Постинг
21.10.2024 18:45 -
"Раждането на Римската империя" от Михаил Ростовцев
Автор: juliannikolov
Категория: История
Прочетен: 1018 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 21.10.2024 23:17
Прочетен: 1018 Коментари: 2 Гласове:
4
Последна промяна: 21.10.2024 23:17
Владимир Трифонов
Михаил Иванович Ростовцев (1870-1952) е един от най-големите световни авторитети историци на античността. Трудовете му се смятат за класически вече близо столетие. Професионалната му биография е повече от респектираща. През 1914 г. той става член на Берлинската академия на науките, а три години по-късно – и на руската. Професор е в Петербургския университет от 1901 до 1918 г., а след това и в Медисънския (1920-1925) и Йелския университет (1935-1944). Най-известни са фундаменталните му изследвания „История на античния свят“, „Социална и икономическа история на Римската империя“, както и „Социална и икономическа история на елинизма“. Но освен тях той е автор на още стотици трудове по антична история. Негови трудове са посветени на откупната система в Римската империя, на колоната в късния период на Империята, на живота и облика на античния град, на ролята на държавата в икономическия живот на елинистичното и на римското общество, на взаимодействието между държавата и полиса и т.н.
Ростовцев е известен и със своите изследвания на Северното Черноморие, отнасящи се до неговото изкуство, отделни градове и държави – Оливия, Харакс, Херсонес, Босфор, на контактите на източната елинска и скифско-иранската култура. Високо ценени са негови трудове като „Античната декоративна живопис в южната част на Русия“ (1913-1914), „Скития и Босфора: Критически обзор на литературните и археологичните паметници“ (1925), както и неголямата по обем, но наситена с важни идеи книга „Елинство и иранство в Южна Русия“ Пг., 1918), в която освен всичко останало се изказва и мисълта, че славянските племена са наследници на гръцката и скитско-сарматската култура.
Освен като историк, Ростовцев се изявява и като политик. От 1905 година той се присъединява към Партията на Кадетите (Конституционно-демократична партия), превръща с в един от най-видните ѝ дейци. Близък е с Павел Милюков, с Владимир Набоков (баща на писателя Владимир Набоков) Владимир Вернадски, Пьотр. Струве и др.
Ростовцев е настроен критично към Октомврийската революция през 1917 г.. Той има опасения, че тя може напълно да унищожи културата в Русия и си позволява да изразява позицията открито. За да избегне потенциални политически преследвания, Ростовцев напуска Русия през юни 1918 година решава да напусне Русия. В емиграция той изживява сериозни премеждия, но успява да се адаптира към новата среда и така получава нов импулс за своята научно-изследователска. Ростовцев създава собствена научна школа в Йелския университет. И до днес историците в САЩ и Европа изучават идеите на Ростовцев, при своите изследвания на античното общество.
Михаил Ростовцев завършва своя актуален и днес труд „Раждането на Римската империя“ малко преди да напусне Русия, в края на 1917 г. и началото на 1918 г. За първи път произведението е отпечатано на части във „Вестник на Европа“ (1918 №1-4), а по-късно излиза и като отделно издание в Петроград през 1918 г. Тогава Ростовцев сам добива реална представа колко опасна е армия, изградена от представители на низините и оглавявана от амбициозни политици.
Големият историк е свидетел на Февруарската и Октомврийската революция в Руската империя и тежко изживява сътресенията през наситената със събития 1917 година. Убеден, че „настоящето се преживява съзнателно само от този, който се е научил да разбира миналото“, за да осмисли и възприеме по-задълбочено това, което се случва в неговото динамично съвремие, той се вглъбява в изучаване на не по-малко драматичния период от историята на Римската република.
