното общество.
Михаил Ростовцев завършва своя актуален и днес труд „Раждането на Римската империя“ малко преди да напусне Русия, в края на 1917 г. и началото на 1918 г. За първи път произведението е отпечатано на части във „Вестник на Европа“ (1918 №1-4), а по-късно излиза и като отделно издание в Петроград през 1918 г. Тогава Ростовцев сам добива реална представа колко опасна е армия, изградена от представители на низините и оглавявана от амбициозни политици.
Големият историк е свидетел на Февруарската и Октомврийската революция в Руската империя и тежко изживява сътресенията през наситената със събития 1917 година. Убеден, че „настоящето се преживява съзнателно само от този, който се е научил да разбира миналото“, за да осмисли и възприеме по-задълбочено това, което се случва в неговото динамично съвремие, той се вглъбява в изучаване на не по-малко драматичния период от историята на Римската република.
През I век пр. н.е. Рим отдавна не е град-държава, той вече е водеща сила в средиземноморския свят. В изминалите две столетия е устоял във войната с коалиция от гръцки държави, оглавявана от големия пълководец Пир, сломил е съпротивата на Картаген и военния гений на Анибал, покорил е Македонското царство, разширил е своята власт на Иберийския полуостров, в Северна Африка, на Балканите и в Близкия Изток. Това води до натрупване на колосални богатства и ресурси, но и до засилване на противоречия между отделните групи в Републиката, както и между римските граждани и другите народи на Апенините. Те са със сериозни заслуги за впечатляващите успехи и от своя страна настояват правата им да бъдат изравнени с правата на римляните, а техните въжделения се използват в рамките на вътрешните борби в самия Рим. Следствие на развиващите се процеси са редица социални конфликти, започнали още преди опитата за реформи на братята Гракхи през II век пр. н. е., които в крайна сметка прерастват в поредица от граждански войни. Обстановката през I век се усложнява и от войните, които води Републиката с държавата на Митридат Понтийски, с Партското царство и с въстаналите роби на Спартак, които по един или друг начин влияят и на съотношението на силите в Рим.
Ростовцев изкусно изобразява пъстрата картина на интензивния и наситен със събития обществено-политически живот в късната Римска република. Неговият аналитичен ум умее да синтезира и обобщава по великолепен начин разяснява какво стимулира и мотивира отделните слоеве в обществото, как се решават, заглаждат или задълбочават противоречията, които зреят в продължение на десетилетия, а някои от тях и за по-дълъг период от време. Изследвайки историческият процес, авторът съсредоточава вниманието си върху основните социални и политически актьори в действията и борбите, предопределящи трансформацията от република в империя. Ролята на политически лидери като Марий, Сула, Цина, Цезар, Помпей, Октавиан и т.н. е огромна, но при цялата значимост на техните индивидуални решения и личностни характеристики, авторът не свежда хода на събитията само с тяхната конкретна политика, а обръща внимание на зависимостите на водачите от общественото мнение, от подкрепящите ги групи гражданите, „неразривно свързани с градската територия и с града, в неговото конкретно и абстрактно битие“. И той е убеден, че „суверенният народ на римската държава, който управлява света, се превръща все повече в изкуствено избрана група на активни граждани, монополизиращи политическите права на гражданите, разпръснати по Италия и провинциите“. Според Ростовцев „по този начин ние се сблъскваме с явления, които са типични за античния град-държава изобщо, но осъществяващи се в грандиозни мащаби на Рим, в непознат дотогава диапазон“. Бурните събития в Русия, в процеса на работата му върху книгата си, позволява на Ростовцев сам да се убеди колко опасна е армия, изградена от представители на низините и оглавявана от амбициозни политици. Това със сигурност му помага при анализа на ролята на римската армия. Той обстойно изследва как измененията в армията, състояща се от римски граждани или хора, които искат да станат римски граждани, командвани от римски граждани от Рим и Италия, влияят върху трансформацията на римската държавност през I век пр.н.е. Ростовцев не пропуска да отбележи и колко важна роля в хода на ожесточените вътрешнополитически борби изиграва и системата от лични връзки между лидерите на отделните съперничещи си партии и армията, в която влизат не само римляни, а и огромната маса от жители на италийските градове, организирана в отделните латински колонии и кметства.
