Мартен Санберже не беше от хората, които с огън и меч завладяваха територии и народи. Не. На него това не му отиваше – все пак беше аристократ!  при това с перфектно поддържан маникюр, който нямаше как да развали като си играе с огън или върти меч. Но понеже не обичаше и да си губи играчките, затова си беше изработил сполучлива, неагресивна тактика за това как винаги да е на неговото!  Тактиката не беше нищо особено - не е като Макиавели да я беше измислил. Напротив, беше една съвсем простичка, но изпитана в практиката тактика, която Мартен наричаше „Покаяние и наказание“.

Въпреки големите усилия, които положи, за да замаскира следите си, когато се изнесе от скъпарския апартамент в Докторската градина, Божан не беше отчел факта, че нищо не остава скрито-покрито за дълго време в гей-лесбо-трави-транс-Аполо 16- ДЗП – УНИЦЕФ- средите в София (а и във всеки друг град всъщност!). Даже не беше нужно Мартен да подкупва разни хора с външността на Дейв, Адам и Дуфър от „Мъже с токчета“ (2002, режисьор:  Уоли Володарски), за да му снесат информация къде по настоящем се намира непокорното му селско гадже. Просто от дума на дума, от кур на кур, кацна пред сергията за сезонни зеленчуци на Валка от Женския пазар, която пък се оказа бивша съквартирантка на Георги Митрев, а.к.а. Евангелия. Мартен си купи един син домат за прикритие и Валка веднага му каза къде да намери Божан. За благодарност Мартен й подари една кутия шоколадови „пънчета“ и тя толкова се развълнува, че му каза: „Ако ми помогнеш да съберем сергията и да откараме стоката у  мамини, ще ти направя свирка в хола. Тъкмо ще ми разгледаш колекцията от гипсови отливки на долна челюст.“ Мартен тъкмо си мислеше, че тази колекция има нещо общо с изкуството на правенето на орална любов, когато Валка побърза да поясни: „Завършила съм зъботехника.“

Втората част от тактическия план включваше разучаване дневния режим на Евангелия, понеже не искаше грозният травестит да му се пречка, докато изпълнява кулминационната част от плана. А тя се състоеше в това да приведе себе си в крайно изтормозен вид, да легне на стълбите пред входната врата и да намаже обилно кожата около очите си с балсам за устни, понеже заради съдържащия се ментол, те щяха да се зачервят и да изглежда така, сякаш е плакал безутешно три дни и три нощи. И после само му оставаше да чака Божан да се прибере и да го завари така – окаян и достоен за опрощение на всички досегашни грехове.

Планът, разбира се, проработи стопорцентно. Божан се рзчувства като се прибра една нощ към 3 и го видя да лежи превит на две пред вратата, със зачервени от рев (уж!) очи и небръснато (нарочно!)  лице. Това ли беше красивият белгийски милионер? О не, не, не! Как можах да му причиня това! Аз съм виновен! Аз съм виновен за всичко!, не спираше да си повтаря наум Божан, докато обсипвваше Мартен с целувки и се кълнеше никога повече да не го изостави. От своя страна Мартен се закле да не прави повече така (намеквайки очевидно за епизода с вратата). А също и да не поръчва джинджифил към сушито! Ама как може все да забравя, че Божан не обича джинджифил! Лошо момче, лошо момче…

…което само час по-късно беше напляскано на голо по дупето  и професионално осмукано до костен мозък! При това дори не се беше наложило да разглежда ничия колекция от  гипсови отливки на челюсти!

За да приспи съвсем бдителността на любовника си, Мартен Санберже реши да организира по случай рождения му ден грандиозно парти-изненада на  терасата на хотел Sense. Поканените гости бяха под бройка и задължителното условие за присъствието им беше да бъдат облечени в нещо розово и да носят плик с по 150 лева. Естествено, много хора бяха готови да жертват достойнството си и да се облекат като ранната Бритни Спиърс, а и  кой не би дал 150 лева за чаша (най-много две) шампанско и половин скарида, набучена на клечка за зъби с ментолов връх, само и само за да е на парти, организирано от Мартен Санберже!

Аз също бях поканена на това парти, но така и не отидох, понеже тъкмо се бях нагласила с бухналата розова рокля от времето, когато играх в студентска постановка на Hairspray, когато установих, че съм заспала следобяд върху дъвка и в старанието си след това да я махна от косата си, всъщност се подстригах повече от очакваното.  И в крайна сметка заприличах на Хелена Бонъм-Картър във „Франкенщайн на Мери Шели“, когато Кевин Брана я връща обратно към живот, но тя вече прилича на булката на чудовището, изиграно много убедително от Робърт де Ниро (1994, режисьор:  Кенет Брана).

Разбира се, Божан не можеше да е по-щастлив. Той вече нямаше съмнение, че Мартен го обича безгранично и че завинаги ще са заедно, и че случките с побоите са били само злочасти инциденти, които вече са зад гърба им и никога няма да се повторят. И докато една сутрин, няколко дни по-късно, когато вече се беше върнал в семейното гнездо в Докторската градина, гледаше за пореден път професионално изготвения 15-минутен филм от партито, което Мартен беше пуснал в YouTube, Божан взе решение, което до този момент беше отлагал поне десетина пъти.

-          Ще си направя татуировка! Нещо, с което да докажа на Мартен, че обичам само него.

И понеже въображението на Божан не беше нещо, което да е по-развито от пениса му, нормално беше да не е в състояние да измисли нещо кой знае колко оригинално за първата си в живота татуировка.

Спомням си, че когато ми я показа в тоалетната на една холандска кръчма в София в края на ноември 2013-та, останах с отворена уста. Татуировката заемаше около 10 квадратни сантиметра под лявата му гърда и гласеше следното:

Je t’aime, Martin