През I век пр. н.е. Рим отдавна не е град-държава, той вече е водеща сила в средиземноморския свят. В изминалите две столетия е устоял във войната с коалиция от гръцки държави, оглавявана от големия пълководец Пир, сломил е съпротивата на Картаген и военния гений на Анибал, покорил е Македонското царство, разширил е своята власт на Иберийския полуостров, в Северна Африка, на Балканите и в Близкия Изток. Това води до натрупване на колосални богатства и ресурси, но и до засилване на противоречия между отделните групи в Републиката, както и между римските граждани и другите народи на Апенините. Те са със сериозни заслуги за впечатляващите успехи и от своя страна настояват правата им да бъдат изравнени с правата на римляните, а техните въжделения се използват в рамките на вътрешните борби в самия Рим. Следствие на развиващите се процеси са редица социални конфликти, започнали още преди опитата за реформи на братята Гракхи през II век пр. н. е., които в крайна сметка прерастват в поредица от граждански войни. Обстановката през I век се усложнява и от войните, които води Републиката с държавата на Митридат Понтийски, с Партското царство и с въстаналите роби на Спартак, които по един или друг начин влияят и на съотношението на силите в Рим.
Ростовцев изкусно изобразява пъстрата картина на интензивния и наситен със събития обществено-политически живот в късната Римска република. Неговият аналитичен ум умее да синтезира и обобщава по великолепен начин разяснява какво стимулира и мотивира отделните слоеве в обществото, как се решават, заглаждат или задълбочават противоречията, които зреят в продължение на десетилетия, а някои от тях и за по-дълъг период от време. Изследвайки историческият процес, авторът съсредоточава вниманието си върху основните социални и политически актьори в действията и борбите, предопределящи трансформацията от република в империя. Ролята на политически лидери като Марий, Сула, Цина, Цезар, Помпей, Октавиан и т.н. е огромна, но при цялата значимост на техните индивидуални решения и личностни характеристики, авторът не свежда хода на събитията само с тяхната конкретна политика, а обръща внимание на зависимостите на водачите от общественото мнение, от подкрепящите ги групи гражданите, „неразривно свързани с градската територия и с града, в неговото конкретно и абстрактно битие“. И той е убеден, че „суверенният народ на римската държава, който управлява света, се превръща все повече в изкуствено избрана група на активни граждани, монополизиращи политическите права на гражданите, разпръснати по Италия и провинциите“. Според Ростовцев „по този начин ние се сблъскваме с явления, които са типични за античния град-държава изобщо, но осъществяващи се в грандиозни мащаби на Рим, в непознат дотогава диапазон“. Бурните събития в Русия, в процеса на работата му върху книгата си, позволява на Ростовцев сам да се убеди колко опасна е армия, изградена от представители на низините и оглавявана от амбициозни политици. Това със сигурност му помага при анализа на ролята на римската армия. Той обстойно изследва как измененията в армията, състояща се от римски граждани или хора, които искат да станат римски граждани, командвани от римски граждани от Рим и Италия, влияят върху трансформацията на римската държавност през I век пр.н.е. Ростовцев не пропуска да отбележи и колко важна роля в хода на ожесточените вътрешнополитически борби изиграва и системата от лични връзки между лидерите на отделните съперничещи си партии и армията, в която влизат не само римляни, а и огромната маса от жители на италийските градове, организирана в отделните латински колонии и кметства.
