В Сърбия бе преведена и издадена книгата ми "Те го убиха". Заглавието на сръбския превод е "Убийство в Хагу". На 9 март заминах за Белград, за да участвам в промоцията на книгата.
Първата промоция се състоя на 10 март, понеделник, в Международния пресцентър в Белград. За книгата говориха патриархът на сръбската научна общественост академик Михайло Маркович, проф. Радош Смилкович, проф. Терзич, проф. Алексич и доц. д-р Урош Шувакович. Дадоха на книгата много висока оценка. Михайло Маркович употреби два пъти думата "сияйна", а обръщайки се към мен, каза, че съм написал една изключителна ("извънредна") книга. На промоцията присъстваха представителят на нашето посолство в Белград Ивайло Киров, представителят на БТА Николай Коев, представител на Българското радио Кръстев, изтъкнати сръбски журналисти. Наброих и шест или седем насочени към нас камери на сръбски телевизии. След промоцията дадох интервю и за телевизия "Мост".

На другия ден заминахме за Пожаревац

където най-напред се поклонихме на гроба на Слободан Милошевич. Стотици сърби чакаха да направят същото. Казаха и че за две години 300 хиляди души от цялата страна са минали през Пожаревац, за да се поклонят пред тленните останки на своя лидер. Струва ми се, че Пожаревац започва да се превръща в сръбски Йерусалим. В обедните часове се състоя промоцията на книгата. В салона имаше около 250-300 души.
Същия ден, вторник, заминахме на Косовска Митровица. Казвам Косовска Митровица, но разбирам всъщност Сръбска Митровица, т.е. онази част от града, намираща се на север от река Ибър, която е населена изключително със сърби. Вечерта там се състоя промоция на книгата, а на другия ден участвах в митинг на студентите, насочен срещу отделянето на Косово от Сърбия. Поканиха ме да говоря на митинга и говорих. Докато бях в Митровица, от Москва ми се обади по телефона съпругата на Милошевич - Мира Маркович. Явно развълнувана, тя ми благодари за книгата и за моите усилия да защитя истината за Слободан. Изрази желание да се видим някой ден в Москва.
Привечер заминахме за промоция на книгата ми в Кралево - един от големите сръбски градове. На другия ден, четвъртък, промоция на книгата се състоя в една от общините на Белград, а в петък и в Лозница - неголям град близо до Република Сръбска.
В събота, 15 март, бяхме в Ниш. След чудесно преминалото представяне на книгата ми говорих - около половин час - и пред местната телевизия. Някъде около 17 часа местно време младият проф. Владен Пешич ме качи в колата си и ме откара до дома ми в София. След което изпи едно кафе вкъщи и веднага пое обратно за Ниш. Бе вече близо 22 часа българско време.
Не виждам защо да не кажа, че навсякъде книгата ми бе посрещната много добре.

Даваха и оценки, които наистина ме развълнуваха

На всички срещи трябваше накрая да говоря, разбира се, и аз. Намирах какво да кажа. Винаги проследявах и едно от основните направления в книгата ми - преднамереното убийство на Милошевич. След като в продължение на четири години не намериха за какво да го осъдят, ония в Хага трябваше накрая да го убият и го убиха. Те не можеха да си позволят една катастрофа, която щеше да бъде катастрофа не само за тях самите, но и за ония, които бяха ги наели да се разправят с непокорния Милошевич.
Не отминавах и жизнено важния за сърбите въпрос "Косово". Позволих си да кажа, че българският народ в огромната си част - близо три четвърти от него - е против признаването на независимостта на Косово. За това ясно говорят направените социологически проучвания. Но казвах и това, че нашето правителство, което се намира под силния натиск на САЩ, по всяка вероятност ще признае косовската държава. Пожелавах на сърбите да успеят да защитят своята териториална цялост. Те, защитавайки Косово и Метохия, отстояват един принцип, който защитава териториалната цялост и на редица други държави. Освен това Косово и Метохия са не само сръбски. Там, и особено в Метохия, се намират

хиляди православни църкви и манастири

които са достояние както на сръбския народ, така и на всички православни славянски народи. Поради това те, православните славянски народи, трябва активно да се включат в защитата на тези две области. Съсредоточеното в тях огромно културно богатство не бива да бъде оставено под властта на хора, които, подчинени на една друга ценностна система, няма да имат грижата да го опазят. В разговори с хората от Косовска (Сръбска) Митровица можах да си дам сметка за огромната опасност, която се крие в казуса "Косово". На север от река Ибър цялото население е сръбско. Поставя се с цялата си сериозност въпросът как косоварите от южната част на Косово ще успят да установят своята администрация, своята власт в северната му част. Силно се боя, че това няма да стане без проливането на кръв, на много кръв. Петъчните вълнения в Сръбска Митровица подсказват какво наистина може да се случи по-нататък. И кой, пита се, ще носи отговорността за отново пролятата кръв. Някои хора са очевидно не само лоши, но и тъпи, много тъпи.
Можах да се видя и разговарям с председателя на Социалистическата партия на Сърбия Ивица Дачич. Социалистическата партия на Сърбия е била подложена на драконовски мерки, за да бъде напълно унищожена. Бил е изготвен и списък за ликвидирането на нейните активисти. Само категоричната съпротива от страна на Кощуница е спасила набелязаните за ликвидиране лица. Въпреки всичко СПС продължава да е заслужаващ внимание фактор в сръбския политически живот. Тя е и парламентарно представена. Съществува увереност, че тя ще запази своите позиции и в предстоящите парламентарни избори.
Бях приет от заместник-председателя на сръбската Скупщина (парламента) социалиста Милутин Мърконич - типичен сърбин, ведър, жизнерадостен, дружелюбен. И той, подобно на останалите членове на държавното ръководство на Сърбия, живее с възникналата политическа криза - оставката на правителството и насрочените за 11 май парламентарни избори, но намери все пак време да ме приеме и разговаря с мен. Предстоящите парламентарни избори занимават всички. Но никой в Сърбия не се ангажира с прогнози за изхода от тях. Извън всякакво съмнение е, че Радикалната партия на Шешел ще заеме първото място, а след нея ще се нареди партията на Борис Тадич. За останалите партии остават засега само догадките.
Прекараните седем дни в Сърбия трудно ще забравя. Сърбите са чудесни хора. Но трябва да тръгнете към тях с

открито сърце и искрена добронамереност

Тогава те ще ви отговорят със същото, при това в двоен размер.
Радвам се, че съм един от онези българи, които изграждат мостове между двата братски народа - сръбския и българския. За съжаление има и други българи, които полагат недостойни усилия да ги рушат. Те, нещастниците, смятат, че толкова повече ще бъдат българи, колкото повече хулят своите съседи. Всъщност е точно обратното. Само онзи, които уважава чуждите народи, само той може истински да обича своя народ. Неспособният да уважава чуждото, е неспособен да обича своето.
Българи и сърби са обречени да живеят заедно. Те имат обща кръв и неизбежно ще имат обща съдба. Тогава нека заедно да посрещнат и изправилите се пред тях предизвикателства. Във всички случаи двама е повече от един.

21.03.2008