Йосиф Висарионович Сталин е роден на 21 декември 1879 г. в град Гори,Тифлиска губерния. Баща му, който е осетинец, е от селски произход, по професия-обущар, по-късно-работник в обущарска фабрика в Тифлис. През есента на 1888г. Й. В. Сталин постъпва в духовното училище в Гори; след завършването му през 1894г. постъпва в духовната семинария в Тифлис. В революционното движение И.В.Сталин влиза от 15-годишна възраст, като се свързва с нелегалните групи на живеещите в закавказието руски марксисти; през 1898 г. става член на тифлиската организация на РСДРП.В групата "Месаме-даси" (първата грузинска социалдемократическа организация) И.В.Сталин заедно с В.З.Кецховели и А.Г.Цулукидзе съставят ръководното ядро на революционното марксистко малцинство и се противопоставят на опортюнистическото мнозинство на тази организация. По това време вече кръгът на теоретическите интереси на Сталин е извънредно широк. През този период Сталин води интензивна пропагандистка работа в работническите кръжоци.Заради пропаганда на марксизма той е бил изключен от семинарията. Й. В. Сталин се изявява като горещ привърженик на ленинската "Искра". По инициатива на Сталин и Кецховели започва да излиза първият нелегален грузински социалдемократически вестник "Брдзола"/"Борба"/. Във втория брой на "Брдзола" е публикувана статията на Сталин "Руската социалдемократическа партия и нейните най-близки задачи", която е имала голямо значение и в която се подчертава необходимостта от съединяване на научния социализъм със стихийното работническо движение, издига се задачата за организиране на самостоятелна политическа партия на пролетариата. През 1901 г. Сталин е избран в Тифлиския комитет на РСДРП. По поръчение на тифлиския комитет Сталин заминава за Батум, където завързва връзки с напредничавите работници,  създава кръжоци, ръководи редица от тях лично,организира нелегална печатница, пише позиви, ръководи стачки в заводите в Батум, организира на 9 март 1902 г. известната стачка на батумските работници. На 5 април 1902 г. Сталин е арестуван и затворен в Батумския затвор. През есента на 1903 г. Сталин е заточен за три години в Източен Сибир,в село Новая Уда, Балганска околия, Иркутска губерния. И в затвора, и на заточение Й. В.Сталин не прекратява своята революционна работа. В затвора, като научава за разногласията между болшевиките и меншевиките, Сталин решително застава на страната на болшевиките. На заточение през 1903 г. Сталин получава писмо от Ленин. След избягването си от заточение /5януари 1904 г./ Сталин развива огромна работа за реализиране на Лениновия план за изграждане на марксистка партия от нов тип, води ожесточена борба с меншевиките и с примиренците към тях. През декември 1904 г. Сталин ръководи грандиозната стачка на бакинските работници, която се явява като светкавица в навечерието на великата революционна буря. Същевременно Сталин провежда огромна работа в печата в пълно съответствие с линията на Ленин,организира борбата за III конгрес на партията. Сталин създава вестник "Борба на пролетариата",орган на Кавказкия съюз на РСДРП. Ленин оценява този вестник много високо. В редица свои работи /"Класата на пролетариите и партията на пролетариите","Накратко за партийните разногласия","Писма от Кутаис" и "В отговор на "Социал-Демократ" "/ Сталин излиза в защита на Лениновите идеологически и организационни принципи на партията от нов тип. За статията "В отговор на "Социал-Демократ" " Ленин пише,че тя дава прекрасна постановка на въпроса за знаменитото "внасяне на съзнание отвън".  В статията "Как социалдемокрацията разбира националния въпрос?" Сталин се изявява като крупен теоретик по националния въпрос, който майсторски владее марксисткия диалектически метод. През годините на първата руска революция /1905-1907г./ Сталин възглавява борбата на закавказките болшевики против меншевиките, есерите и дребнобуржоазните националистически партии, за ленинската стратегия и тактика в революцията. През декември 1905 г. Сталин е делегат на закавказките болшевики на I Всеруска болшевишка конференция в Тамерфорс /Финландия/. Тук за пръв пат се срещат лично Ленин и Сталин. В редица статии през 1905 г. /"Въоръженото въстание и нашата тактика","Реакцията се засилва" и др./ Сталин отстоява необходимостта от въоръжено въстание.В тези статии, както и в "Записки на делегата", написани от Сталин след завръщането му от V /Лондонски/ конгрес, се прави майсторска защита на тактическите позиции на болшевизма. През 1906-1907 г. излизат в печата статии от Сталин под общото название "Анархизъм или социализъм?",в които се защитава и развива мирогледът на марксистката партия- диалектическият и историческият материализъм. Тези статии имат сериозен принос в теорията на марксизма-ленинизма.През годините на реакцията, настъпила след поражението на революцията от 1905-1907 г., Сталин разгръща огромна работа по изграждането и укрепването на нелегалната революционна партия и по подготовката на нов революционен подем. Център на дейността на Сталин през този период е Баку. Тук Сталин организира успешна борба за спечелване на работническите маси под знамето на болшевизма и за изтласкване на меншевиките от работническите райони.На 25 март 1908 г. Сталин е арестуван и след осеммесечен тъмничен затвор заточен за две години във Волгоградската губерния, в Солвичегодск. На 24 юни 1909 г. Сталин избягва от заточението и се завръща в Баку на нелегална работа.На 23 март 1910 г. Сталин отново е арестуван и след шестмесечен тъмничен затвор заточен пак в Солвичегодск. На 6 септември 1911 г. Сталин нелегално заминава за Петербург; тук той насочва вниманието на партията към борба против ликвидаторите-меншевиките и троцкистите, към сплотяване и укрепване на болшевишките организации. На 9 септември 1911 г. Сталин е арестуван и изпратен на заточение във Вологодска губерния. През 1912 г. Пражката партийна конференция, която изгонва от партията меншевиките и оформя самостоятелното съществуване на Болшевишката партия,задочно избира Сталин за член на ЦК и създава Руско бюро на ЦК,ръководството на което по предложение на Ленин се възлага на Сталин.На 29 февруари 1912 г. Сталин избягва от Вологодското заточение. По поръчение на ЦК Сталин обхожда най-важните райони на Русия, подготвя предстоящата "маьовка", написва известния първомайски позив на ЦК, ръководи вестник "Звезда". Под ръководството на Сталин е подготвен първият брой на вестник "Правда", основан съгласно указанията на Ленин по инициатива на Сталин. Но дейността на И.В.Сталин на "свобода" наскоро след това се прекъсва от арестуването му на 22 април 1912 г. Няколко месеца Сталин се намира в тъмничен затвор, след което е изпратен на заточение в Наримския край за три години.На 1 септември 1912 г. Сталин избягва от заточението и отива в Петербург , където редактира "Правда", ръководи дейността на болшевиките в избирателната кампания за IV Държавна дума, произнася речи по работнически събрания. Ленин оценява високо написаното от Сталин знаменито "Поръчение на петербургските работници до своя работнически депутат". През този период между Ленин и Сталин се установява още по-трайна връзка.

