Плэйкаст «В ПАМЕТ НА COMMA - " ДОБРИЯ ЧОВЕК"»

  

Автор: comma
Категория: Тя и той
Прочетен: 26573
Постинги: 47
Коментари: 291
  Лично съобщение Гласове: 1714 Блог вълни

                                            31.12 - НЕЙНИЯ РОЖДЕН ДЕН
 

Марк Захарович Шагал. День рождения. 1915. Нью-Йорк, Музей современного искусства - ИНТЕРНЕТ  Добрият човек ме посрещна на прага. Вода ми подаде.Отчупи ми хляб. Застели ми нара, а после избяга защото добрия за похот е сляп. Сънувах блажено, а утро щом пукна усетих да носи димящо кафе. Остави го плахо, измънка и хукна с нозе на подплашено, малко дете. Видях го на двора козле да прегръща, да тича след птици, роса да лови,  с деца да се гони край куклена къща щастлив и забравил за мене, уви. На обед отново го мярнах за кратко. Пристъпи безшумно с бутилка в ръце. Постави я нежно с " Дано ви е сладко!" и после изчезна доброто лице. Видях го по здрач да препуска в полето  отново усмихнат, уверен, красив и жегна ме малко тревожно сърцето, че мойто идване тук ще е срив. Разстроих се.Нервно запалих цигара. И в пламъка сякаш сама изгорях. Защо ли съм тук и кое ме накара най-милия мъж да поискам за грях. С добрия човек се простихме любезно. Целуна ме плахо притворил очи. " Познанството с вас ще ми бъде полезно!" Как исках да чуя едно:" Остани!"                                      26.05.2006г                                      гр.Модра   http://comma.blog.bg/drugi/2010/06/10/dobriia-chovek.559909   руски сайт http://www.playcast.ru/view/1445243/b4369058a745ab01f49bbf5e87c0458cfbaa9ec4pl --------------------------------------------------------------- --------------------------------------------------------------- ПОСТИНГИ ПОСВЕТЕНИ НА COMMA 06:00 - ТЪЖНИЯТ АНГЕЛ ----------------------- 10:54 - Среща след смъртта...Спомен за comma. ----------------------- ---------------------- 17.08.2009 22:48 - Това е едно от последните стихотворения на мама Обичам те, но вече си отивам. Не ти е нужна майка да те пази. Ръцете ми са в белези от битки,   Категория: Тя и той Прочетен: 4921 Коментари: 46 Гласове: 51 Последна промяна: 17.08.2009 22:57  ---------------------------      17.08.2009 23:00 - IN MEMORIAM Публикувам това мое стихотворение в памет на Мая Стамболис, позната в блог пространството като comma, която ни напусна на 15.08.2009г.   Категория: Поезия Прочетен: 599 Коментари: 18 Гласове: 16 ---------------------------- Звук: FAUSTO PAPETTI " My Way (Francois-Revaux)" Изображение: Марк Захарович Шагал. День рождения. 1915. Нью-Йорк, Музей современного искусства - ИНТЕРНЕТ Текст: http://comma.blog.bg/drugi/2010/06/…559909

този танц и мелодия са наистина чудесен символ на "добрия човек" comma
Много е красиво

Невероятна Жена, талантлива и силна! Стихове, които говорят за духовност и хармония!
Бог да я закриля по вечния й път! Поклон!

Съжалявам, че не я познавах... Достойно е, че в края на годината сте я почели.

Поклон пред паметта й! Ще я запомним с думите и веселия й бодър дух!

19.03.2009 15:39 - СКИТНИКАвтор: comma Категория: Тя и той
Прочетен: 303 Коментари: 5 Гласове: 0
Последна промяна: 19.03.2009 15:40





По-скръбен от цигулка,
по-мрачен от нощта
и от света човешки по-объркан.
Безсребърник, без власт, без суета,
от делника по-сив
с костюм изтъркан.
С лице от камък,
но с сърце от плам
очи обърнал нейде към безкрая
върви сиротен, безнадеждно сам
върви, но накъде едва ли знае.

20.03.2009 20:47 - Пред портатаАвтор: comma Категория: Тя и той
Прочетен: 230 Коментари: 4 Гласове: 0





Врата към рая и врата към ада
отвориш ли я, сам ще разбереш.
Дори сега самата аз не зная
какво ще стане с нашия копнеж.

На дръжката са вече твойте пръсти.
Натискаш леко. Чакаш чудеса?!
Нима преди да влезеш се прекръсти?!
Не скърцане, това ми е смеха.

Треперят коленете ти. Усещам
как плахо преминаваш моя праг.
Приятел уж очакваш да ти стана,
а сякаш навестяваш своя враг.

Съмняваш се,скован си, неуверен
нащрек стоиш, напрягаш сетива.
И ангел да те чака, ще е черен
стрелец за теб опънал тетива.