Подобно изследване няма да бъде цялостно,, ако не разгледа и противоборствата на лидерите на отделните партии и групи в обществото - Марий срещу Сула, Цезар срещу Помпей и Антоний срещу Октавиан, които още съвременниците им са превърнали в своеобразен символ на Рим от периода на граждански войни. Всеки от споменатите ярки водачи има своя ореол, останал за поколенията през хилядолетията. Ростовцев прави задълбочен политически и психологически анализ на тези легендарни исторически фигури, а и на други ярки политически дейци от епохата. Той не се задоволява с това да спомени техните победи и поражения, да се ограничи с повтаряне на натрупаните във времето клишета за тяхната роля и влияние в историята, а ги представя у нас като реални хора от плът и кръв. По един впечатляващ с дълбочината на аргументацията си анализ, авторът представя най-силните мъже на Рим изправени пред необходимостта да вземат съдбоносни решения в изключително сложни ситуации, в които не е лесно да се направи ясна оценка, а всяко действие ще предизвика верига от противодействия. И именно тези пасажи са сред най-ярките моменти книгата. Политическите борби са описани подробно и задълбочено. Авторът успява не само да обясни причините за вземане на едно или друго от взетите от великите римляни решения, но и да въведе читателите в логиката на тяхното мислене. Така на страниците на тази книга пред читателят се изправят фигури като Сула, Цезар и Октавиан Август в моментите, в които са изправени пред най-важните си избори. Те ще се оказжат съдбоносни не само за тях, но и за хода на историята. Всеки сам може да си направи изводите си кой от тях най-добре се е справил не само в борбата си за власт, но и като управленец, способен да се справи с предизвикателствата на времето си. Ростовцев отделя сериозно внимание на въпроса за психологията на народните маси, настроенията и реакциите на низините в римското общество като фактор на историческия процес, а съответно и начинът, по който елитът ги използва за своите цели. За него психологическите фактори са не по-малко значими от политическите и икономическите при обяснението му за установяване на принципата. Острите социални борби разклащат устоите на римската държава, но в същото време се превръщат и във възможност за нейното обновяване и развитие. Според автора една от важните причини за установяване на властта на Август и дългото съхраняване на създадения от него строй е материалното и психологичното състояние, в което се намира римския народ, изтерзан и жадуващ покой след гражданските войни.
Ростовцев проницателно долавя дълбинния драматизъм на римската история. През призмата на неговия анализ, той не се свежда нито към тиранията и ексцентричностите на отделните ръководители, нито само до безпощадната борба на противостоящите си една на друга социални групи. Той ни дава една пълнокръвна картина на римското общество през I век пр.н.е., в която обективно възникналите обществени противоречия и водещите икономически фактори, се преплитат с личните амбиции на големите политически лидери на епохата. В крайна сметка в намирането на приемлив компромис между отделните групи в обществото се ражда и новия политически строй – принципатът, на който е съдено да устои още столетия и да изведе Рим до зенита на неговото могъщество.
Мисленето по аналогия често е погрешно мислене. Самият Ростовцев е скептичен доколко хората ще се поучат от уроците на историята и откровено изразява скептицизма си, „не мисля, че историята на гражданските войни в Рим може да вразуми някой, нито да повлияе на някой друг“, пише той с нескрит песимизъм. Читателят е свободен да се съгласи ли, или да не се съгласи с това твърдение, след като прочете книгата, която държи в ръцете си. Тя ще му помогне да намери отговор въпроса, защо Рим успява да преодолее кризата и поредицата от граждански войни, за да се превърне в Империя, която в продължение на няколко столетие, ще определя съдбата на античния средиземноморски свят. Но при нейното по-внимателно осмисляне, могат да се открият и закономерности, сходства и аналогии с процеси и явления, като социалните трансформации, политическата демагогия и насилственото преразпределяне на собственост, които са изключително близки и до събитията и явленията в недалечното минало и дори в наши дни. И това навява на мисълта, че в обществените отношения съществуват процеси и явления, които макар и с известни разлики в детайлите, се повтарят в наглед напълно различни епохи.
Освен със своята аналитична дълбочина „Раждането на Римската империя“ впечатлява и със своя елегантен стил. Самият Ростовцев винаги е придавал голямо значение на литературната форма на своите работи, смятайки описанието на историята за раздел на литературата. В своята „История на Древния свят“ той пише, че „… историята все още остава част от литературата … задача от чисто литературен и художествен характер. Все повече превръщайки се в раздел на точната наука, историята не може и не бива да губи своя литературен, а съответно индивидуален характер“.
Михаил Иванович Ростовцев (1870-1952) е един от най-големите световни авторитети историци на античността. Трудовете му се смятат за класически вече близо столетие. Професионалната му биография е повече от респектираща. През 1914 г. той става член на Берлинската академия на науките, а три години по-късно – и на руската. Професор е в Петербургския университет от 1901 до 1918 г., а след това и в Медисънския (1920-1925) и Йелския университет (1935-1944). Най-известни са фундаменталните му изследвания „История на античния свят“, „Социална и икономическа история на Римската империя“, както и „Социална и икономическа история на елинизма“. Но освен тях той е автор на още стотици трудове по антична история. Негови трудове са посветени на откупната система в Римската империя, на колоната в късния период на Империята, на живота и облика на античния град, на ролята на държавата в икономическия живот на елинистичното и на римското общество, на взаимодействието между държавата и полиса и т.н.