През 1912-1913г. Сталин работи и завършва своя труд "Марксизмът и националния въпрос". Тази статия изпъква сред останалата марксистка литература по националния въпрос. На 23 февруари 1913 г. Й. В. Сталин е отново арестуван и заточен за четири години в Туруханския край. Но и в това най-тежко, далечно заточение Сталин продължава да се занимава с всички основни въпроси на войната, мира и революцията.През декември 1916 г. Сталин е изпратен по етапен ред в Красноярск, а след това в Ачинск. Тук го сварва новината за февруарската революция.През март 1917 г. Сталин заминава от Ачинск в Петроград. В редица статии Сталин определя задачите, което стоят пред болшевиките; обявява се против оборончеството, води борба против опортюнистите. В статията "За войната"  Й.В. Сталин показва, че характерът на грабителската и империалистическа война от 1914-1917 г. не се е изменил от преминаването на властта в ръцете на Временното правителство, и отстоява политиката на недоверие към това правителство. С пристигането на Ленин от емиграция Сталин заедно с Ленин възглавява борбата на болшевиките в новия исторически етап. На Априлската конференция Ленин и Сталин определят насоката на борбата за прерастване на буржоазнодемократическата революция в социалистическа, като се борят против предателската позиция на Каменев, Риков и др. На конференцията И.В.Сталин изнася доклад по националния въпрос.През май 1917 г. Сталин е избран за член на учреденото тогава Политбюро на ЦК. Оттогава Сталин неизменно е избиран за член на Политбюро на ЦК. И.В.Сталин решително се обявява против предателското предложение на Каменев, Риков и Троцки за явяване на Ленин пред съда на контрареволюцията. VI конгрес подкрепя становището на Сталин и така животът на Ленин бива спасен. На конгреса Сталин дава отпор на троцкистите, които издигат контрареволюционната теза, че е невъзможна победа на социализма в Русия. На 16 октомври на заседанието на ЦК на партията Сталин, обявявайки се в защита на предложената от Ленин резолюция за въоръжено въстание и посочва, че капитулантските предателски предложения на Зиновиев и Каменев наливат вода във воденицата на контрареволюцията. На това заседание Централният комитет избира партиен център за ръководство на въстанието начело с Й.В.Сталин.След победата на революцията Й. В. Сталин влиза в състава на първия Совнарком, възглавяван от Ленин. Новият етап в историята на ВКП/б/,който започва от момента на идването на болшевиките на власт, е свързан с нови, изключително ярки страници от дейността на Сталин като организатор на победите по фронтовете на гражданската война, като теоретик на партията, като велик държавен деец и преобразовател на страната. Още от първите дни на съществуването на съветското правителство Сталин се намира на най-отговорни участъци на държавната работа.В първия състав на Совнаркома той заема поста народен комисар на националностите, а от 1919 г.- и поста народен комисар на държавния контрол.

