Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.05.2008 00:18 - Карл Маркс – Капиталът, том първи, глава първа – Стоката
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 12661 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 12.09.2012 00:33



image
 

            Един от големите икономисти, които предизвикват различни асоциации у хората в зависимост от това дали последните са консерватори, радикали или либерали е Карл Маркс. Това е предмет на друга тема, а не на тази, която съм си поставила за цел да разработя.               Карл Маркс е една от най-влиятелните личности за времето си,  преди всичко учен - икономист и най-забележителния аналитик на капиталистическата динамика.

Роден е в семейство от средната класа в Трир, Германия. Изучава право в университетите в Бон и Берлин.  След като получил докторската си титла по философия, Маркс станал редактор на вестник, който с публикациите си предизвикал непрязънта на пруското правителство, което в крайна сметка забранило вестника. От тогава  Маркс поел пътя на политически емигрант, пребивавайки в Париж, Брюксел и накрая в Лондон. В Лондон написва „Капиталът” . Преди да започне „Капиталът” той написал пространен коментар на всички икономисти преди себе си, който в последствие е публикуван като „Теория на принадената стойност”.

 „Капиталът” е публикуван през 1867 година в Хамбург. В него  Маркс развива икономическите си възгледи в историко-теоретичен и абстрактно-логичен план.

В първият том Маркс изследва процеса на производството на капитала и закона на принадената стойност. Тук е разкрит всеобщият  закон на капиталистическото натрупване.

Вторият том е издаден през 1885 година от Енгелс. Той е посветен на процеса на обръщение на капитала, т. е. кръгооборот и оборот на капитала и учението за общественото производство.

Третият том е издаден през 1894 година също от Енгелс. В него се прави анализ на производствените отношения и се разработва  теорията за средната печалба и производствената цена и проблема за спадане на средната норма на печалба.

Четвъртият том (теории за принадената стойност) е издаден под редакцията на Карл Кауцки. Той представлява история на политическата икономия. Прави се критичен разбор на различните икономически теории.

 „Крайната цел на моето съчинение – сочи Маркс в предговора на „Капиталът” е откриването на икономическия закон на движението на съвременното общество”. В съответствие с тази цел Маркс изследва, доразвива и открива редица икономически категории: стойност, принадена стойност, натрупване на капитала, поземлена рента и други.     

В предговора си  Маркс допълва: „Аз разглеждам класическата политическа икономия в следния ред: капитал, поземлена собственост, наемен труд, външна търговия, световен пазар”. Общият резултат до който достига Маркс е следният:” В общественото производство хората влизат в производствени отношения, отговарящи на определена степен на развитие на производителните сили, битието определя мисленето; на известно стъпало материалните производителни сили влизат в противоречие с производствените отношения и тогава настъпват социалните революции; човечеството си поставя само такива идеали, които може да разреши. ”

Самото заглавие на първи том на ”Капиталът” т.е. „Процеса на производство на капитала” показва ясно и предмета на изследване и в първия том.  

Първо изследва явленията в самия капитал, процеса на производството взет сам по себе си на страни от всички вторични въздействия, какъвто е процеса на обращението.

Второ Маркс изследва не производствения процес изобщо, а процеса на производството на капитала, който се явява: - като трудов процес и като увеличаване на стойността.

          Трето за него производството, обращението и разпределението са преди всичко единно цяло, при това обращението и разпределението се определят от начина на производство.

          Първа глава озаглавена  „Стоката”  предметът на изследването е посочен от Маркс самото й начало по следния начин:”Богатството на обществата в които господствува капиталистическия начин на производство се явява като грамадно натрупване на стоки , а отделната стока като негова елементарна форма. Поради това нашето изследване започва с анализ на стоката”.

          Но стоката се изучава не изолирано не откъснато, а само като изходна форма на капиталистическия начин на производството. Стоката се изследва като „клетъчна форма” на буржоазното общество.

          И така предметът на изследване в първа глава е капиталистическия начин на производство в неговата елементарна, изходна форма – в стоковата форма на продукта.

          Маркс с помощта на абстракцията отделя стоките от техния паричен израз, от цените им и стоките влизат в непосредствени взаимоотношения, явяват се като разменни стойности. А в разменната стойност Маркс открива стойността и пак с помощта на абстракцията я изучава отделно от разменната стойност. След това с помощта на синтеза той преминава от стойността към разменната стойност.

          Първа глава е разделена на четири части, с които е набелязан и редът на изследване на стоката.

           Първата част – „Двата фактора на стоката: потребителна стойност и стойност” разглеждането на „двата фактора на стоката” води до анализ на двете страни на труда, които намират израз в тях. Те се свеждат до следното, че всяка стока се представя от двояка гледна точка като потребителна стойност и стойност. Потребителната стойност е съдържанието на богатството, а стойността е отношение в което потребителните стойности се разменят една срещу друга. Потребителните стойности са резултат на изразходваната жизнена сила на човека по опредметения труд.

          Втората част „Двояк характер на въплатения в стоките труд”. Маркс отново се връща към разменната стойност и обяснява това по следния начин: „ И наистина, за да открием следата в скритата в стоките стойност ние изхождаме от тяхната разменна стойност.

          Сега трябва да се върнем назад към тази форма на проява на стойността.

