Понеже бездната влече, 
а утрето е все химера, 
навярно друг ще изрече 
от теб неказаното вчера, 
пред върволици от очи, 
достоен за позор и слава,
реши ли да го измълчи, 
защо се е родил тогава? – 
защо ли книгата е чел, 
и чул е мамините песни, 
нима в небесен безпредел 
потъваме си безадресни? – 
баща, огрян от светлина, 
и аз ще литна – късна птица,
с хрипливото си „На-ни-на!” 
приспал добрите си дечица, 
а подир мен ни кост, ни вест,
праха ми над света ще пръснат...

Кажете думата си днес, 
защото утре ще е късно.