В периода около Бресткия мир Сталин заедно с Ленин се обявява против предателите Троцки и Бухарин и отстоява мира с цел за укрепване на Съветската република.Изключително големи са заслугите на Сталин за създаването и изграждането на Червената армия и за организирането на разгрома на интервентите и вътрешната контрареволюция през време на гражданската война.С името на Сталин са свързани победите на Червената армия по всички решаващи фронтове-отбраната на Царицин, разгромът на Колчак, защитата на Петроград, разгромът на Деникин, осъществен в пълно съответствие с предложения от Сталин стратегически план, победата над полските панове и разгромът на Врангел. По инициатива на Ленин на 27 ноември 1919 г. Сталин е награден за самоотвержената му борба по фронтовете на гражданската война с ордена "Червено знаме".  През 1922 г. Й.В.Сталин е избран по предложение на Ленин за генерален секретар на Централния комитет на партията и оттогава непрекъснато работи на този пост. Под непосредственото ръководство на Сталин е свършена огромна работа по създаването на националните съветски републики и по обединяването им в една съюзна държава- СССР. По предложение на Ленин и Сталин на 30декември 1922 г. на I Всесъюзен конгрес на Съветите се взима историческото решение за образуването на СССР.

След смъртта на Ленин /21 януари 1924 г./ ленинското ядро на централния комитет и цялата партия на болшевиките се сплотяват около Сталин- най-верният и непоколебим продължител на делото на Ленин. От името на Болшевишката партия И.В.Сталин дава пред ковчега на Ленин клетва да изпълни заветите на Ленин. В ожесточена борба с троцкистите И.В.Сталин сплотява партията под знамето на ленинизма. Изключително значение има излязлата през 1924 г. книга на Сталин "За основите на Ленинизма", която представлява сериозно теоретическо обоснование на ленинизма. Тя има огромно значение за разгромяването на троцкизма. Излязлата през същата година работа на Сталин "Октомврийската революция и тактиката на руските комунисти" теоретически обобщава опита на Великата октомврийска социалистическа революция. В тази книга Сталин развива и обогатява Лениновото учение за възможността от победа на социализма в една страна, разглеждайки двете страни на този въпрос: вътрешната страна- въпроса на взаимоотношенията на класите вътре в страната и международната страна- въпроса за взаимоотношенията между СССР, единствената социалистическа страна, и капиталистическото обкръжение. Що се отнася до вътрешната страна на въпроса- в СССР са налице всички възможности за построяване на пълно социалистическо общество. А що се отнася до международната страна на въпроса- окончателна победа на социализма може да бъде осигурена само в резултат на победа на пролетарската революция поне в няколко страни. И.В.Сталин не само обосновава всестранно теоретически възможността от победа на социализма в съветската страна, но и определя пътищата и средствата за постигане на тази победа. Сталин развива Лениновите идеи за социалистическа индустриализация на СССР и колективизацията на селското стопанство-той разработва програма за социалистическа индустриализация на СССР и за преминаване на селячеството върху релсите на колективизацията. Й. В. Сталин отстоява политика на индустриализация и колективизация в решителна борба с троцкистите и бухаринците, които са отявлени врагове на ленинизма.Голямо значение за осъществяване на правилната линия в колективизацията на селското стопанство имат работите на Сталин "Главозамайване от успехите" и "Отговор на другарите колхозници", публикувани през 1930 г. Под ръководството на Сталин комунистическата партия успешно решава задачата за създаване на основата на социалистическата икономика.През февруари 1930 г. по предложение на работниците и селяните Й.В.Сталин е награден с втори орден "Червено знаме" за огромните му заслуги на фронта на соцалистическото строителство.

