Представяте ли си Георги Черкелов като комедиен актьор? 

Зрителите, които го помнят най-вече с ролята на полицая Богдан Велински в тв сериала "На всеки километър", може и да се изсмеят на този въпрос. Но няма да реагират така всички, които са го гледали в комедиите "Невероятна история" и "Топло". Да не говорим, че актьорът има и два сезона в Сатиричния театър.

Георги Черкелов е роден на 25 юни 1930 г. в Хасково. Син е на тютюноработничка и строител. Като ученик в местната гимназия се увлича от историята и естествените науки, но побеждава магията на театъра. Още повече, след като я вижда на живо с Южнобългарския театър, с който обикаля Благоевград, Смолян, Кърджали, Пловдив, Стара Загора, Бургас.

Учи три години право и после записва ВИТИЗ Дипломира се през 1956 г. и започва професионалния си път от театъра във Враца. През годините играе още в Младежкия, Народния, "Сълза и смях", Плевенския, дори за кратко и в театъра "Барбуков". Няколко години е щатен актьор в Студията за игрални филми "Бояна".

В киното дебютира с "отрицателен" образ през 1961 г. във филма "Последният рунд". Филмът е спортно-криминален, дебют и за режисьора Людмил Кирков. Черкелов е в ролята на Жоро, който вкарва главния герой, боксьора Николай Жарков, в шпионска афера, но накрая "нашите побеждават".

В ролята на Жарков е младият Анани Явашев, брат на художника Христо Явашев, днес известен по света като Кристо. На варненския кинофестивал през 1962 г. филмът печели наградата на журито, а Анани Явашев е отличен с приза на ЦК на профсъюза на работниците по изкуствата.

Следващият филм на Черкелов е на работническа тема - "Смърт няма". Разбира се, режисьорите Ирина и Христо Пискови правилно преценяват, че физиономията му е прекалено интелектуална за бачкатор на строежа на голям язовир и му дават ролята на инж. Панов.

"Смърт няма" печели втора награда на фестивала във Варна през 1963 г. и е определен да замине на Московския кинофестивал. Но го гледа Митко Григоров, секретар на ЦК на БКП по идеологията, оценява го като "най-черния филм" на социалистическото ни кино и го сваля от екраните на страната.

След незначителна роля в поредния слаб шпионско-криминален филм - "На тихия бряг" (1962), Владимир Янчев снима Черкелов, който тогава е в Младежкия театър, в комедията "Невероятна история". Янчев е първият режисьор, осмелил се да погледне на солидния и вече тежкареещ актьор откъм смешната му страна.

Дава му ролята на главния редактор на в. "Трибуна", където след объркване на подписите е публикуван опасно критичен фейлетон. Преди години Черкелов ми разказа за мъките при снимките в редакционния му кабинет, който е с огромни витринни прозорци. Почти всичко по онова време се снима на павилион, но художниците не преценяват добре осветлението.

И за да докарат светлината до дневната, включват толкова прожектори, че вътре става като сауна. Главният редактор има вентилатор на бюрото си и се разхлажда, за което другите актьори много му завиждат. "Черкел, дай и на нас малко, бе", молел се Калоянчев, който играе шефът на пожарната. "Не бива, Кала, ще вземеш да настинеш", бавно и спокойно отвръща Георги Черкелов.

После му потръгва
да е полковник 
("Приключение в полунощ", "Неспокоен дом", "Мълчаливите пътеки"), инспектор ("Вълчицата", "С дъх на бадеми") или генерал ("Цар и генерал", "Опасен полет"). Всичките, с изключение на лентата на Въло Радев, са редови филми, които не оставят особени следи в историята и развитието на българското кино. И точно в "Цар и генерал" се случва нещо, което може би знаят малцина.

Георги Черкелов е одобрен за ролята на ген. Карев - камердинер на Борис Трети. Въло Радев вече е избрал Наум Шопов за ролята на царя и Петър Слабаков като ген. Заимов. Не само защото са великолепни актьори, а и заради доста голямата физическа прилика на двамата с реалните лица.

Вече снимат филма, когато Георги Черкелов подхвърля на режисьора да го пробва като ген. Заимов. Режисьорът веднага отхвърля идеята: "Промени са невъзможни!". "Вероятно зад моята категоричност тогава стоеше и горчивият ми опит с Невена от "Крадецът на праскови".

(Тогава Въло Радев искал да снима Коканова в ролята на Ирина, но му налагат Виолета Минкова. След провал на снимките на своя глава режисьорът ангажира Коканова - б.а.)

Нямах намерение да повтарям с когото и да било. И все пак какъв друг Заимов би могъл да направи Черкелов - дълбок, пластичен - въпреки визуалната разлика с прототипа! Но за тези греховни мисли си зная само аз", пише режисьорът в дневника си.

"Бялата стая" на Методи Андонов по книгата на Богомил Райнов "Пътища за никъде" е съдбовен филм в развитието на Георги Черкелов. 
Ролята на доц. Стоев
е малка, но знакова 
Той е догматикът в института и прави всичко, за да спре книгата на колегата си Петър Александров (Апостол Карамитев).

