Прочетен: 1808 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 15.12.2021 21:41
Владимир Трифонов
След похода на Ермак в Сибир разширяването на руската държава по естествен начин продължава в посока Далечния Изток. Необятните разстояния, непроходимите гори, липсата на пътища и суровите климатични условия са допълнителни прегради пред усвояването на този регион. Затова с предизвикателството да изследват новите територии се нагърбват предимно безстрашни авантюристи или хора, които поради скромния си произход, търсят щастието далеч от родните си места. Те разчитат предимно на собствените си сили и организационни способности, предвид невъзможността да получат сериозна подкрепа от централната власт в Москва.
Владимир Атласов, останал в историята и с прозвището, дадено му от Александър Пушкин - Камчатският Ермак – е изследователят, който първи обхожда Камчатка от Север на Юг. За ранните му години известно малко, смята се, че е роден през 1661 г. По това време контактите между руснаците и местните жители в Сибир вече са нещо обичайно, все по-често хора от далечни територии на Русия се заселват в обширните и слабо населени новооткрити земи. Най-вероятно предците на Василий Тимофеевич Атласов са устюжки селяни, заминали да живеят в Сибир. Известно е, че баща му е десетник в казашка дружина. Бъдещият покорител на Камчатка започва кариерата си като редови казак в Якутск и дълго време си изкарва препитанието като събира натурални данъци по реките Уда и Алдан. Усърдието му е възнаградено. Скоро той достига до чин петдесетник на казашки отряд. По-късно, през 1695 г., е назначен за държавен чиновник в далечното Андирско укрепление, намиращо се на Чукотския полуостров. Негово основно задължение е да събира данъци в натура (наричани ясак) от местните племена. Младият казак е любопитен и любознателен. Той не се задоволява единствено с изпълнението на служебните си задължения, а сам започва да събира информация за тайнствената земя на Камчатка. По това време тя буди въображението руските заселници в Сибир. Те са под въздействие на историите, споделени от малцината, почти напълно забравени днес пътешественици, които първи са достигали до нейната територия. [1]Местните жители, обитаващи територията край река Апука, също разказват на казаците за съседите си от полуостров Камчатка.
През 1696 г. Атласов изпраща на Юг неголям отряд, чието командване поверява на своя предан съратник - якутския казак Лука Морозко. Той достига до река Тигил, спускаща се от средния хребет на полуостров Камчатка в Охотско море. Там Морозко забелязва и първото камчатско селище. Жителите му твърдят, че отвъд новооткритата земя в океана има цял хребет от обитавани от хора острови.[2]
Атласов е впечатлен от похода на Морозко и започва подготовката за по-голяма експедиция. Той решава не просто да изучи непознатите земи, ни и да ги обяви за част от Русия като убеди местните племена да приемат руско поданство. През 1697 г. Атласов потегля на път. В отряда му има едва 60 казаци и още толкова дружелюбно настроени към руснаците местни жители (юкагири).
Две седмици и половина Атласов и спътниците му вървят към напълно непознатата за руснаците местност на Юг, в посока към Охотско море. За целта пътешествениците ползват шейни, теглени от северни елени. След това поемат на Изток, през южната част от Корякското възвишение – Средния хребет - към Олюторския залив, където се срещнат с местните жители (коряки). „Те са голобради, средни на ръст, въоръжени са с лъкове и копия, не признават ничия власт над себе си, подчиняват се на един богат мъж от тяхното племе”, пише в записките си Атласов.
В създалата се ситуация той решава да раздели отряда си на две части. Лука Морозко, оглавява едната и заедно с още трийсет руски войници и същия брой юкагири отиват на Юг, по източното крайбрежие на Камчатка. Атласов с останалите се връща към Охотско море и тръгва по западния бряг на полуострова. Но там го очаква изненада - местното население е враждебно, то отказва да плаща натурален данък и дори оказва въоръжена съпротива. Част от юкагирите изменя на казаците и преминава на страната на коряките. Разразява се свирепа схватка край река Палана. Трима казаци загиват, а петнадесет са ранени, както и самият Атласов. Отрядът му е обсаден и положението изглежда критично. Но Атласов запазва самообладание и изпраща верен юкагир да съобщи на Морозко за случилото се. Мисията има успех. Морозко идва точно навреме и спасява Камчатския Ермак и спътниците му.