 Й. В. Сталин е творец на Конституцията на социалистическото общество, утвърдена на 5 декември 1936 г. от Извънредния VIII Всесъюзен конгрес на Съветите.

В съответствие с новата фаза на развитието, в която навлиза СССР, Сталин разгръща в своя доклад на XVIII конгрес на ВКП/б/ грандиозна програма на борба за осъществяване на постепенно преминаване към висшата фаза на комунизма, като поставя задачата да се достигнат и надминат най-развитите капиталистически страни в икономическо отношение, т.е. в производството на продукция на глава от населението.

 На 20 декември 1939 г. във връзка с 60-годишнината на Сталин Президиумът на върховния съвет на СССР дава на Сталин званието "Герой на социалистическия труд" за изключителните му заслуги за организирането на Болшевишката партия, за създаването на Съветската държава,за построяването на социалистическото общество в СССР и за укрепване на дружбата между народите на Съветския съюз.
На 6 май 1941 г. Сталин е назначен за председател на Съвета на народните комисари на СССР.По инициатива на Сталин ЦК на ВКП/б/ и съветското правителство, изхождайки от решенията на XVIII конгрес на ВКП/б/, възлагат на Госплан да разработи генералния стопански план на СССР за 15 години с оглед да бъде решена задачата да се надминат главните капиталистически страни в икономическо отношение.

Внезапното нападение на хитлеристка Германия върху СССР на 22 юни 1941 г. прекъсва мирния съзидателен труд на съветския народ. По призива на Комунистическата партия и съветското правителство цялата страна се превръща в могъщ военен лагер.И.В.Сталин застава начело на Въоръжените сили на СССР, възглавява борбата на съветския народ против фашизма.На 30 юни 1941 г. е създаден Държавният комитет за отбраната на СССР.За негов председател е посочен Й. В. Сталин. Под непосредственото ръководство на Сталин Червената армия отстоява независимостта на Съветската страна, осъществява тактиката на активна отбрана, омаломощава врага,подготвя часа на решителното и съкрушително настъпление.В най тежките години на войната Сталин вдъхновява армията и народа, организира и сплотява съветските хора на фронта и в тила, като посочва с най-голяма прозорливост сигурните пътища, водещи към победа. Й. В. Сталин показва,че източник на силата и могъществото на Съветската държава е съветският социалистически строй, посочва голямото значение на партията на болшевиките, на дружбата между народите, на съветския патриотизъм за победа над фашистките завоеватели. Й. В. Сталин разкрива историческите особености на съветския патриотизъм като нов, небивал тип патриотизъм на свободен социалистически народ. Сталин развива прогресивната съветска наука. Той разработва принципа за постоянно действащите фактори, решаващи съдбата на войната, за активната отбрана и законите на контранастъплението и настъплението, за взаимодействието на родовете войски и на бойната техника в съвременните условия на войната, за ролята на големите маси танкове и авиация в съвременната война,за артилерията като най-могъщ род войски. В различните етапи на войната Сталин намира правилни решения, напълно отчитащи особеностите на обстановката. Под ръководството на Сталин съветските войски осъществяват грандиозната операция по обкръжаването и разгромяването на врага при Сталинград. Сталинград става повратен пункт във войната.Организирани и направлявани от Сталин, съветските армии потеглят на Запад, очиствайки земята си от врага, освобождавайки народите на Европа от игото на хитлеризма и забиват знамето на победата над Берлин.

След победата над хитлеристка Германия Съветската армия под ръководството на Сталин започва настъпление против империалистическа Япония и я принуждава бързо да капитулира.Съветското правителство награждава Сталин с ордена "Суворов" I степен, с два ордена "Победа", дава му званието "Герой на Съветския Съюз",като му връчва ордена "Ленин" и медала "Златна звезда". На 27 юни 1945 г. на главнокомандващия всички Въоръжени сили на СССР на Й.В.Сталин е дадено най-високото воинско звание - Генералисимус на Съветския Съюз.
 Във връзка със седемдесетгодишнината си през 1949 г. И.В.Сталин е награден с ордена "Ленин" за изключителните му заслуги за укрепването и развитието на Съветския Съюз,за организирането на разгрома на немско-фашистките завоеватели и японските империалисти,както и за възстановяването и за по-нататъшния подем на народното стопанство на СССР през следвоенния период.
Йосиф Висарионович Сталин умира на 5март 1953 г. Вечна слава на великия борец за свобода и комунизъм. Неговото дело никога няма да бъде забравено!