„Разглеждайки двоякия характер на въплатения в стоките труд Маркс посочва, че трудът създаващ разменната стойност е абстрактен всеобщ труд. Работното време е количествено битие на труда. Като разменни стойности всички стоки са само определени количества кристализирало работно време. Свеждането на стойността на стоката до труд – в двояка форма – конкретен с абстрактен –  е критическият краен резултат на дългогодишните изследвания в трудовата теория на стойността.”

Задачата на първа част е да се открие следата на стойността.

Третата  част има за задача да покаже как се проявява откритата стойност. Маркс доказва, че парите са мярка на стойностите  като отбелязва, че стоките определят една специфична стока като непосредствена материализация на общото работно време или като всеобщ еквивалент.

Четвъртата част „Фетишният характер на стоката и неговата тайна”. В нея Маркс сочи, че отношенията на хората са отношения между техните продукти. При стоковото производство и размяната те се проявяват чрез отношенията на вещите. Това обстоятелство придава на вещите тайнствен характер, превръщат ги във фетишизъм. Като че ли не стоката зависи от хората, а хората зависят от стоката? За да намерим аналог на това, казва Маркс се налага да се вмъкнем в мъглявата област на религиозния свят, с което да препишем на стоките свойства, които те не притежават. Анализирайки положението в стоковия свят, стоките придобиват свойството да  господстват върху човека.

Стоковият фетишизъм е споен със стоковото производство, като частна собственост на отделния стокопроизводител, то е обективно явление независимо от волята и съзнанието на хората.

Всичко това се дължи на обстоятелството, че труда е вложен в тези стоки, за да се получи срещу този труд други продукти само ако се размени. Стоковият фетишизъм изчезва когато труда на производителя проявява своя обществен характер едва в размяната. Ако труда се овеществява още в процеса на производството като труд за производство, то там няма стоков фетишизъм.

          В теорията на стоковия фетишизъм е дадена изчерпателна характеристика на производствените отношения, което намира вечния си израз в стойността. И тук анализа на стоката завършва.

          Основният извод, който трябва да направим от изложеното в първа глава се свежда до това:              

      че стоката е преди всичко външен предмет, нещо, което със своите свойства задоволява човешки потребности от някакъв вид. Полезността на един предмет го прави потребителната стойност;

 - потребителната стойност се реализира само в потреблението или консумацията;

 - разменната стойност се явява преди всичко количествено съотношение като пропорция, в която потребителни стойности от един вид се разменят с потребителни стойности от друг вид – съотношение, което постоянно се изменя с мястото и времето;

 - като потребителни стойности стоките са преди всичко различни по качество, като разменни стойности те могат да бъдат различни по количество;

 - стоките са продукти на труда;

 - че онова общо което се изразява в разменната стойност на стоките е тяхната стойност;

 - дадена потребителна стойност има стойност само, защото в нея е овеществен или материализиран абстрактен човешки труд;

 - величината в стойността се измерва чрез количеството на труда. Само количеството на обществено необходимия труд или обществено необходимото работно време за произвеждането на една потребителна стойност определя величината на нейната стойност;

 - колкото по-голяма е производителната сила на труда, толкова по-малко е работното време, необходимо за произвеждането на даден артикул, толкова по-малко е кристализираната в него маса труд, толкова по-малка е неговата стойност;

 - величината на стойността на дадена стока се измерва право пропорционално на количеството и обратно пропорционално но производителната сила на осъществяващия се в нея труд;

 - за да стане стока  продуктът трябва чрез размяна да достигне до онова лице на което той служи като потребителна стойност

 - нито един предмет не може да бъде стойност, ако не е предмет за потребление.

          В „Капиталът” е развита и идеята за преходността на капиталистическия начин на производство – като резултат от натрупването на капитала, засилването на социално класовата поляризация и задълбочаването на вътрешните противоречия на системата. Същевременно Маркс пояснява, че една формация никога не загива, преди да са се развили всичките и материални производителни сили, за които съществуващата система от производствени отношения дава простор.

Краткото изложение  върху част от учението на Маркс ни дава възможност да отбележим следното. Марксовото икономическо учение е продукт на условията и времето и от търсенето на икономическата обоснованост на борбите на наемните работници. Неговата приложимост зависи от оценката, която дава по-новото време. Изучаването на Марксовата теория е необходимо за разбирането на икономическото развитие като един от етапите на икономическата мисъл. Западните икономисти оценяват приноса на Маркс в това, че той представя капитализма като система в напрежение и като процес на непрекъсната еволюция в следствие на това напрежение. Маркс има своето място в света на идеите като един от значимите изследователи на капитализма през XІX век.

 

               




Гласувай:
1



1. tota - Това е един от моите конспекти по темата от студентските години...
19.05.2012 13:36
Преди време така се учеше с конспектиране по зададена тема или произведение...Има неща, които не бива да бъдат отхвърляни като техники на учене.
цитирай
2. rustocks - За учебниците? Там ще пише ли, че са били гейдвойка с любовницата си Енгелс?
30.05.2013 22:04
Има неща, които трябва да забравиш, че са съществували.
цитирай
3. tota - Има неща, които трябва да забравиш, ...
30.07.2013 17:29
rustocks написа:
Има неща, които трябва да забравиш, че са съществували.


Вероятно и палецът надолу ти си поставил. За твое сведение учението на Маркс се изучава по история на икономическите учения.
Кое ще се забрави времето ще каже. Добро или лошо, независимо как се оценява една теория, учение или събитие в исторически план ще се достига до тях. Дори и да трябва да се отрекат.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12147911
Постинги: 1346
Коментари: 16857
Гласове: 70666
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031