И като се почна едно безкрайно изброяване на автори и заглавия. За предизвикателството с десетте книги,  което замени ледената кофа, говоря. Пишат хората, изброяват, пънат се, пъчат се с бройки, като гларуси. И баш като гларуси изписват любимите книги с правописни грешки или пък въобще не им помнят имена, или пък никога не са ги чели, но някога са имали намерение да го направят, или просто са чули, че е хубаво да се чете.
Признавам си, че говоря така от завист. Идея нямам колко книги съм прочела, да не говорим, че на повечето не им помня точно имената, за авторите и дума няма да отваряме. Понякога даже се чудя чела ли съм книги въобще през живота си. То сигурно и други се чудят същото, ама нейсе. За друго ми беше думата. За какво е това безкрайно биене в гърдите с бройки, бе, книжни гларуси? Ми като сте прочели "Нежна е ноща" (т след щ-то няма, поне според една моя позната, в чийто списък книгата беше на първо място), помните ли какво пишеше там, нещо, тъй, като поука, туй онуй, остана ли ви. Светна ли ви някаква лампичка като изръшкахте десет томчета, докато си препичахте телесата на плажа, или всичко беше за бройката?
   Иначе и аз съм чувала, че е хубаво да се чете. Макар че има хора, дето и една книга не са прочели, пък могат да те научат на толкова мъдрост, колкото и професор не може да ти даде. Има и такива, които четат и извличат ползата от всеки ред. И им личи. Пък има и други, дето са прочели де що книга им е попаднала, ама пак пипето им, колкото на гларус. Понеже то, драги, не става само с четене, трябва и акъл...

Де тоя акъл?... :)

пък нали казват, че който търси, намира :)

Все повече се обезнадеждавам...:)

Това - във фейса ли? :) Признавам си, и за получих подобно предизвикателство, че даже и се включих. Така - по инерция. Питат ме, отговарям. После обаче се зачудих и аз така като теб колко ли книги всъщност съм прочела и от колко от тях нещо ми е влязло в главата. :) Обаче да ти кажа - акълът не идва с четенето. Познавам хора, дето от четене буквално изкукуригват и накрая пак са си същите тъпоъгълници, само че малко по-изтрещели и на самочувствие. Та така. Хич даже не е в четенето ключа за бараката. :)))

Във фейса, да :) а, за другото, напълно съм съгласна - и без четене не става, ама книгите не са панацея, защото често пълнят само очите, а главата си остава празна :)