През февруари 2015 американският петролногазов гигант Chevron съобщи, че се отказва от плановете си за разработка на находищата на шистов газ в съседна Румъния, като това не е единствената компания, чиито амбиции за добив на този тип енергоносители в Европа са изправени пред пълен провал.
Според експертите на Chevron, в момента проектът за разработката на румънските шистови находища е безперспективен от икономическа гледна точка, затова компанията възнамерява да напусне страната. Месец по-рано тя се отказа и от проекта си за добив на шистов газ в Полша, пак по същите причини. В комюникето на Chevron се посочва, че “става дума за бизнес решение, прието въз основа на общата оценка на компанията, че в момента нашият проект в Румъния не може успешно да се конкурира с другите инвестиционни възможности в глобалното ни портфолио”.
Както е известно, Chevron получи от румънското правителство лиценз за разработката на шистовото находище в Бърлад, в североизточната част на страната, както и още три лиценза, покриващи територия от 670 хиляди акри (един акър се равнява на малко над четири декара), в Югоизточна Румъния.
Решението на компанията беше поредния тежък удар по шистовата индустрия на Стария континент. Мнозина чиновници от централата на ЕС в Брюксел се опитваха да представят развитието на шистовата енергетика като първостепенна политическа задача на Съюза, но крайно негативната реакция на обикновените европейци, както и поредицата провали в хода на проучванията, сериозно ерозираха тези планове.
Впрочем, още през миналата 2014 румънският премиер Виктор Понта прогнозира, че проучванията на американските петролно-газови компания в страната му могат да се окажат безполезни. “Както изглежда, не разполагаме със сериозни запаси от шистов газ. Водихме битка за нещо, което не съществува – посочи Понта в интервю за телевизиа Antena 3 – Не мога да кажа нищо повече, но смятам, че се борихме за нещо, което не съществува”.
В същото време, според доклада за 2013 на американската Администрация за енергийна информация (ЕIA), на територията на Румъния се намират петите най-големи запаси от шистов газ в Европа, след тези на Русия, Полша, Франция и Украйна.
Впрочем, Полша, която според ЕIА е на второ място в тази класация, а запасите и от шистов газ се равняват на 148 трлн. куб. м, също преживя множество разочарования. Така, още преди Chevron да се откаже да разработва полските шистови находища, трима други енергийни гиганти, в лицето на Exxon Mobil, Total и Marathon Oil, също решиха да прекратят проучвателните си работи в страната през следващите три години.
Между другото, в един анализ за шистовата индустрия, публикуван през октомври 2014 от авторитетния енергиен интернет-портал Oilprice.com, се твърдеше, че Полша “олицетворява мечтите на Европейския съюз да преодолее руския монопол по отношение на природния газ”. Сега обаче ръководството на Chevron определя това направление на своята активност като “неконкурентоспособно”, макар че именно тази компания навремето беше сред инициаторите за проучване и добив на шистов газ в Европа. При това плановете и в тази сфера бяха изключително мащабни: специалистите на компанията създадоха няколко проучвателни сондажни кладенци в Полша и Румъния и подписаха съответните споразумения с правителствата на Украйна и Литва. Тук е мястото да напомня, че компанията беше изключително активно и в България, до мораториума върху проучванията и за шистов газ, наложен от българското правителство през 2012.
Впоследствие обаче, Chevron беше принудена да се изтегли от Литва, както и да замрази проектите си в Украйна. После дойде ред на Полша, като оттеглянето на компанията оттам не беше свързано само с резкия спад в цените на петрола. Просто сондажите показаха, че физическите запаси на полските находища са много под предварителните оценки, а и самият добив се оказа много по-труден, отколкото се предполагаше.
Освен това, американците се сблъскаха в Полша с различни бюрократични пречки, характерни впрочем за повечето европейски държави, където добивът на шистов газ просто е забранен заради съпъстващите го екологични рискове. Така, Франция, за която се твърди, че има значителни запаси от шистов газ, упорито поддържа забраната върху използването на технологията на хидравличното разбиване за добива му.
