Времето винаги е подходящо за промяна

Когато не можеш да се зарадваш на нищо, когато нямаш стимул да вършиш всекидневните неща, пък какво остава за нещо повече.. Не се радваш на среща с роднини, които обичаш и не си виждала отдавна, нито на приятели, нито на никого. Не можеш да оцениш нещата, които имаш, защото не могат вече да те развълнуват, а когато изпитваш тъга, тя не е заради нещото, което не ис оценила, а заради постоянното убеждение, че нищо не си струва и още повече - че ти си никоя за всички.. Обичта на роднините си е по default, а обичта от някой друг е трудна - трябва да се заслужи, а това изморява, дори писва. В крайна сметка трърдиш, че е твърде нагло, който и да е да те съди дали и колко любов заслужаваш. в същото време съдиш хората за същото и за още 100 хиляди други неща. Прекалено цинична си, за да не се приницяваш с неуместните си коментари, недостатъчно достойно решаваш и си налагаш да останеш на мястото, което с всичко ти показва, че трябва да си тръгнеш. Вечно изнервена и никога щастлива дори и безпричинно.
Да, това е твоят образ в огледалото, което държиш анобратно, надявайки се да ти покаже обратното на това, което реално си. Знаеш, че не си никоя, но не си и всичко за някого. Дори и някой да го твърди.
Защо ти е да говориш с някого за каквото и да е? Чувстваш всяка радост на минимална степен, а всяка болка на максимална, но въпреки това не искаш да ги споделиш с никого.
Усмивките са табу. Влюбването е нещо прекалено трудно за изтормозената ти душа, но не се усещаш, че всички забрани, на които се подчиняваш, си ги поставила самата ти.
Оказва се, че тиси най-големият си враг. Освен ако не си станала безразлична и към себе си, трябва да опиташ да го осъзнаеш и още по-важно да се бориш с това.
Усмихвай се, обичай, говори, бъди!

"Във всеки от нас живеят два звяра - един добър и един лош. Кой да надделее зависи от това кого си избрала да храниш!"

Нагоре