2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Икономическите възгледи на античните мислители са оказали влияние върху развитието на икономическите теории в следващите епохи. Икономическите идеи от този период се определят до голяма степен от ниското равнище на производителните сили. Общият философски поглед отразен в икономическите им идеи е метафизически. Въпреки това, в своите изследвания те откриват някои начала на закономерност в развитието на стопанския процес. Зародилите се икономически идеи в древна Гърция са резултат от труда на редица философи сред които се открояват Ксенофонт и Аристотел. Двамата са представители на класическия период на древногръцката цивилизация. В своите произведения отделят място на парите и съизмеримостта на стоките.
Ксенофонт (434/425 – 359/354 г. пр. Хр.) е известен старогръцки историк, писател и политически деец е родом от Атина. Аристократ по произход, той е открит противник на атинската демокрация и горещ поклонник на спартанското държавно устройство – олигархическото Ксенофонт е продуктивен автор, много от съчиненията са му запазени. Те се разделят на няколко главни групи: исторически съчинения, политически съчинения (по известни – Спартанското държавно устройство, Атинското държавно устройство), сократически съчинения („За стопанството”), дидактически съчинения („Държавните доходи или средствата за тяхното увеличение”),икономическа тематика, предложения за финансовата реформа в Атина.
В своите основни съчинения „Икономика” и „Доходите на Атина” Ксенофонт разглежда натуралното стопанство, идеализира го като същевременно си противоречи, тъй като в известна степен поддържа и развитието на паричното стопанство.
Възгледите му за паричното стопанство и илюстрират общото му противоречиво отношение към паричната размяна. В този план са разсъжденията на Ксенофонт за разделението на труда, към което подхожда от гледна точка на полезността на вещите, а не от разменната стойност. Растежът на богатството разглежда като изобилие от потребителни стойности. В произведението си „Икономика” той сочи: „Съвсем невъзможно е един човек , който извършва толкова много работи, да извършва всичките добре ... . Естествено е че този, който извършва най-простия труд непременно ще го извърши най-добре”. Античният философ и икономист обръща внимание изключително на качеството, на потребителната стойност, макар че добре знае, че разделението на труда зависи от размерите на пазара.
Ксенофонт е първият след античните учени доловил една от осъществяващите се функции на парите – превръщането им в съкровище, която е изразил по следния начин: „ ... ако градовете страдат от не урожай или война, тогава поради неплодородността на земята парите са необходими за придобиване на продоволствие или за наемане на спомагателни войски”.
Аристотел (384 – 322 г. пр. Хр.) е един от най великите старогръцки философи и мислители е родом от Стагира (на Халкидическия полуостров). Посветил се на науката той често казва на своите ученици „Корените на учението са горчиви, но плодовете му са сладки” и още за да преуспеят в учението трябва да се стремят, да догонват тези, които са пред тях и да не чакат тези, които са зад тях”.Оставя богато литературно наследство – 146 съчинения (приема се, че каталога е непълен). Почти няма област от духовния живот, която да е останала извън обсега на интересите на гениалния философ .
Произведенията на Аристотел в зависимост от тематиката условно се разделят в четири главни групи.
Първата включва – логическите трактати (Огранон).
Втората група – включва основни философски и онтологически въпроси ( по късно І-ви век сл. Хр. Наречени Метафизика).
Третата група – включва натурфилософски и естественонаучните му съчинения.
Четвъртата група – включва социално – политическите и литературно – естетическите му трактати: Политика, Атинско държавно устройство и др.
Аристотел е най-универсалният ум на Античността. Неговото дело представлява обобщение на всички значими постижения на древната наука и философията и един от най-ценните приноси в културната история на човечеството.
Имената на Ксенофонт и Аристотел са свързани с първите опити да се осмисли икономическото устройство на гръцкото общество. Разменните отношения навлизат в стопанството и по- убедително се налагат като алтернатива консервативния натурален ред. В този общ стопански контекст протича интелектуалния сблъсък на идеи и позиции, обособяват се различни течения в античната икономическа мисъл.
Аристотел е идеолог на натуралното стопанство, където се произвежда за собствено потребление, а предмет на търговията са само излишъците на това стопанство. Основната стопанска клетка според него е семейството т.е. домашното стопанство. Аристотел допуска и паричноразменно стопанство. Разделя стопанството по следния начин: икономия – добиване на блага за собствени нужди ( натурално стопанство) и херманистика – трупане на богатства в парична форма
( разменно – парично стопанство). Според него икономията е естествено, а херманистиката неестествено стопанство.
Независимо от пристрастието му към натуралното стопанство Аристотел отчита развитието на производствените сили в античното робовладелческо общество и прави обобщение за периода от една форма на размяна към друга и да изрази отношението С – С и долови прехода към формата С – П – С, а от нея да достигне до висшия етап парична размяна изразен чрез движението П – С – П.
Аристотел разглежда и отделните икономически категории. Според него употребата на всяко благо е двояка: „ Един сандал може да служи и като обувка и за размяна”. Тук ясно се откроява гениалното му прозрение за диалектическото единство и противоречие между потребителната и разменната стойност на стоката.
В „ Никомахова етика” той посочва: „ Всичко трябва да има цена; така всякога ще има размяна а следователно и общество. И наистина, парите, подобно на мярка, правят нещата съизмерими и след това ги приравняват. Защото няма общество без размяна, а не може да има размяна без равенство и равенство без съизмеримост... Всъщност е невъзможно толкова различни предмети да бъдат съизмерими, но за практическите нужди това става.”
Икономическото прозрение на античните учени – Ксенофонт и Аристотел е доразвито от изследователите на промените в обществото. Произведенията им и днес са предмет на академичен и общокултурен интерес.
Тагове:
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com