След щастливото спасение отрядът тръгва нагоре към Средния хребет на река Тигил, прекосява я и излиза на река Камчатка в района на Ключевска сопка. Дружината сама си прави салове, по които се спуска надолу по реката. Този път Атласов и другарите му имат късмет – срещат племе камчадали (наричани са и интелмени), живеещо по средното течение на Камчката. Жителите му доброволно се съгласява да плащат натурален данък и приемат властта на руския цар. Атласов отбелязва в записките си, че местните жители „носят дрехи от кожа от самури, лисици и елени. Имат зимни юрти, които са глинени и са в земята, летните пък са над земята, около стълбове. Хората се хранят с със сурова замразена риба и дивеч”.
Атласов изследва долните части на рекат Тигил, изминавайки 150 км. по течението ѝ и оставя подробно описание на селищата, които са разположени по нейните брегове. Според данните му в края на XVII век те са около 160, а във всяко от тях живеят по около 150-200 души.
Изследователят е силно впечатлен от богатството на реките на Камчатка. На 23 юли 1697 г. той поставя кръст в центъра на полуострова, в устието на река Кануч, която от тогава се нарича Крестовка. Това е и датата, от която Камчатка започва да се смята за част от Русия.
След като събира сведения за долната част на река Камчатка, Атласов се връща обратно. Той преминава превала през Средния хребет, а после отново потегля на Юг, постигайки споразумения с местните жители и събирайки от тях натурален данък в полза на руския цар „с ласкави думи и приветливост”.
В края на годината Атласов и спътниците му си построяват зимен лагер – Горнокамчатско укрепление, след това отива в земята на айните – мъжете от курилските острови, които руснаците виждат за пръв път. „Приличат на жителите на Камчатка, само, че са по-черни, а и брадите им са по-малки”, пише в дневника си Атласов. По-нататък той минава покрай река Нингучу (Голигина) и се досеща, че срещу нея в морето вероятно има остров. И наистина - от устието на тази река добре се вижда първия от Курилските острови, с най-високия от всички курилски вулкани. [3] „Зимата в Камчатка е по-топла от Московската, снеговете не са големи, а на Курилските острови – снегът е още по-малко”, отбелязва Атласов, който дава многобройни детайли за флората и фауната в Камчатка.
През март 1699 г. Атласов, заедно с казаци и юкагири, тръгва по обратния път. По време на своето пътешествие те преодоляват повече от 11 хиляди км. по гъсто залесените райони на Камчката, като само около 100 км. не им достигат, за да достигнат до южния край на полуострова. На 2 юли 1699 г. отрядът се събира в Анадирското укрепление. След година Атласов вече е в Якутск, а оттам през 1700 г. се отправя към Москва със събраните натурални данъци и подробния си отчет за похода.
В Москва Атласов представя два ръкописа със записки, които изцяло или частично са публикувани през следващите няколко години. При това както в Русия, така и в чужбина. Например през 1705 г. неговите разкази за Камчатка са включени в книгата на Николас Витсен „Северна и Източна Тартария”, излязла на нидерландски език в Амстердам.
В текстовете си Атласов дава сведения за релефа и климата на Камчатка, за нейната флора и фауна, за моретата, около бреговете на полуострова. За пръв път е направена и подробна характеристика на двата най-големи вулкана в Евразия – Ключевска сопка и Толбачик. В тях има и детайлно етнографско описание на местното население. Атласов е слабообразован човек, но е притежава изключителен ум и наблюдателност. Разказите му съдържат изключително ценни етнографски и географски данни. Нито един от изследователите на Сибир през XVII и началото на XVIII век не дава подобни съдържателни отчети, ще отбележи много години по-късно руският академик Лев Берг.