Ростовцев е известен и със своите изследвания на Северното Черноморие, отнасящи се до неговото изкуство, отделни градове и държави – Оливия, Харакс, Херсонес, Босфор, на контактите на източната елинска и скифско-иранската култура. Високо ценени са негови трудове като „Античната декоративна живопис в южната част на Русия“ (1913-1914), „Скития и Босфора: Критически обзор на литературните и археологичните паметници“ (1925), както и неголямата по обем, но наситена с важни идеи книга „Елинство и иранство в Южна Русия“ Пг., 1918), в която освен всичко останало се изказва и мисълта, че славянските племена са наследници на гръцката и скитско-сарматската култура.
Освен като историк, Ростовцев се изявява и като политик. От 1905 година той се присъединява към Партията на Кадетите (Конституционно-демократична партия), превръща с в един от най-видните ѝ дейци. Близък е с Павел Милюков, с Владимир Набоков (баща на писателя Владимир Набоков) Владимир Вернадски, Пьотр. Струве и др.
Ростовцев е настроен критично към Октомврийската революция през 1917 г.. Той има опасения, че тя може напълно да унищожи културата в Русия и си позволява да изразява позицията открито. За да избегне потенциални политически преследвания, Ростовцев напуска Русия през юни 1918 година решава да напусне Русия. В емиграция той изживява сериозни премеждия, но успява да се адаптира към новата среда и така получава нов импулс за своята научно-изследователска. Ростовцев създава собствена научна школа в Йелския университет. И до днес историците в САЩ и Европа изучават идеите на Ростовцев, при своите изследвания на античното общество.
Михаил Ростовцев завършва своя актуален и днес труд „Раждането на Римската империя“ малко преди да напусне Русия, в края на 1917 г. и началото на 1918 г. За първи път произведението е отпечатано на части във „Вестник на Европа“ (1918 №1-4), а по-късно излиза и като отделно издание в Петроград през 1918 г. Тогава Ростовцев сам добива реална представа колко опасна е армия, изградена от представители на низините и оглавявана от амбициозни политици.
Големият историк е свидетел на Февруарската и Октомврийската революция в Руската империя и тежко изживява сътресенията през наситената със събития 1917 година. Убеден, че „настоящето се преживява съзнателно само от този, който се е научил да разбира миналото“, за да осмисли и възприеме по-задълбочено това, което се случва в неговото динамично съвремие, той се вглъбява в изучаване на не по-малко драматичния период от историята на Римската република.
През I век пр. н.е. Рим отдавна не е град-държава, той вече е водеща сила в средиземноморския свят. В изминалите две столетия е устоял във войната с коалиция от гръцки държави, оглавявана от големия пълководец Пир, сломил е съпротивата на Картаген и военния гений на Анибал, покорил е Македонското царство, разширил е своята власт на Иберийския полуостров, в Северна Африка, на Балканите и в Близкия Изток. Това води до натрупване на колосални богатства и ресурси, но и до засилване на противоречия между отделните групи в Републиката, както и между римските граждани и другите народи на Апенините. Те са със сериозни заслуги за впечатляващите успехи и от своя страна настояват правата им да бъдат изравнени с правата на римляните, а техните въжделения се използват в рамките на вътрешните борби в самия Рим. Следствие на развиващите се процеси са редица социални конфликти, започнали още преди опитата за реформи на братята Гракхи през II век пр. н. е., които в крайна сметка прерастват в поредица от граждански войни. Обстановката през I век се усложнява и от войните, които води Републиката с държавата на Митридат Понтийски, с Партското царство и с въстаналите роби на Спартак, които по един или друг начин влияят и на съотношението на силите в Рим.