Конфликтът с противниците му е изразен главно в спорове и зрителите се убеждават какъв невероятен глас има Черкелов - думите сякаш излизат бавно и леко приглушено, но са като пирони. С тях актьорът може да внушава всичко дори без никаква мимика на лицето и без жестове. Този стил актьорът ще доведе до съвършенство в поредица герои, започвайки от Велински в "На всеки километър".

Но преди това - лека стъпки встрани. Черкелов е в ролята на любовник в третата новела на "Мъже в командировка". Или може би е такъв в съзнанието на партньорката му Бранимира Антонова, красавицата, която 2-3 години по-рано печели титлите Мис София и Мис България. Той е режисьорът Бижев, тя - хубавата Снежка. Той я снима в свой филм, но и я ухажва.

Приятелят на момичето, който е войник, идва на снимачната площадка, за да я види. Но така и не може, Бижев упорито снима дубъл след дубъл. Накрая режисьорът демонстрира завидно джентълменство - ритва кошницата с котките, намерени с триста зора за финала на този епизод. Снежка вече може да отиде при любимия си, а Бижев тръгва да търси други котки. 
След години Бранимира Антонова е с Черкелов на "Филм фест" в Белград, и той признава на Бранимира, че бил "ни жив, ни умрял", докато снимали новелата, толкова я харесвал. И не само харесвал...

"А аз никога не се бях влюбвала в мъж, както тогава в него", призна ми Бранимира. Тя твърди, че всички жени в екипа били влюбени в актьора. Той имал коронен номер, с който ги привличал като магнит. Не им обръщал особено внимание, дори винаги леко се обръщал встрани. Но интелектуалното му излъчване, тежкият му поглед, поведението на истински джентълмен побърквало жените и те умирали за него.

Самият актьор пък казваше, че го харесвали не толкова млади момичета, а разведени жени и вдовици. Май малко сложно се получи. Но при Черкелов никога нищо не е просто.
И най-добрата илюстрация за това твърдение е образът на Велински в сериала, който го направи един от най-известните актьори в България. Няма никакви колебания около избора на Черкелов за ролята на полицая. Сценарният екип изчита куп документи от архива на КДС (Комитет за държавна сигурност) и всички се убеждават, че Никола Гешев наистина е много умен полицай.

Заради това режисьорите търсят актьор със солидно интелектуално и достолепно аристократично излъчване. Не можеше да има по-добър избор от този на Георги Черкелов. Всъщност творческият екип на сериала спазва и старото желязно правило: колкото по-силен е противникът, толкова по-силни и убедителни ще изглеждат положителните герои. В случая Никола Деянов (Стефан Данаилов) и Димитър Бомбов (Григор Вачков).

Главен двигател на филмовия проект е писателят Костадин Кюлюмов. Павел Вежинов е "бащата" на бате Сергей, Свобода Бъчварова - "майка" на Митко Бомбата. 
Велински е създаден
от Георги Марков, 
който използва части от биографията на прочутия началник на отделение "Б" в Дирекцията на полицията Гешев. Марков е особено ревнив към героя си и не дава да се промени и реплика без изричното му съгласие.

Веднъж се налага преснимане на вече готов материал - когато в 11-ата серия "Възкръсналият мъртвец" за първи път се срещат лице в лице Деянов и Велински. Мощното актьорско присъствие на Георги Черкелов и драматургично слабият текст за Стефан Данаилов водят до пълна победа за Велински в словесния двубой. Което, разбира се, няма как да остане в сериала.

Черкелов признава, че този негов герой е по-различен от дотогавашните - по-психологически, с биография, със съдба. "Този образ е част от узряването, от развитието на кариерата ми. Велински само ми е дал, нищо не ми е взел", казваше актьорът.
За изпълнението си в "Километрите..." Черкелов печели наградата за мъжка роля на кинофестивала във Варна, а през 1970 г. го правят заслужил артист.

След излъчването на сериала творческият му екип обикаля цялата страна за срещи със зрители. Веднъж Черкелов и една от гримьорките бързат за такава среща в Асеновград и той натиска здраво педала на газта на колата си. Малко след като излизат от София, ги спира катаджия. "Сега я втасахме", промърморва Черкелов. Обаче милиционерът познава актьора, изпъва се, отдава чест и рапортува: "Другарю Велински, току-що оттук минаха бате Сергей и Митко Бомбата. Ако побързате, ще ги настигнете." "О, значи вече имаме привърженици и в милицията" - произнася Черкелов с интонацията на полицая Велински.

Този образ доста време ще дърпа актьора за пеша на шинела, но пък режисьорите - волно или неволно, го канят в най-различни образи. Той е тосканският посланик Николини в "Галилео Галилей", патриарх Йоакин в "Князът", Митхад паша, идеологът на асимилацията на тракийските българи в тв сериала "Демонът на империята", царският офицер и патриот Демирев в "Зарево на Драва", партиен секретар в "Трудна любов", император Ватаци в "Сватбите на Йоан Асен" и др.