***

Освен тази кратка биографична справка представям и няколко мнения за Великия човек.

„Голямо щастие е за Русия, че в годините на най тежките изпитания за страната, я оглави геният и непоколебимият пълководец Сталин. Той беше личност, в която се характеризираше и съчетаваше изменчивостта и жестокостта на времето на тоя период, в който протече целият негов живот. Сталин беше човек с изключителна енергия и силна воля, рязък, жесток, безпощаден в разговорите, на които даже аз, възпитан тук в британския парламент, не можах нищо да противопоставя.
Сталин преди всичко беше човек, който умееше да използва също така сарказма. Той притежаваше способността точно да чете мислите на събеседника си. Тази сила беше толкова голяма в Сталин, че той се оказа неповторим. Сред държавните ръководители от всички времена и народи Сталин ми направи най голямо впечатление. Той притежаваше дълбока, лишена от всякаква паника, логическа, смислена мъдрост. Тази сила беше най-голяма.
Той беше непоколебим майстор да намира в най-трудните моменти изход от най-безизходното положение. Освен това Сталин в най-критичните моменти, а също така и по време на тържества, беше еднакво въздържан и никога не се поддаваше на илюзии. Той беше необикновено сложна личност. Той създаде и подчини на себе си огромна империя. Той беше човек, който със своите неприятели унищожи враговете си. Сталин беше човек, който нямаше равен на себе си на света: диктатор, който прие Русия с дървено рало и я остави с атомно оръжие”.   (Реч произнесена в камарата на английския парламент на 21 декември 1959 година от бившия министър-председател на Великобритания Уинстън Чърчил във връзка с 80-годишнината от рождението на Йосиф Висарионович Сталин.)

„Силата на руския народ не е в неговата численост или организираност. Силата на руския народ е в способността да ражда личности от мащаба на Сталин. По своите политически и военни качества Сталин далеч превъзхожда и Чърчил, и Рузвелт. Той е единственият световен политик достоен за уважение. Нашата задача е да раздробим руския народ така, че да стане невъзможно появяването на личности с мащаба на Сталин”.  Адолф Хитлер

„Комунизмът при Сталин завоюва аплодисментите и възхищението на всички западни нации. Комунизмът при Сталин ни даде примери на патриотизъм, на които трудно ще се намерят аналози в историята. Комунизмът при Сталин даде на света най-добрите генерали. Преследване на националности? Няма такова нещо. Политически репресии? Да, разбира се. Но сега е ясно, че разстреляните щяха да дадат Русия на немците”. (Лорд Бивърбрук (1879-1964, крупен вестникарски магнат и консерватор, ръководител на английската делегация на преговорите в Москва през 1941 г.).

***
Линкове (на руски език) посветени на големия държавник.

http://sl-lopatnikov.livejournal.com/303600.html
http://zavtra.ru/cgi//veil//data/zavtra/09/839/11.html
http://zavtra.ru/cgi//veil//data/zavtra/09/839/41.html
http://www.evrazia.org/article/1198
http://stalinism.ru/

925 прочита - без капка помия?Учудващо!! Иначе то благодарение И на него и България като Русия,от дървеното рало,тръненият плет и кирпича стигна не само до атомната централа...Поздравления за постинга!Историята трябва да се чете,да се помни,да се осмисля - че иначе освен "модерна демокрация" нищо друго не остава.

Но тук определено няма да бъдат толерирани, защото се ползват с пълен комфорт в целия blog.bg, редовно се поставят в "избрани" и т.н.т. Не е зле някъде да бъдат ограничавани, за да не живеят с илюзията, че всичко им е позволено. Съвсем се самозабравиха напоследък...

Радвам се, че съм предизвикал такава реакция. Хубаво е, че все още има и мислещи хора в тази страна, а не само слагачи и нагаждачи, които се престарават в лумпенията си и стремежите да докажат, колко присърце са им пропагандните клишета на господарите на света...

Сталин е интересна, трагична, демонична и героична личност, биографията му е суха материя за да го опише.
Виж Чърчил, е много прав наричайки го Император. Тази реч прави чест и на самият Чърчил, и той това отлично го е знаел докато я произнася:) Той не е типичен британски политик, притежава присъщата британска надменност, но я съчетава с абсолютно неприсъщата за английските политици откровеност.
Ето ви нещо по разчупено, и между впрочем, това не е шега!
http://www.vbox7.com/play:ec6b1b26