Подобно изследване няма да бъде цялостно,, ако не разгледа и противоборствата на лидерите на отделните партии и групи в обществото - Марий срещу Сула, Цезар срещу Помпей и Антоний срещу Октавиан, които още съвременниците им са превърнали в своеобразен символ на Рим от периода на граждански войни. Всеки от споменатите ярки водачи има своя ореол, останал за поколенията през хилядолетията. Ростовцев прави задълбочен политически и психологически анализ на тези легендарни исторически фигури, а и на други ярки политически дейци от епохата. Той не се задоволява с това да спомени техните победи и поражения, да се ограничи с повтаряне на натрупаните във времето клишета за тяхната роля и влияние в историята, а ги представя у нас като реални хора от плът и кръв. По един впечатляващ с дълбочината на аргументацията си анализ, авторът представя най-силните мъже на Рим изправени пред необходимостта да вземат съдбоносни решения в изключително сложни ситуации, в които не е лесно да се направи ясна оценка, а всяко действие ще предизвика верига от противодействия. И именно тези пасажи са сред най-ярките моменти книгата. Политическите борби са описани подробно и задълбочено. Авторът успява не само да обясни причините за вземане на едно или друго от взетите от великите римляни решения, но и да въведе читателите в логиката на тяхното мислене. Така на страниците на тази книга пред читателят се изправят фигури като Сула, Цезар и Октавиан Август в моментите, в които са изправени пред най-важните си избори. Те ще се оказжат съдбоносни не само за тях, но и за хода на историята. Всеки сам може да си направи изводите си кой от тях най-добре се е справил не само в борбата си за власт, но и като управленец, способен да се справи с предизвикателствата на времето си. Ростовцев отделя сериозно внимание на въпроса за психологията на народните маси, настроенията и реакциите на низините в римското общество като фактор на историческия процес, а съответно и начинът, по който елитът ги използва за своите цели. За него психологическите фактори са не по-малко значими от политическите и икономическите при обяснението му за установяване на принципата. Острите социални борби разклащат устоите на римската държава, но в същото време се превръщат и във възможност за нейното обновяване и развитие. Според автора една от важните причини за установяване на властта на Август и дългото съхраняване на създадения от него строй е материалното и психологичното състояние, в което се намира римския народ, изтерзан и жадуващ покой след гражданските войни.
Ростовцев проницателно долавя дълбинния драматизъм на римската история. През призмата на неговия анализ, той не се свежда нито към тиранията и ексцентричностите на отделните ръководители, нито само до безпощадната борба на противостоящите си една на друга социални групи. Той ни дава една пълнокръвна картина на римското общество през I век пр.н.е., в която обективно възникналите обществени противоречия и водещите икономически фактори, се преплитат с личните амбиции на големите политически лидери на епохата. В крайна сметка в намирането на приемлив компромис между отделните групи в обществото се ражда и новия политически строй – принципатът, на който е съдено да устои още столетия и да изведе Рим до зенита на неговото могъщество.
Мисленето по аналогия често е погрешно мислене. Самият Ростовцев е скептичен доколко хората ще се поучат от уроците на историята и откровено изразява скептицизма си, „не мисля, че историята на гражданските войни в Рим може да вразуми някой, нито да повлияе на някой друг“, пише той с нескрит песимизъм. Читателят е свободен да се съгласи ли, или да не се съгласи с това твърдение, след като прочете книгата, която държи в ръцете си. Тя ще му помогне да намери отговор въпроса, защо Рим успява да преодолее кризата и поредицата от граждански войни, за да се превърне в Империя, която в продължение на няколко столетие, ще определя съдбата на античния средиземноморски свят. Но при нейното по-внимателно осмисляне, могат да се открият и закономерности, сходства и аналогии с процеси и явления, като социалните трансформации, политическата демагогия и насилственото преразпределяне на собственост, които са изключително близки и до събитията и явленията в недалечното минало и дори в наши дни. И това навява на мисълта, че в обществените отношения съществуват процеси и явления, които макар и с известни разлики в детайлите, се повтарят в наглед напълно различни епохи.
Освен със своята аналитична дълбочина „Раждането на Римската империя“ впечатлява и със своя елегантен стил. Самият Ростовцев винаги е придавал голямо значение на литературната форма на своите работи, смятайки описанието на историята за раздел на литературата. В своята „История на Древния свят“ той пише, че „… историята все още остава част от литературата … задача от чисто литературен и художествен характер. Все повече превръщайки се в раздел на точната наука, историята не може и не бива да губи своя литературен, а съответно индивидуален характер“.
