Целият руски политически елит, независимо от идеологията си, е с корени от 1941-1945 г., казва заместник-директорът на департамента по информация и печат на руското външно министерство

"Добри или лоши, законите бяха еднакви за всички в СССР"
"Западът има свои дълбоки вътрешни комплекси"

Интервю на Лилия Томова

- Не е ли трудна темата за лъжите в историята, Андрей Владимирович - особено за войната, започнала на 22 юни 1941 г.? Много години са минали, какво наложи президентът Медведев да издаде през май указ срещу подобни опити?
- Да, темата е трудна, но по нея трябва да се говори. Защото е много подло да се фалшифицират по-близки и по-далечни събития. Точно това наложи да изправим истината срещу лъжите и фалшификациите. Българите ще ме разберете, винаги сме имали общ език с вас.
- Кой и защо ще фалшифицира историята, освен заради геополитически приоритети?
- Този проблем е много стар. Като света всъщност. А отговорът е простичък - историческият материал е един от най-важните за формирането и на нацията, и на държавата. Сега ще споделя нещо от общата ни българо-руска история. Ако някой още си спомня изложбата в Националния исторически музей (НИМ) в София за 110-ата годишнина от Освобождението ви, т.е. "от времето на социализма", непременно ще видите разликите с изложбата, посветена вече на 130-годишнината от Освобождението. На третия етаж например на НИМ те посреща мемориал за подписването на договора за влизането на България в НАТО и в ЕС. След това следват картини от типа "Подписването на договор за военно сътрудничество между България и Австро-Унгария през 1915 г."
- Това не е фалшификация.
- Да, това е "просто нюанс", всъщност определен и от личните научни увлечения на директора на НИМ проф. Божидар Димитров, когото уважавам. Макар че, честно казано, подобни нюанси са, съгласете се, все пак малко обидни за нас, защото за България Руско-турската война изигра очевидно историческа роля. Но, пак повтарям - това са нюанси. Иначе всичко е доста по-болезнено и подло, особено когато става дума за откровена фалшификация на значими събития от историята на света, каквото, без никакво съмнение, е и Втората световна война. Тя има изключително влияние върху историята на Европа, върху историята на Русия.
- Затова ли вече имате Комисия за противодействие на опитите за фалшификация на историята в ущърб на руските интереси?
- За мен президентският указ от 19 май е наистина първа крачка, но е много своевременна и с важно геополитическо значение.
- Още повече че най-големият празник на Русия, който минава през сърцата на всички, си остава, мисля, Денят на победата - 9 май.
- Не се колебайте да твърдите това, точно така е. Съвременното руско общество, руският политически елит, независимо каква идеология изповядва, има корени точно там.
- При победата?
- Елитът ни е формиран не "на барикадите" до Белия дом в Москва, а под мощното влияние на трагедията през 1941 г. - началото на войната, и под влиянието на победата. Точно затова 9 май е нашата независимост, нашето национално единство, нашата Русия. Тази дата ни обединява и с народите и страните от бившия СССР, независимо от (понякога) тежките разногласия.
- От Прибалтика продължават да се чуват укори...
- Тази година почина Арнолд Мери, близък роднина на бившия президент на Естония Ленарт Мери. Малко преди смъртта си той еднозначно заяви, че "за Естония, както и за другите прибалтийски страни, ситуацията в края на 30-те години в Европа е била повече от очевидна - войната е "на прага" и всеки човек е разбирал, че страната му, намираща се между Русия и Германия, няма да може да остане встрани от конфликта". За естонците, твърди Мери, изборът е очевиден - още повече че Германия исторически е била поробител на прибалтийските народи. И точно затова прибалтийците не са оказали сериозна съпротива на РККА (Работническо-селската Червена армия) при влизането й в Прибалтика. Не са се съпротивлявали и срещу политическото решение тези страни да бъдат присъединени към СССР, а решенията са вземани от парламентите през лятото на 1940 г. Това е осъзнатият избор на мнозинството и без този осъзнаван като истински необходим избор геополитическото преустройство на региона би било съвършено невъзможно.
- Твърдите, че режимът там е бил демократичен?
- Няма да спорим за демократичността на установения режим. Но да се мерят със съвременни политологически мерки нещата отпреди примерно 70 години е най-малкото некоректно. Ще ви припомня думите на професор П. Лосовский, който често казваше: "Сталин беше гениален политик. А че беше бандит - това е съвсем друга работа".
- Е, "ваш човек" дава квалификации за "друг ваш човек". Не е "международна фалшификация".