През февруари 1701 г. Атласов пише молба за назначаването му на ръководител на казаците в Камчатка. Цар Петър I вижда в него човек, способен да завърши покоряването на полуострова. Атласов се отличава с огромна физическа сила и желязно здраве, на което слабо са влияели раните и понесените изпитания. Отличавал се е и с вулканичната си енергия и необикновена сила на волята си. Затова в Москва с охота се съгласяват на всичките му предложения за организацията на втори поход.
Но обстоятелствата се развиват така, че Владимир Атласов успява да се отправи във втория си поход значително по-късно. Далеч от Москва борбата за власт и влияние между казаците е свирепа. Не липсват и зложелатели, които обвиняват изследователя в разбойничество. Те твърдят, че при връщането си от Москва по река Ангара, Атласов заедно с приятелите си е нападнал лодката на своя гост Добринин, а после е откраднал и разпределил между другарите си копринени платове с огромна стойност. Обвиняват го и че е искал да потопи и друга лодка на заможния търговец. В резултат на това Атласов е арестуван, измъчван и вкаран в затвора в Якутск.
Щастието отново се усмихва на изследователя през 1706 г. Тогава той е освободен и получава възможност да продължи похода си. Сега обаче обстановката е различна. За времето, в което е в затвора, още няколко казашки отряда проникват в Камчатка. Те построяват там Болшерецкото и Нижнекамчатското укрепление, като в същото време започват да грабят и да дори да убиват местните жители – камчадалите. В отговор туземците вдигат бунт. Когато сведенията за безчинствата в Камчатка достигат до Москва, именно Атласов получава заповед да възстанови реда на полуострова. Той е изпратен със специални правомощия. Дадено му е правото да наказва провинилите се местни жители със смърт, а своите подчинени - на телесни наказания с пръчки или камшици. Обстановката налага Атласов често да използва правомощията си, но свободолюбивите казаци са недоволни и отказват да му се подчиняват. През следващата година се разбунтуват, свалят го от власт и си избират нов ръководител. За да оправдаят деянията си бунтовниците изпращат в Якутск жалби срещу Атласов, в които твърдят, че той ги е обиждал, не липсват и доноси, които го уличават в престъпления.
Непокорните казаци вкарват Атласов в затвора и конфискуват имуществото му. Той успява да избяга и отива в Нижнекамчатската крепост, където, позовавайки се на правомощията си, получени от правителството, настоява местният управител да му отстъпи управлението ѝ. Комендантът на крепостта му отказва, но въпреки това Атласов решава да остане в града.
Съдбата отрежда трагичен финал на живота на Камчатския Ермак. През януари 1711 г. няколко казаци отиват при него и му представят фалшива грамота. Той се навежда, за да я прочете и коварно е убит, бидейки прободен с нож в гърба.
Резултатите от откритията на Атласов бързо се популяризират и дават тласък за бъдещи научни експедиции. Те частично са отразени в „Чертежната книга на Сибир”, дело на Семьон Резньов, съставена малко след смъртта на големия изследовател. Използвайки разказите на Атласов, сибирският картограф, макар и с нетолкова прецизни очертания, за пръв път изобразява Камчката като полустров. В книгата му е обозначена река Камчатка и разположените по нея укрепления. Благодарение на предадените от Атласов данни на руските карти се появяват (макар и не съвсем точни) очертанията на Курилските острови и на Аляска.
Владимир Атласов е първият руски изследовател на Камчатка и първият човек, който преминава през нея от Север на Юг. Той изпълнява своята историческа мисия, която затвърждава властта на Русия над полуострова.
[1] Един от тях е казачият десятник Иван Рубец, посещавал Камчатка още през 1662 г.
[2] Това са Курилските острови (бел. В.Т.).
[3] Днес той се нарича остров Атласов (бел. В.Т.).
Юл Браун и неговото откритие слага прът ...
НЕЗАВИСИМО ОТКРИТИЕ