Веднъж по телевизията Георги Калоянчев разказваше истории около снимките на "Демонът на империята" - как се изпедепсал да язди кон и други неща. И типично в свой стил изтърси:
"Обаче Черкела
въобще не можа
да се качи върху кон!"

Колкото и да са различни тези роли, в нито една от тях на актьора не се налага да крещи, да ръкомаха, да прави гримаси или, недай си боже, да тича. В действие отново е неговият знаменит глас - дълбок, впечатляващ, с психологически паузи и излъчващ достолепие.

Сякаш имаше опасност актьорът за зацикли в еднообразно поведение пред камерата във филмите си, когато дойде "Допълнение на закона за защита на държавата", в който режисьорът Людмил Стайков му даде ролята на проф. Ал. Цанков. В нея актьорът беше много различен, почти гениален.

Филмът разказва за събитията в България след атентата в черквата "Св. Неделя" през април 1925 г. От трибуната на парламента Черкелов като проф. Цанков е остър, ярък, нападателен, енергичен. Ни следа от спокойствие и флегматичност, а водопад от словесна атака и язвителност срещу комунистическите депутати. Сякаш взрив от енергия!

Неслучайно веднъж проф. Любомир Тенев му казва: "Георги, ти си българският отрицателен герой, който казва истината..."

След излъчването на първата част на "Километрите..." Методи Андонов кани Георги Черкелов във филма си "Господин Никой". Дава му ролята на родоостъпника Кралев, един от враговете на изпратения в западната държава с важна задача български разузнавач Емил Боев (Коста Цонев). Образът сякаш е продължение на Велински, който в края на първата част от поредицата успя да избяга и се установи в Западна Европа.

Снимат филма в северния град Росток на някогашната ГДР. Първата вечер в ресторанта Черкелов си поръчва водка и му носят чашка колкото напръстник. Актьорът поглежда чашката, изпива водката на екс и казва на сервитьора: "На всеки пет минути по една чашка!".
Младежът е изпълнителен и наистина на всеки пет минути носи по чаша с водка, която Черкелов моментално изпива на екс. Келнерът иска да прибере празната чашка, но българинът не му позволява. И си ги реди на масата - 5,10,15...

Целият ресторант забелязва това и при всяка поява на сервитьора се чуват весели възгласи. На двайсетата чашка хората дори ръкопляскат. Черкелов се зачервява, пот избива на челото му и Коста Цонев го моли да спре. "Нищо ми няма, бъди спокоен. Това са 25 грама. 25 чашки - нищо работа за мене. Мога да изпия още 20". "Добре де, хората ти ръкопляскаха, сякаш си на сцената, стига толкова!", настоява Коста Цонев. На 30-ата чашка ресторантът е огласен от мощни аплаузи. Черкелов става, покланя се на зрителите на моноспектакъла му и бавно тръгва към вратата.

Георги Черкелов завърши участието си в социалистическото кино с филм и роля, съшита точно по неговата мярка на актьор, видял 2 и 200 и натрупал толкова опит, че едва ли нещо вече можеше да го изненада.

В "Съдията" (1986) на режисьора Пламен Масларов той е Андрей Димов - съдия, дошъл да раздава правосъдие в една от частите на разпокъкъсаната според Берлинския договор от 1 юли 1878 г. България. Действието се развива в Добруджа, където почти няма администрация и на свобода върлуват банди от българи, румънци, цигани и всевъзможни криминални типове. Появяват се и първите капиталисти. И съдията Андрей Димов действа като шериф - едновременно решава и съдебните, и криминалните проблеми в поверения му район.

През 1985-1989 г. Георги Черкелов е директор на Плевенския театър. Така 
той се оттегля
от суетата на столицата
и заживява в новата си къща в с. Ъглен, край река Вит. Казваше, че се е наиграл и в киното, и в театъра, но не устоя на поканата на сина си Иван Черкелов и най-напред изигра ролята на бащата във филма му "Търкалящи се камъни".

В нея имаше доста автобиографични моменти. Филмът разказва за баща, който е ангажиран с много работа и не успява да разбере кога децата му израстват и се оформят като характери. И в един момент се оказва, че взаимно не се познават. Самият Черкелов освен Иван има и три дъщери Вирджиния (Джина), Ирина и София.

Актьорът игра и в следващия филм на сина си - "Стъклени топчета". Но както каза в едно интервю тогава, "май трябваше да се спасява положението..."
И финалът на филмовата кариера на Георги Черкелов е оригинален и неповторим. Режисьорът Владислав Карамфилов-Въргала го кани да се снима във филма му "Шменти капели".

Актьорът вече не е добре и любезно му отказва. Въргала обаче измисля вариант - снима друг актьор, на когото не му се вижда лицето. А Черкелов изговаря текста с този свой неповторим тембър. И така се получи нещо неръкотворен паметник на едно от най-силните оръжия на актьора - глас.

"Нали съм свикнал да играя лош човек, добре е да не ми виждат лицето", коментира с неподражаемия си хумор Георги Черкелов.

На 19 февруари 2012 г. актьорът институция, наричан Достолепния от режисьора Вили Цанков, почина след тежък инсулт.

Пенчо Ковачев