Михаил Иванович Ростовцев (1870-1952) е един от най-големите световни авторитети историци на античността. Трудовете му се смятат за класически вече близо столетие. Професионалната му биография е повече от респектираща. През 1914 г. той става член на Берлинската академия на науките, а три години по-късно – и на руската. Професор е в Петербургския университет от 1901 до 1918 г., а след това и в Медисънския (1920-1925) и Йелския университет (1935-1944). Най-известни са фундаменталните му изследвания „История на античния свят“, „Социална и икономическа история на Римската империя“, както и „Социална и икономическа история на елинизма“. Но освен тях той е автор на още стотици трудове по антична история. Негови трудове са посветени на откупната система в Римската империя, на колоната в късния период на Империята, на живота и облика на античния град, на ролята на държавата в икономическия живот на елинистичното и на римското общество, на взаимодействието между държавата и полиса и т.н.
Ростовцев е известен и със своите изследвания на Северното Черноморие, отнасящи се до неговото изкуство, отделни градове и държави – Оливия, Харакс, Херсонес, Босфор, на контактите на източната елинска и скифско-иранската култура. Високо ценени са негови трудове като „Античната декоративна живопис в южната част на Русия“ (1913-1914), „Скития и Босфора: Критически обзор на литературните и археологичните паметници“ (1925), както и неголямата по обем, но наситена с важни идеи книга „Елинство и иранство в Южна Русия“ Пг., 1918), в която освен всичко останало се изказва и мисълта, че славянските племена са наследници на гръцката и скитско-сарматската култура.
Освен като историк, Ростовцев се изявява и като политик. От 1905 година той се присъединява към Партията на Кадетите (Конституционно-демократична партия), превръща с в един от най-видните ѝ дейци. Близък е с Павел Милюков, с Владимир Набоков (баща на писателя Владимир Набоков) Владимир Вернадски, Пьотр. Струве и др.
Ростовцев е настроен критично към Октомврийската революция през 1917 г.. Той има опасения, че тя може напълно да унищожи културата в Русия и си позволява да изразява позицията открито. За да избегне потенциални политически преследвания, Ростовцев напуска Русия през юни 1918 година решава да напусне Русия. В емиграция той изживява сериозни премеждия, но успява да се адаптира към новата среда и така получава нов импулс за своята научно-изследователска. Ростовцев създава собствена научна школа в Йелския университет. И до днес историците в САЩ и Европа изучават идеите на Ростовцев, при своите изследвания на античното общество.
Михаил Ростовцев завършва своя актуален и днес труд „Раждането на Римската империя“ малко преди да напусне Русия, в края на 1917 г. и началото на 1918 г. За първи път произведението е отпечатано на части във „Вестник на Европа“ (1918 №1-4), а по-късно излиза и като отделно издание в Петроград през 1918 г. Тогава Ростовцев сам добива реална представа колко опасна е армия, изградена от представители на низините и оглавявана от амбициозни политици.
Големият историк е свидетел на Февруарската и Октомврийската революция в Руската империя и тежко изживява сътресенията през наситената със събития 1917 година. Убеден, че „настоящето се преживява съзнателно само от този, който се е научил да разбира миналото“, за да осмисли и възприеме по-задълбочено това, което се случва в неговото динамично съвремие, той се вглъбява в изучаване на не по-малко драматичния период от историята на Римската република.
През I век пр. н.е. Рим отдавна не е град-държава, той вече е водеща сила в средиземноморския свят. В изминалите две столетия е устоял във войната с коалиция от гръцки държави, оглавявана от големия пълководец Пир, сломил е съпротивата на Картаген и военния гений на Анибал, покорил е Македонското царство, разширил е своята власт на Иберийския полуостров, в Северна Африка, на Балканите и в Близкия Изток. Това води до натрупване на колосални богатства и ресурси, но и до засилване на противоречия между отделните групи в Републиката, както и между римските граждани и другите народи на Апенините. Те са със сериозни заслуги за впечатляващите успехи и от своя страна настояват правата им да бъдат изравнени с правата на римляните, а техните въжделения се използват в рамките на вътрешните борби в самия Рим. Следствие на развиващите се процеси са редица социални конфликти, започнали още преди опитата за реформи на братята Гракхи през II век пр. н. е., които в крайна сметка прерастват в поредица от граждански войни. Обстановката през I век се усложнява и от войните, които води Републиката с държавата на Митридат Понтийски, с Партското царство и с въстаналите роби на Спартак, които по един или друг начин влияят и на съотношението на силите в Рим.