- Да, но ако Сталин е бил бандит, то с подобни бандити е препълнена цяла Европа през 20-те и 30-те години! Как иначе да обясним унищожените от поляците десетки хиляди пленени червеноармейци в концлагерите през 1920-1921 г.? Може би и това е "демократична акция срещу субектите на тоталитарния режим"? Да премълчаваме острата вътрешнополитическа борба в предвоенна Европа е не само ненаучно, а и много непатриотично.
- Казвате, че твърденията за окупация на прибалтийските страни от СССР са несъстоятелни?
- Повече от очевидно е, че са несъстоятелни. Дори приетите в международното право категории не позволяват да се твърди, че Латвия, Литва и Естония са били окупирани. Тези страни се присъединяват към СССР с активното съдействие на част от политическите си елити и на голяма част от населението. Просто не забравяйте, че комунистическата идеология през 30-те години е била доста по-популярна, отколкото е днес. А и през 1945 г. СССР се връща към границите, от които започва войната през 1941 г.
- А митовете и лъжите стават все повече, така ли, г-н Воробьов?
- Някои са дори смешно-тъжни. Единият е, че СССР избягва от "пълен разгром" през 1941 г. поради силните студове (като че ли те са били само за немците!), че РККА е отслабена от чистките през 1937 г., че начело са поставяни неопитни и бездарни командири - като Будьони и Ворошилов например, вместо талантливите Тухачевски, Уборевич и Якир. Обвиняват Русия дори в потушаването на Варшавското въстание през 1944 г.! Напоследък се появиха "доказателства за освобождаването на Прага от власовците". Слава Богу, има още живи свидетели на тези събития. Те помнят и говорят. Така и трябва да бъде.
- Странно е обаче някой да приписва на СССР желание да нападне Германия, както и да се твърди, че войната е имала "превантивен характер" на немски удар срещу Русия.
- Това се прави заради, разбира се, мнимата "равна отговорност" за Втората световна война. Всъщност Западът има свои дълбоки вътрешни комплекси, и с приказки за "равната отговорност" западните ни партнори се опитват, струва ми се, да заглушат болезнения за националното си самосъзнание спомен за собствената си политика "за умиротворяване на Хитлер". Да заглушат и спомена за Холокоста, осъществен с най-активното участие на местните им колаборационисти.
- България в такова предателство не е участвала.
- Знам, България е уникално изключение, достойно за уважение. Но фалшификациите имат още по-дълбоки корени. Защото мераците за отъждествяването на фашизма с комунизма не възникват веднага след Втората световна война - тогава милиони хора - тези, които се прегръщаха на Елба, които се възхищаваха на героите от Сталинград, не биха ги приели. Тогава светът все още помнеше, че съюзниците чакаха от СССР "война до победен край" и дори се страхуваха, че ще я прекратим на границите си.
- А кога се появи нуждата, ако правилно ви разбирам, от нова идеология?
- В края на 70-те години - за оправдание на геополитическия натиск срещу СССР, започна да се ползва "борбата на демокрацията срещу тоталитаризма". Тогава бяха измислени нови идеологеми, например, че Втората световна война е... продължение на започналата с Октомврийската революция "общоевропейска гражданска война" между "две идеологии на разделението". А пък Европа била обладана от фашисткия грях изключително заради... "защитата на либералните ценности от комунизма..."
- Т.е. по схемата - комунизмът, за главна антитеза на фашизма, да бъде обявен за "прототип на фашизма".
- Днес главният критерий е "наличието" или "отсъствието" на демокрация. Но желанието или нежеланието на определен народ да установява в страната си демокрация в най-различни форми си е негово право, и само по себе си не носи заплаха за света. Затова ще ви припомня нещо, за което нито в Брюксел, нито във Вашингтон желаят да си спомнят. Тази година се навърши годишнина от "демократизирането на Югославия". Но Балканите няма да забравят тъжния анекдот - на въпроса какво би станало, ако Югославия беше влязла в НАТО преди март 1999 г., отговорът ще е - би могла да участва в бомбардирането на Белград... А натовските бомбардировки над столицата (с надпис: "Подарък за Великден") доубиваха Ялтинско-Потсдамската визия за ред в света. Заслужава да помислим дали дяволската лъжа за "двата тоталитаризма" не е насочена точно към разрушаването на тази система? Която, добра или лоша, все пак удържа света от доста неща. А какво би могло да се случи след хипотетичното разрушаване на сдържащата система ме е страх дори да помисля.

 
В американския алманах в справката за България пише: "След революцията през 1876 г. България става независимо царство през 1908 г.". Което е част от историческата истина. Интересно защо не се споменава нито с дума Руско-турската освободителна война...

20.06.2009

duma.bg