Андрей Пантев

Сегашният юбилей на НАТО е малко по-ведър отпреди 10 години, но не е повече оптимистичен. Най-малкото, защото като военна намеса провалите на НАТО са по-големи, отколкото успехите. И досега мнозина не могат да си обяснят защо трябваше през 1999 г. да се бомбардира болница в Ниш, за да се спре етническото прочистване в Косово. А онзи сръбски политик, най-проевропейски настроен, който не употреби думата агресия на НАТО, вече е осъден на забвение. Самото наименование НАТО - Северноатлантически съюз, в топографски смисъл е доста иронична абревиатура, при положение, че в този Североатлантически алианс членуват Естония и Полша, но не Мексико или Никарагуа.
Не мога да си обясня причините за съществуването на НАТО след 1989 г. Ако това е една международна сила за поддържане на реда и антитерористична организация, отсъствието на страни като Индия, Китай и Русия буди съмнение. Дали тази организация не е само оръдие на определена политическа линия? Бях сред малцината, които гласуваха против влизането на България в НАТО. Продължавам да съм против членуването ни там, защото не виждам причини за съществуването на тази организация. Сега юбилеят може и да е малко по-приповдигнат, но помним колко мрачен бе той, когато падаха бомбите. Този акт бе осъден от фигури като папата и всякакви опити на нашата новопокръстена американофилска клика да го оправдае по някакъв начин изглеждат комични.
Казва се, че нашата сигурност е защитена чрез НАТО. Първо, сигурност за едни означава несигурност за други. И тове е световна дилема. Беше обявено, че кандидатурата на Паси е национална кауза и това е много смешно. Ако Паси беше избран, това щеше да е провал за канадската или за полската кандидатура и национална кауза. Трябва да внимаваме с тези определения, освен ако те не са казани с ирония. От друга страна, е доста обезпокоително в манталитетно отношение идеята, че някой друг ще се грижи за нас. Защо унгарци, турци и сърби не мислят така? Това е причина за нашето историческо дефицитно състояние, при което винаги поглеждаме към другите. Ние оценяваме другите държави и политики най-вече по това какво са направили те за нас, без да споменаваме какво сме направили ние за тях.
Една от причините за съвременната балканизация е, че нито една от балканските страни не е признала собствените си престъпления. Не е въпросът кой е започнал взаимното колене, а въпросът е кой ще го спре. Спомням си как по СиЕнЕн показаха в Прищина едни албанец, който бе вдигнал бастун и викаше: "Бог да благослови НАТО!" Само че СиЕнЕн не уточни кой бог - Аллах или Исус. Защото тези противопоставяния останаха, в известен смисъл дори се засилиха. Или пък проблемът с Ирак - не виждам силни страни, които са заинтересовани да има окончателно решение на този проблем. Окончателното решение по американската рецепта бе изцяло провалено. Това е тотална катастрофа. Но и обратното - което се пише за бъдещ демократичен Ирак, не е в интерес на американците. Те искат всяка страна там да прилича на Саудитска Арабия. И без човек да е геополитик или да е много мъдър, може да разбере това.
От друга гледна точка може ли членството ни в НАТО да не вреди на отношенията ни с Русия? Факт е, че сме член на военен съюз, който Русия поне засега възприема, ако не като неприятелски, то като потенциално застрашителен. Не може да ми казват, че Русия е длъжна да бъде добре с нас, при положение, че ние сме в онази съюзническа комбинация, която, така или иначе, тя смята за опасна. На наша територия се появиха бази, които нямат нищо общо с нашите съюзнически задължения. И срещу тези бази няколко души гласувахме против, защото е достатъчно глупав аргументът, че те осигурявали нашата сигурност. Казват, че сме били живели в лъжа преди. А сега всички вярват, че една ракетна шахта в Чехия или Полша може да предпази Европа от ядрен удар от страна на Северна Корея, така ли? Извинете, това е по-голяма глупост от мисълта, че Людмила Живкова е световен философ.
В повечето случаи съюзите, в които сме участвали до Девети септември, са преднамерено антируски. Въпреки всички приказки за ролята на Москва и ръката на Коминтерна, България винаги е била в антируска коалиция. И това е комично, защото в крайна сметка онези, които са ни подстрекавали за враждебна политика към Русия, са съюзени с нея в последните две войни! Това би трябвало наистина да ни говори за уроците на историята. Ето един исторически урок, който се пренебрегва и не е необходимо да си знаменит историк, за да го видиш.

07.04.2009

duma.bg