Врата към рая и врата към ада
отвориш ли я ще узнаеш сам.
Опитваха се много, но остана
единствен ти да вземеш свойта дан

09.03.2009 13:42 - МИНАЛО СВЪРШЕНОАвтор: comma Категория: Тя и той
Прочетен: 351 Коментари: 13 Гласове: 1
Последна промяна: 09.03.2009 15:22



Този път наистина ми писна. Получи се нещо като свръхпроизводство на огорчение.
Ти не си такъв знам.Перфектен си! Всички казват така. Непрекъснато го чувам това, колко си добър, нежен, внимателен и безконфликтен. Не се красавец, но те смятат за чаровен, а в компания си извор на остроумие. Мъж-мечта и то женен, но за съжаление за...мен.
Ти си амбициозен и напорист. Ето, отново учиш и то на твоите 40 години. Имаш мечти и ги превръщаш в реалност. Не пиеш редовно, а само с приятели. Не закъсняваш и дори не съм те хващала в изневяра.
Ти си сбъднат сън за болшинството от нежния пол, но не и за мен.
За мен си кошмар, дълъг и продължителен, от който ти настръхват косите и ти се вледенява сърцето!
Изненадах ли те? Едва ли! Очаквал си го? Надали!
Аз?! Коя съм аз и какво искам? Кое ми дава право???
Аз отдавна нямам права. Нямам мечти и нямам илюзии. Имах просто надежди, но сега и тях нямам.
Имам злоба, много злоба, която натрупах с годините. Брака ни - боже, как звучи: Нашия брак - такова животно нема! Няма "Наше"! Единственото "наше" дори няма да ме последва, ако си тръгна защото компютъра и лаптопа ще останат при теб. Смешно е нали? На мен обаче не ми е до смях. Крещи ми се! Вие ми се от обида! Но на теб няма да ти пука дори и да го направя. Ти си студен. Ти си леден блок, машина за пари и...все едно: Ти си ти!
Някога те обичах! Ти беше и сутрините и вечерите, морския бриз и бурния вятър, Беше началото и края и най-вече пътя, който исках да извървя. И вървях 16 години... Сега съм седнала на един камък и виждам края му - блато. Красиво, обрасло с тръстика блато! Ето, това е! Свърши! Мога да продължа напред, крачка, втора и тишина, Покой отдавна жадуван и толкова лесен. Няма какво да обяснявам, няма пред кого да се извинявам, дори няма да липсвам на някого.
Къщата ни ще потъне в прах, дрехите в банята ще направят висока купчина, чините ще запълнят мивката и един ден ще прогледнеш. Ще видиш! Отишла съм си с безкрайните си досадни претенции и с глупавото си чувство за ред. Е, все ще се намери кой да оправи хаоса и да ти изглади две-три ризи за работа. Детето от години не е дете и няма да ти създава проблеми. Ще въздъхнеш облекчен. Ще можеш да лежиш на дивана и да се храниш прав на плота. Чорапите - ура, вече може да се въргалят където ти решиш. Божествена нирвана!!!
О, да няма проблеми! Парите ще ти стигат ?! Ако помислят, че съм се удавила случайно дори ще получиш застраховката ми. Няма да стигне за много неща, но поне ограда за вилата ще направиш.
Щастлив ли си? Нали това искаше? Да си сам, независим, финансово стабилен и изпразнен от излишни емоции. Усмихни се! Браво! Живей си така...
Но няма да стане, не защото е невъзможно, а защото е глупаво! Глупаво е да ти сбъдвам мечтите отново. / И без това го правя непрекъснато!/
Не! Няма да стане! Ще се разведем! Скандално и с много панаири! Ще делим парцали и техника и дори къщи и коли. Нищо от това не ми е нужно, но ти толкова държиш на вещите и за това ще ги искам - ЗА ДА ТЕ ЗАБОЛИ! Да те боли, както ме боли мен!
После не знам! Нямам идея как ще продължа и от къде ще намеря сили, НО ЩЕ НАМЕРЯ!
И ще открия човека, с който ще живеем в скромна колибка но който ще обичам и ще ме обича...и ще сме си самодостатъчни. Защото ти никога не си бил този човек - просто аз съм се заблуждавала.
И вече няма да ми пука, че си престанал да забелязваш празниците: рождения ден на сина ни, първи и осми март... и няма да преглъщам дозите ти любов, които се измерват с левовата равностойност на подхвърлените банкноти, за да си купя нещо...
Нещо?! Единственото Нещо, което исках беше самият ТИ, но това вече е минало.
Минало свършено! За първи път от месеци се усмихвам...и ми харесва!

29.01.2009 17:22 - ***Автор: comma Категория: Тя и той
Прочетен: 182 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 30.01.2009 23:47



Тялото ми умира.Зная това, защото с всеки изминал ден ми става все по-трудно да го овладявам. Тежи ми да го влача със себе си.Движенията ми причиняват болка.Не ми е мъчно.Зная, че един ден ще го напусна с облекчение.За мен то винаги е било тромаво и тежко.Не можах да свикна с него. В началото беше по-лесно. Не съм осъзнавала защо, но дори тогава бях с усещането, че нещо не е както трябва.
Сега вече знам! Грешката обаче не е моя.Не зная какво тяло трябва да имам, за да сме в хармония, но определено не е това!
Сега, когато все по-често напомня за себе си дори ме дразни. Непрекъснато всеки ден някъде ме боли. Това ми пречи да се съсредоточа и да мисля.Опитвам се да компенсирам това неудобство с работа и се трудя до пълно изтощение, но дори тогава вместо да заспя безпаметно,неистово ме боли.
Иде ми да вия като куче!
Когато тялото ми напълно умре ще е като малка победа. Може би тогава за мен ще е Рай!...Освен ако не умра с него

13.04.2009 21:08 - СЕГААвтор: comma Категория: Тя и той
Прочетен: 242 Коментари: 4 Гласове: 1
Последна промяна: 13.04.2009 21:30



Сега боли и стърже на желязо
сърцето обковано със лъжа.
Едно небе се срутва насъбрало
на моето очакване дъжда.

И сълзите ми шибат като с клони
надеждата покълнала за миг.
Реши ли някой нещо да събори
едва ли ще го спре и майчин вик.

Сега боли!Ръждата бавно пада
и спомена обвива със мъгла.
Една жена ръце напред протяга,
но вече е изпуснала мига

нали