Панко Анчев

Интелигенцията с отчаяние се тюхка, вместо да удари с ръка по масата и да вземе нещата в ръцете си
       
Има такива моменти в историята, когато обществото преживява преход от едно състояние в друго, усещан от хората като упадък, и с удивление осъзнава, че е стигнало до преграда, отвъд което сякаш няма път. Това може да се нарече криза, но задънената улица невинаги е криза, а е по-скоро психологическо състояние, породено от изведнъж случващи се парадоксални ситуации, когато напред излизат съмнителни фигури, поемат управлението и обявяват себе си за начало, преди което е било нищото. При това го правят по волята на мнозинството, без узурпаторство, насилие и кръв. Просто защото (какъв ужас!)

липсва всякакъв друг избор

Изпадането в такова състояние означава, че моделът на общественото устройство е или погрешен, или изчерпан и е време да се търси нещо ново, за да се преодолее застоят и да се намери новият път за развитието. Иначе ще се развие гангрена върху обществената тъкан и последиците от нея са ясни.
Днес българското общество е навлязло в такава улица без изход. Щях да кажа "най-сетне", защото е неизбежно, когато се следва сляпо един привнесен модел и се отхвърлят традиции и опит; когато се разрушава неудържимо създаденото преди, без да се знае какво ще се сътвори на негово място, когато луди водят слепи и "разумните у нас считат за луди", няма как да не се стигне до стената, отвъд която е нищото.
Преди 20 години обществото ентусиазирано и с надежда прие промените, защото вярваше, че "пазарната икономика" ще му донесе радости и богатства, че бързо ще достигне равнището на Европа и ще получи нейния стандарт на живот. Но това не стана и нямаше как да стане, ала хората, разочаровани и дори отчаяни от непостигнатата мечта, са убедени, че причината е не в обективната невъзможност, а в кражбите, корупцията, "агентите на ДС", бившата номенклатура, престъпността. Заради тях и Европа не ни помага, не ни дава полагаемото ни се. Промяната през 1989 г. дойде със сляпата илюзия, че всички държави и народи, които развиват "пазарна икономика", т.е. живеят в условията на капитализма, се къпят в реки от мляко, мед и масло; че луксът, блясъкът, удобствата, многото пари са награда за постоянство, трудолюбие, честност и почтеност; че който може, успява. Но именно честните, почтените, трудолюбивите,

можещите бяха изхвърлени от живота

бяха смазани и унизени от новия морал и обществен ред. Защо? Защото "бандитите се разхождали по улиците". Демокрацията се оказа лъжлива и опорочена, защото била "побългарена". Хората си казаха: "Няма ли да дойде някой, който със здрава ръка и чиста воля "да ни оправи"?"
Когато се възроди мечтата за силния човек и здравата ръка, значи обществото е заболяло опасно и болестта му трудно вече може да се излекува. Това означава, че общественият разум е поразен дълбоко. Илюзията е коварен вирус, от който трудно ще се отървеш с билков чай и аспирин.
В такова състояние се намира днес българското общество.
Понеже политиците и политическите анализатори оценяват единствено състоянието на икономиката, народът все още не си дава сметка за собственото си състояние, поради което

не се задействат инстинктите за надвисналата опасност

и самосъхранение, за да заработи имунната му система. Няма що: трябва смело и открито да се каже, че сме в състояние на тежка хуманитарна криза, а не само икономическа. Безалтернативният възхваляван като спасителен и имитаторски прилаган либерален модел на обществено устройство ни доведе до такава криза. Ликвидирани бяха устоите, върху които се организираше народният живот, отхвърлени са традиционни ценности, поругани са национални идеали. Бедността е станала по-страшна, защото няма надежда и упование в нищо. Дори отечеството не означава нищо пред глобализацията, атлантическите ценности и ценностите на демокрацията. При това без да обясняваме какво те означават, а само за да изключим доброто, благородството, човещината, любовта, вярата, надеждата, защото с тях "бизнес не се прави" и пари не се печелят.
Както се казва,

"каквито ценностите, такива и водачите"

Нямаше как да не стигнем до сегашната власт, която вече ни показва колко далеч сме отшли в увлеченията по измислени и изкуствени цели и колко дълбоко сме затънали в тресавището на безнравствеността, скудоумието и посредствеността, на наглостта и уличната невъзпитаност, на необразоваността и безпардонността. "Спасителят" се появява със своето "аз", настанява се в креслото на властта, за да отрече всичко съществувало преди него. Ала той не е виновен. Винаги има такива хора, които си въобразяват, че са избрани от съдбата, за да спасят разрушеното и изведат народа из пустинята. В почти всички случаи обаче това въображение е плод на нездрав мозък, горделивост и суета. Но този мозък успява тогава, когато у народа е разложено чувството за опасност, а отчаянието му е достигнало до най-високата възможна степен.
Няма защо да се лъжем и да не признаем, че тези болни мозъци свършват зле, понеже лекуването им е невъзможно. Но последиците за другите са също нерадостни.
Много бяха симптомите за настъпилата политическа и властова болест. Но те бяха пренебрегвани или от безхаберие, или съзнателно. Според мен вината е преди всичко на интелигенцията, която изгуби ролята си на духовен водач на нацията,

