хареса ми това за "незаетите мигове"..случи ми се нещо хубаво току що..и ..няма нищо случайно в този живот..лека вечер от мен

мъдростта ни е навестила, ако умеем да Изживеем и "запълним" по свой си начин тези незаети мигове? Важното е, че така се учим да усмисляме живота си, да го моделираме и шарим поне за миг :)

Да, човек винаги може да извлече полезна поука от преживяното, да го осмисли и да продължи напред. Дали е случайно или закономерно - не знам:)
Що се касае до моделирането - понякога си мисля, че има неща, които не зависят от нас, колкото и да ни се иска да са в нашите ръце...
Едва ли е вярно, че само случаят владее света, но май ролята му не е за пренебрегване...

Все ми идва на ум асоциацията за Живота като игра на табла - 50% майсторлък и 50% шанс

влюбих се в нея след "Източни Новели".

"Никоя от случайностите, които са самият живот . . "
Еех, това е то просветлението ))

yakim,
Макиавели е смятал точно като теб - 50% късмет и 50% в зависимост от личността.
Дали е така? Не знам, не мога да дам отговор - сигурен съм само, че без късмет и най-надареният е загубен. Понякога съжалявам, че толкова много се ровя из биографиите на исторически личности. Обезкуражаващо е човек да знае колко блестящи и благородни мъже са се провалили заради липсата на шанс, а в същото време редица мерзавци са били облагодетелствани от съдбата.

nav,
"Мемоарите на Адриан" е разтсъсващ роман, много мъдрост и дълбочина има в него.
Определено, авторката не винаги се придържа към историческата истина, но изглежда правдоподобно, този толкова спорен и противоречив император да е имал и мисли подобни на описаните в произведението. Дори най-свирепите тирани обикновено намират оправдания и не се обременяват с много угризения и чувство за вина.
Не симпатизирам на Адриан, но Маргьорит Юрсенар определено е добър адвокат :)

"Източните новели" са прелестни - като една приятна разходка на фона на "Мемоарите...", ако не знаех предварително не бих повярвал, че двете книги са писани от един и същи автор.