Ростовцев изкусно изобразява пъстрата картина на интензивния и наситен със събития обществено-политически живот в късната Римска република. Неговият аналитичен ум умее да синтезира и обобщава по великолепен начин разяснява какво стимулира и мотивира отделните слоеве в обществото, как се решават, заглаждат или задълбочават противоречията, които зреят в продължение на десетилетия, а някои от тях и за по-дълъг период от време. Изследвайки историческият процес, авторът съсредоточава вниманието си върху основните социални и политически актьори в действията и борбите, предопределящи трансформацията от република в империя. Ролята на политически лидери като Марий, Сула, Цина, Цезар, Помпей, Октавиан и т.н. е огромна, но при цялата значимост на техните индивидуални решения и личностни характеристики, авторът не свежда хода на събитията само с тяхната конкретна политика, а обръща внимание на зависимостите на водачите от общественото мнение, от подкрепящите ги групи гражданите, „неразривно свързани с градската територия и с града, в неговото конкретно и абстрактно битие“. И той е убеден, че „суверенният народ на римската държава, който управлява света, се превръща все повече в изкуствено избрана група на активни граждани, монополизиращи политическите права на гражданите, разпръснати по Италия и провинциите“. Според Ростовцев „по този начин ние се сблъскваме с явления, които са типични за античния град-държава изобщо, но осъществяващи се в грандиозни мащаби на Рим, в непознат дотогава диапазон“. Бурните събития в Русия, в процеса на работата му върху книгата си, позволява на Ростовцев сам да се убеди колко опасна е армия, изградена от представители на низините и оглавявана от амбициозни политици. Това със сигурност му помага при анализа на ролята на римската армия. Той обстойно изследва как измененията в армията, състояща се от римски граждани или хора, които искат да станат римски граждани, командвани от римски граждани от Рим и Италия, влияят върху трансформацията на римската държавност през I век пр.н.е. Ростовцев не пропуска да отбележи и колко важна роля в хода на ожесточените вътрешнополитически борби изиграва и системата от лични връзки между лидерите на отделните съперничещи си партии и армията, в която влизат не само римляни, а и огромната маса от жители на италийските градове, организирана в отделните латински колонии и кметства.
Подобно изследване няма да бъде цялостно,, ако не разгледа и противоборствата на лидерите на отделните партии и групи в обществото - Марий срещу Сула, Цезар срещу Помпей и Антоний срещу Октавиан, които още съвременниците им са превърнали в своеобразен символ на Рим от периода на граждански войни. Всеки от споменатите ярки водачи има своя ореол, останал за поколенията през хилядолетията. Ростовцев прави задълбочен политически и психологически анализ на тези легендарни исторически фигури, а и на други ярки политически дейци от епохата. Той не се задоволява с това да спомени техните победи и поражения, да се ограничи с повтаряне на натрупаните във времето клишета за тяхната роля и влияние в историята, а ги представя у нас като реални хора от плът и кръв. По един впечатляващ с дълбочината на аргументацията си анализ, авторът представя най-силните мъже на Рим изправени пред необходимостта да вземат съдбоносни решения в изключително сложни ситуации, в които не е лесно да се направи ясна оценка, а всяко действие ще предизвика верига от противодействия. И именно тези пасажи са сред най-ярките моменти книгата. Политическите борби са описани подробно и задълбочено. Авторът успява не само да обясни причините за вземане на едно или друго от взетите от великите римляни решения, но и да въведе читателите в логиката на тяхното мислене. Така на страниците на тази книга пред читателят се изправят фигури като Сула, Цезар и Октавиан Август в моментите, в които са изправени пред най-важните си избори. Те ще се оказжат съдбоносни не само за тях, но и за хода на историята. Всеки сам може да си направи изводите си кой от тях най-добре се е справил не само в борбата си за власт, но и като управленец, способен да се справи с предизвикателствата на времето си. Ростовцев отделя сериозно внимание на въпроса за психологията на народните маси, настроенията и реакциите на низините в римското общество като фактор на историческия процес, а съответно и начинът, по който елитът ги използва за своите цели. За него психологическите фактори са не по-малко значими от политическите и икономическите при обяснението му за установяване на принципата. Острите социални борби разклащат устоите на римската държава, но в същото време се превръщат и във възможност за нейното обновяване и развитие. Според автора една от важните причини за установяване на властта на Август и дългото съхраняване на създадения от него строй е материалното и психологичното състояние, в което се намира римския народ, изтерзан и жадуващ покой след гражданските войни.