Ростовцев изкусно изобразява пъстрата картина на интензивния и наситен със събития обществено-политически живот в късната Римска република. Неговият аналитичен ум умее да синтезира и обобщава по великолепен начин разяснява какво стимулира и мотивира отделните слоеве в обществото, как се решават, заглаждат или задълбочават противоречията, които зреят в продължение на десетилетия, а някои от тях и за по-дълъг период от време. Изследвайки историческият процес, авторът съсредоточава вниманието си върху основните социални и политически актьори в действията и борбите, предопределящи трансформацията от република в империя. Ролята на политически лидери като Марий, Сула, Цина, Цезар, Помпей, Октавиан и т.н. е огромна, но при цялата значимост на техните индивидуални решения и личностни характеристики, авторът не свежда хода на събитията само с тяхната конкретна политика, а обръща внимание на зависимостите на водачите от общественото мнение, от подкрепящите ги групи гражданите, „неразривно свързани с градската територия и с града, в неговото конкретно и абстрактно битие“. И той е убеден, че „суверенният народ на римската държава, който управлява света, се превръща все повече в изкуствено избрана група на активни граждани, монополизиращи политическите права на гражданите, разпръснати по Италия и провинциите“. Според Ростовцев „по този начин ние се сблъскваме с явления, които са типични за античния град-държава изобщо, но осъществяващи се в грандиозни мащаби на Рим, в непознат дотогава диапазон“. Бурните събития в Русия, в процеса на работата му върху книгата си, позволява на Ростовцев сам да се убеди колко опасна е армия, изградена от представители на низините и оглавявана от амбициозни политици. Това със сигурност му помага при анализа на ролята на римската армия. Той обстойно изследва как измененията в армията, състояща се от римски граждани или хора, които искат да станат римски граждани, командвани от римски граждани от Рим и Италия, влияят върху трансформацията на римската държавност през I век пр.н.е. Ростовцев не пропуска да отбележи и колко важна роля в хода на ожесточените вътрешнополитически борби изиграва и системата от лични връзки между лидерите на отделните съперничещи си партии и армията, в която влизат не само римляни, а и огромната маса от жители на италийските градове, организирана в отделните латински колонии и кметства.
Подобно изследване няма да бъде цялостно,, ако не разгледа и противоборствата на лидерите на отделните партии и групи в обществото - Марий срещу Сула, Цезар срещу Помпей и Антоний срещу Октавиан, които още съвременниците им са превърнали в своеобразен символ на Рим от периода на граждански войни. Всеки от споменатите ярки водачи има своя ореол, останал за поколенията през хилядолетията. Ростовцев прави задълбочен политически и психологически анализ на тези легендарни исторически фигури, а и на други ярки политически дейци от епохата. Той не се задоволява с това да спомени техните победи и поражения, да се ограничи с повтаряне на натрупаните във времето клишета за тяхната роля и влияние в историята, а ги представя у нас като реални хора от плът и кръв. По един впечатляващ с дълбочината на аргументацията си анализ, авторът представя най-силните мъже на Рим изправени пред необходимостта да вземат съдбоносни решения в изключително сложни ситуации, в които не е лесно да се направи ясна оценка, а всяко действие ще предизвика верига от противодействия. И именно тези пасажи са сред най-ярките моменти книгата. Политическите борби са описани подробно и задълбочено. Авторът успява не само да обясни причините за вземане на едно или друго от взетите от великите римляни решения, но и да въведе читателите в логиката на тяхното мислене. Така на страниците на тази книга пред читателят се изправят фигури като Сула, Цезар и Октавиан Август в моментите, в които са изправени пред най-важните си избори. Те ще се оказжат съдбоносни не само за тях, но и за хода на историята. Всеки сам може да си направи изводите си кой от тях най-добре се е справил не само в борбата си за власт, но и като управленец, способен да се справи с предизвикателствата на времето си. Ростовцев отделя сериозно внимание на въпроса за психологията на народните маси, настроенията и реакциите на низините в римското общество като фактор на историческия процес, а съответно и начинът, по който елитът ги използва за своите цели. За него психологическите фактори са не по-малко значими от политическите и икономическите при обяснението му за установяване на принципата. Острите социални борби разклащат устоите на римската държава, но в същото време се превръщат и във възможност за нейното обновяване и развитие. Според автора една от важните причини за установяване на властта на Август и дългото съхраняване на създадения от него строй е материалното и психологичното състояние, в което се намира римския народ, изтерзан и жадуващ покой след гражданските войни.