Според редица експерти, решението на големите петролно-газови компании да се откажат от проучването и добива на шистов газ и петрол има стратегически характер. Те смятат, че тези проекти винаги са били “маргинални”, затова се оказват и икономически неизгодни на фона на сегашните ниски цени на петрола, още повече, че такива зони като Мексиканския залив например, предлагат много по-добри възможности в това отношение. Освен това, разработката на шистовите находища в Европа винаги е била изключително спорна тема.
Както е известо, още през 2010 Полша беше обявена за една от най-перспективните европейски държави, по отношение на добива на шистов газ. На практика обаче, там не се осъществяваха сериозни проучвания, а само се твърдеше, че на теория страната би трябвало да разполага с огромни запаси от този енергоносители. Тази кампания имаше и силен политически отенък, като се внушаваше, че с помощта на щистовия си газ Варшава ще може да преодолее енергийната си зависимост от Москва.
Истината обече е, че Полша на практика беше използвана от американците като “експериментален модел”. На територията на страната бяха пробити 68 кладенци, но нито един от тях така и не беше въведен в експлоатация. Но въпреки липсата на достатъчно точни проучвания, американските “експерти” упорито продължаваха да твърдят, че Полша би трябвало да разполага с големи запаси от шистов газ. Освен това, Варшава имаше сериозни политически стимули да развие собствена енергийна индустрия за да намали зависимостта си от руския газ.
Между другото, съобщението за прекратяването на шистовите проекти в Полша съвпадна с това за сериозен срив в печалбите на Chevron. Така, през третото тримесечие на 2014, американският концерн обяви, че печалбата му е спаднала с 30% и в тази връзка анонсира съществено намаляване на капиталовите си инвестиции през 2015. Впрочем, доста сложна е и ситуацията с добива на шистов газ и в самите САЩ. Така властите в щата Ню Йорк, където има големи запаси от този нетрадиционен енергоносител, планират, вместо досегашния мораториум, да наложат пълна забрана върху разработването на шистовите находища на неговата територия. За това обяви през декември 2014 губернаторът на щата Андрю.Куомо, след като се запозна с доклада на Департамента по здравеопазването за влиянието на “фрекинга” върху околната среда. Последните научни изследвания за шистовия газ убедитолно доказват, че т.нар. фракинг-технология нанася сериозна вреда на околната среда и здравето на населението. Така, както посочва известният енергиен експерт от САЩ Джейми Смит Хопкинс, изследваните от американски учени въздушни проби, взети в районите, където се добива шистов газ, показват сериозно превишавана на пределните нива на концентрация на опасни химически съединения, влияещи негативно върху здравето на хората и ускоряващи развитието на различни тежки заболявания, включително ракови тумори (“Five-state study finds high levels of airborne chemicals near oil and gas sites”, 30.10.14, www.publicintegrity.org).
На този фон е обсолютно недопустимо България да се превърне в поредния полигон за изпитване на американската “фрекинг-технология”, усилията за което от страна на САЩ не са прекратени напълно, въпреки провала на плановете им в редица други източноевропейски държави. Нещо повече, има сведения, че Вашингтон продължава да оказва дискретен натиск върху София в тази посока. Освен всичко друго, това би застрашило туристическия и селскостопанския сектори на националната ни икономика. Независими от всички негативни последици обаче, не може да се изключва, че след общинските избори през есента на 2015 правителството може да се поддаде на американския натиск (както стана и с проекта “Южен поток”) и под предлог, че иска да гарантира енергийната независимост на страната ни, да разреши разработката на находищата на шистов газ.
Ето защо императивно се налага опозиционните и патриотични партии и организации да включат искането за недопускане добива на шистов газ в страната в предиборните си програми за предстоящите местни избори през есента на 2015.
Автор: Нако Минчев
Източник: bgnews.me
