ЕВСТАТИ БУРНАСКИ

БИЛЕТ ЗА НАДЕЖДА

 

Не преминах живота си гратис. 

До петаче за всичко платих. 

Но съдбата покана ми прати 

за раздяла с любимия стих... 

 

Отегчен от лирични тиради, 

примирил се със стар главобол, 

сам на себе си станах досаден 

като рана от пресен мазол. 

 

Вас, приятели мои, ви моля, 

запомнете ме, все пак, с добро! 

Уважете заветната воля 

на едно уморено перо! 

 

Аз, глаголът без бъдеще време, 

ще оставя след себе си знак, 

че билет за надежда ще взема 

от гише на отвъдния бряг... 

ПОЛЕДИЦА

 

Внезапен сняг в сърцето ми вали. 

Кой неговите преспи ще издуха? 

Кой ще прогони зимните мъгли? 

Пространството е непростимо глухо. 

И няма стъпки. Нито гласове. 

Светът е чужд. Противен и обречен. 

Той леден кръст за себе си кове. 

А пролетта е все така далече... 

 

Крещи денят от бяла слепота. 

Ръце, протегнати за милостиня, 

напомнят на обрулени листа. 

И всичко покрай тях - пустиня? 

Къде са хората сега? Не знам. 

Дори и спомените са безлюдни! 

Под купола на рухналия храм 

единствено иконите са будни... 

 

Ковчезите се стягат за парад. 

Дошло е тяхното велико време. 

Богиня Смърт и Господ Глад 

тържествено парада ще приемат... 

И нищото, без корен и без връх, 

над мъртвата поледица ликува 

А аз, глупакът, търся топъл дъх - 

сърцето ми от студ да излекува...



ЖИВЕЙ, когато имаш всичко
или от всичко си лишен
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен!

ЖИВЕЙ, когато от тревата
орониш първата роса
и търсиш в утрото приятел
на детските си небеса!

ЖИВЕЙ, когато ти се плаче
или до плач си отвратен.
От бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден!

ЖИВЕЙ, с умората на всеки,
сънувай неговия сън!
И ако всичко си отрекъл,
повикай слънцето отвън.

ЖИВЕЙ, когато те разлюбят
светкавици и ветрове
и нежността започне грубо
метални устни да кове!

ЖИВЕЙ, с гласа и препирните
на малките си дъщери!
Изстинеш ли съвсем, опитай
ледът искра да сътвори!

ЖИВЕЙ, дори да си измамен
от собствената си съдба
и вместо да усетиш рамо,
усещаш нечий нож в гърба.

ЖИВЕЙ за всичко! А когато
животът вече изгори,
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.

ЖИВЕЙ и всяка адска жега
с капчукова вода полей!
Дори да ти коват ковчега
живей, приятелю, ЖИВЕЙ!
Евстати Бурнаски е роден на 21 октомври 1922 г. в с. Муртинци, Пернишко. Живее  в Брезник и Перник. През 1934 г. се премества в София. Завършва ветеринарна медицина и постъпва като участъков лекар в Новопазарско. Година след това е мобилизиран в армията. След излизането на първата му стихосбирка - "Песни по пътя", е преместен във Военно издателство. В продължение на десет години е редактор и завеждащ редакция "Поезия", след което е назначен в Групата на писателите към Министерството на отбраната.  Години наред е председател на дружеството на писателите в Перник. Автор е на много стихосбирки, сред които : "Обич", "Лирика", "Стенопис от куршуми", "Събудени очи", "Шеста алея", "Кипарисова сянка", "Стихове за Доли" , "Между два сезона", "Любовта на лейтенанта" (поема), "Спасени истини", "Подземният вятър" (роман в стихове), "Внезапни признания", "Окована нежност", „Свята блудница” и др.Издал е автобиографичната повест "Личности и коне". Творчеството му е с национално значение. Неговите стиховете са придобили широка  популярност още от шестдесетте години на миналия век. Големият български естраден певец Емил Димитров има в репертоара си песни по негови стихове


Човек живее винаги надвесен
Над своя бряг, отвесен и скалист,
Защото стане ли животът есен,
Денят е само капнал, мъртъв лист

Живей Приятелко, ЖИВЕЙ!

Обичам поезията му!! Хубава вечер!

Само"Живей приятелю" ми беше известно...Тия дни има дебати за плагиатството,и се цитира името му сред "окрадените" поети- това ме провокира да търся в нета негови стихове,но за съжаление малко са- а е издал доста стихосбирки.
Много актуално звучи поезията му.

не смея да коментирам

и силен пост!
Хареса ми !

Дела Раи може да те залее с негова поезия. Един от предпочитаните от нея автори е.

Баща ми е родом от с. Муртинци, та покрай това познавам Евстати Бурнаски освен от творчеството му и лично, макар че сигурно 15 и кусур години има откак не сме се виждали...Знаеш ли как е?

Ако въпросът е към мен- аз не го познавам .

Нямах представа, извини ме.