Ростовцев проницателно долавя дълбинния драматизъм на римската история. През призмата на неговия анализ, той не се свежда нито към тиранията и ексцентричностите на отделните ръководители, нито само до безпощадната борба на противостоящите си една на друга социални групи. Той ни дава една пълнокръвна картина на римското общество през I век пр.н.е., в която обективно възникналите обществени противоречия и водещите икономически фактори, се преплитат с личните амбиции на големите политически лидери на епохата. В крайна сметка в намирането на приемлив компромис между отделните групи в обществото се ражда и новия политически строй – принципатът, на който е съдено да устои още столетия и да изведе Рим до зенита на неговото могъщество.
Мисленето по аналогия често е погрешно мислене. Самият Ростовцев е скептичен доколко хората ще се поучат от уроците на историята и откровено изразява скептицизма си, „не мисля, че историята на гражданските войни в Рим може да вразуми някой, нито да повлияе на някой друг“, пише той с нескрит песимизъм. Читателят е свободен да се съгласи ли, или да не се съгласи с това твърдение, след като прочете книгата, която държи в ръцете си. Тя ще му помогне да намери отговор въпроса, защо Рим успява да преодолее кризата и поредицата от граждански войни, за да се превърне в Империя, която в продължение на няколко столетие, ще определя съдбата на античния средиземноморски свят. Но при нейното по-внимателно осмисляне, могат да се открият и закономерности, сходства и аналогии с процеси и явления, като социалните трансформации, политическата демагогия и насилственото преразпределяне на собственост, които са изключително близки и до събитията и явленията в недалечното минало и дори в наши дни. И това навява на мисълта, че в обществените отношения съществуват процеси и явления, които макар и с известни разлики в детайлите, се повтарят в наглед напълно различни епохи.
Освен със своята аналитична дълбочина „Раждането на Римската империя“ впечатлява и със своя елегантен стил. Самият Ростовцев винаги е придавал голямо значение на литературната форма на своите работи, смятайки описанието на историята за раздел на литературата. В своята „История на Древния свят“ той пише, че „… историята все още остава част от литературата … задача от чисто литературен и художествен характер. Все повече превръщайки се в раздел на точната наука, историята не може и не бива да губи своя литературен, а съответно индивидуален характер“.
Сега, заглавието на постинга е "Раждането на римската империя", а в текста се говори за Михаил Иванович Ростовцев?!
цитирайМного тънка е границата от преминаването на Рим в империя- управлявана от императора , от република - царство на народа В което императорът го има също, но е само главнокомандващ армията Върховен орган е сенатът
Счита се , че Август е създал империята и това е вярно!
Но самото и раждане е започнало сто години преди това при Марий и Сула! А появата е при Цезар, когато след кратък размисъл казва , че жребият е хвърлен и тръгва с армията към Рим, да се разплави със сената, символът на републиката!
Сенатът продължава да съществува и след това, но главен е императорът!! Той вече не е само главнокомандващ, цялата власт е в ръцете му!
Днес няма империи и императори, но лесно може да се улови фактът, че те съществуват!...
цитирайСчита се , че Август е създал империята и това е вярно!
Но самото и раждане е започнало сто години преди това при Марий и Сула! А появата е при Цезар, когато след кратък размисъл казва , че жребият е хвърлен и тръгва с армията към Рим, да се разплави със сената, символът на републиката!
Сенатът продължава да съществува и след това, но главен е императорът!! Той вече не е само главнокомандващ, цялата власт е в ръцете му!
Днес няма империи и императори, но лесно може да се улови фактът, че те съществуват!...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 12029
Блогрол