Ростовцев проницателно долавя дълбинния драматизъм на римската история. През призмата на неговия анализ, той не се свежда нито към тиранията и ексцентричностите на отделните ръководители, нито само до безпощадната борба на противостоящите си една на друга социални групи. Той ни дава една пълнокръвна картина на римското общество през I век пр.н.е., в която обективно възникналите обществени противоречия и водещите икономически фактори, се преплитат с личните амбиции на големите политически лидери на епохата. В крайна сметка в намирането на приемлив компромис между отделните групи в обществото се ражда и новия политически строй – принципатът, на който е съдено да устои още столетия и да изведе Рим до зенита на неговото могъщество.
Мисленето по аналогия често е погрешно мислене. Самият Ростовцев е скептичен доколко хората ще се поучат от уроците на историята и откровено изразява скептицизма си, „не мисля, че историята на гражданските войни в Рим може да вразуми някой, нито да повлияе на някой друг“, пише той с нескрит песимизъм. Читателят е свободен да се съгласи ли, или да не се съгласи с това твърдение, след като прочете книгата, която държи в ръцете си. Тя ще му помогне да намери отговор въпроса, защо Рим успява да преодолее кризата и поредицата от граждански войни, за да се превърне в Империя, която в продължение на няколко столетие, ще определя съдбата на античния средиземноморски свят. Но при нейното по-внимателно осмисляне, могат да се открият и закономерности, сходства и аналогии с процеси и явления, като социалните трансформации, политическата демагогия и насилственото преразпределяне на собственост, които са изключително близки и до събитията и явленията в недалечното минало и дори в наши дни. И това навява на мисълта, че в обществените отношения съществуват процеси и явления, които макар и с известни разлики в детайлите, се повтарят в наглед напълно различни епохи.
Освен със своята аналитична дълбочина „Раждането на Римската империя“ впечатлява и със своя елегантен стил. Самият Ростовцев винаги е придавал голямо значение на литературната форма на своите работи, смятайки описанието на историята за раздел на литературата. В своята „История на Древния свят“ той пише, че „… историята все още остава част от литературата … задача от чисто литературен и художествен характер. Все повече превръщайки се в раздел на точната наука, историята не може и не бива да губи своя литературен, а съответно индивидуален характер“.
Ценен принос за националната ни памет
"Зелените лъчи на светлината"
Domesday Book, Книга на Страшния съд (в ...
"Зелените лъчи на светлината"
Domesday Book, Книга на Страшния съд (в ...
КОЙ КОЙ КОЙ КОЙ СЕ Е.АВА С БРЮКСЕЛ? &...
Путин ще позвъни в Белия дом преди удари...
Български владетели, управлявали най-дъл...
Путин ще позвъни в Белия дом преди удари...
Български владетели, управлявали най-дъл...
Сега, заглавието на постинга е "Раждането на римската империя", а в текста се говори за Михаил Иванович Ростовцев?!
цитирайМного тънка е границата от преминаването на Рим в империя- управлявана от императора , от република - царство на народа В което императорът го има също, но е само главнокомандващ армията Върховен орган е сенатът
Счита се , че Август е създал империята и това е вярно!
Но самото и раждане е започнало сто години преди това при Марий и Сула! А появата е при Цезар, когато след кратък размисъл казва , че жребият е хвърлен и тръгва с армията към Рим, да се разплави със сената, символът на републиката!
Сенатът продължава да съществува и след това, но главен е императорът!! Той вече не е само главнокомандващ, цялата власт е в ръцете му!
Днес няма империи и императори, но лесно може да се улови фактът, че те съществуват!...
цитирайСчита се , че Август е създал империята и това е вярно!
Но самото и раждане е започнало сто години преди това при Марий и Сула! А появата е при Цезар, когато след кратък размисъл казва , че жребият е хвърлен и тръгва с армията към Рим, да се разплави със сената, символът на републиката!
Сенатът продължава да съществува и след това, но главен е императорът!! Той вече не е само главнокомандващ, цялата власт е в ръцете му!
Днес няма империи и императори, но лесно може да се улови фактът, че те съществуват!...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 12120
Блогрол