разпадна се на бедни и объркани интелектуалци

отчаяни в новото си положение, обезсилени от егоизъм. Ужасно е да слушаш умни хора, които повтарят колко лошо е, че политиците не им обръщат внимание, че не се грижат за културата и че не приемат закон за езика и пр., и пр. Вместо да ударят с ръка по масата и да вземат нещата в ръцете си, интелектуалците, които би трябвало да бъдат и интелигенция, хленчат и треперят пред силните на деня.
Чувам да казват: "Колко опростя народът и избира такива глупаци да го управляват". Народът може да търпи или да се отчайва, но не и да опростее. Опростяват интелектуалците, политиците, държавниците, не и народът. Случайно ли е обаче, че в либералния модел на обществено устройство

народът е заменен с т.нар. "гражданско общество"

Гражданското общество трябва да имитира обединение на индвидите, уж да осигурява  възможност на гражданите да изявяват волята и желанията си, да бъде коректив на властта. То се ръководи не от морални норми и принципи, а от политически идеи и ценности и практически служи на могъщите корпорации. Партиите би трябвало да са изразители на нечии интереси, ала, забележете, те отричат необходимостта да имат класов характер. Поитическите партии не стоят върху класова основа, а върху съчинени в Европа или Америка принципи и програми, които удивително си приличат една с друга. Това осигурява лесното преминаване на властта от едни ръце в други, без да се променя с нищо политическата система, целите на управлението и характера на властта. И докато икономиката криво-ляво функционира и осигурява поне минимума от необходимите блага за живота на хората, докато все още не липсват обезболяващите общественото тяло медикаменти от рода на ЕС, НАТО, приобщаване към Европа, бедата не се вижда. Настъпи ли ситуацията като сегашната, появява се спасителят и гръмогласно обещава, че след три години ще се движим по магистрали и ще се возим на метро; той повтаря своето "аз направих", "аз дадох", "аз осигурих", "аз благоволих". А неговият паж ще нарече учените "феодални старци", понеже не знае, че изразът е "синодални старци" (но това вече са подробности).
Народът не "опростява", но

властта бързо и лесно се опростачва

Дори да приемем, че сегашният властник е с добра воля и честни намерения, примитивното му съзнание, елементарната логика, неговата невъзпитаност и необразованост, съзнанието, че докато не бъдат изловени крадците, държавата няма да тръгне напред, пък икономиката може и да почака; отмъстителният и зъл нрав, който вярва, че нему е вменено отмъщението и че той ще го въздаде, за да се възстанови справедливостта; опиянението от успеха на изборите и гордостта от "всенародната любов" носят повече злини, отколкото добрини. Моля ви, болните трябва най-напред да се излекуват, а след това да им се позволи да свършат нещо.
Да попаднеш в задънена улица, в улица без изход, когато бързаш и не ти остава много време, е беда, дори нещастие. Съобразителният обаче малко се коси от това и се сеща, че трябва да се върне и да тръгне по друга улица, която ще го отведе до назначението. Българите ще преживеят и тази нелепост и ще се избавят от самозванците и болните, които сам е избрал и поставил начело. И други такива са минавали през българската история и народът ги е изтърпявал, а после изхвърлял. С този, последния ще бъде същото. Цената сигурно ще е висока, но дано този път ни бъде за поука и "обеца на ухото", както се казва.
Положението, в което днес сме затънали, още веднъж потвърждава истината, че трябва свято да се пазят националните особености, да се държи на традициите, нравствените норми да се поставят над всичко останало, да има силна и отговорна интелигенция. И колко е мъчително и страшно един народ да няма своя интелигенция, която да води и напътства, да го учи и съветва! Ако не е така,  във властта много по-трудно щяха да влизат високомерието, наглостта и разпасаността и ще е истина, че тя произлиза от народа и принадлежи на народа.
Тогава ще е по-лесно да намираме изхода в улицата без изход...

duma.bg

23.11.2009

В страната ни " гржданските " ни организации са липсваща брънка от веригата. За да могат да решават проблеми гражданите трябва да се обединяват за да могат да решават проблеми организирано и без задължително да опират до държавата . При толкова хора е нормално да се очаква, че при всички проблеми персонално внимание няма да получат. Организациите на граждани затварят кръга на властта и тя не само произлиза от народа но и се връща в неговите ръце по този начин. Това ,че нямаме организации продукт единствено на частния граждански интерес намалява ролята и силата на обикновенния човек в нашето общество.

Наличието на подобни организации не гарантира просперитета на държавата, а често има обратен ефект. Класически пример в това отношение е Германия от 20-те и началото на 30-те години - наличието на многобройни НПО-та, които защитават интересите на определени групи, кара обществото да потърси спасение в "здравата ръка" - знаем какво се получи по-нататък. Подобна тенденция се забелязва и у нас..
Засегнатият въпрос изисква по-сериозно внимание и ще се постарая да отговоря по-подробно и задълбочено в близко бъдеще.

Но проблема за " липсата на синхрон " между обществото и държавната власт е движението на сигнала в една посока или поне липсата на адекватна реакция на интереса на обществото, което приемам като базов мотив системата на държавния апарат да продължава да функционира.
От тук, намаляването на акцента на гражданските организации може да бъде компенсирано единствено от система от гарантирани и ключови за съществуването на държавния апарат граждански права и тяхното гарантиране.
Ако хората, обществото иска промяна ще трябва да го проумее и да наложи своята воля.

Очевидния проблем е разбирането на това и отделянето на проблема от политическия шум който разделя обществото.