Не е точно така. Човекът е самотен, т.е. се затваря в себе си, когато се страхува. Самотата е пренасищане на емоционалните усещания спрямо външния свят. Вид предпазен механизъм срещу техния интензитет. Самотният човек не е опустял и неспособен на чувства. Напротив, той се страхува да покаже емоциите си на външния свят. А страхът е механизмът за естествена защита на човека от смъртта, т.е. е част от инстинкта за самосъхранение. Не можеш да наблюдаваш смъртта си. Обикновено смъртта те наблюдава.

Поздрави,

но имам известни възражения.
Човекът е социално животно, самотен той не може да води пълноценен живот. Затова съм съгласен, че самотата е състояние близко до смъртта. Самотният сякаш не живее, а наблюдава живота отблизо.
Понякога причина за усамотението му е страх и пресищане от емоционални усещания, но друг път е поради невъзможността да намери своето място (среда) в обществото или сродна душа, с която да върви по пътя си.
При всички случаи самотата е следствие на дълбока вътрешна криза.
Разбира се, че самотният човек не е опустял - нерядко чувствата му са много по-интензивни от тези на другите, самотата води до самовглъбяване и изостряне на сетивата.

Много е дълбока темата. Ще я разгледам някой път при мен.
Само отбелязвам противоречието между:
"Самотният сякаш не живее, а наблюдава живота отблизо" и "чувствата му са много по-интензивни от тези на другите".

Сетих се за друга трактовка - човекът е сам(отен) единствено в смъртта си, т.е. няма как да имаш компания там.

Пак поздрави,

не е достатъчно само да чувстваш, колкото и интензивни да са чувствата ти. Животът е преди всичко движение, действие, активност.
Самотният е статист на житейската сцена.

Поздрави!

Лично аз се чувствам добре, когато понякога съм абсолютно сам. В този смисъл самотата в определени граници е нещо положително. По този начин мога да си почина напълно. Но не трябва да се преминава границата.

За мен самотата е един измислен свят, който сами избираме и предпочитаме пред реалността. Това най-често се случва, когато изискванията и очакванията ни са по-големи от това което в същност получаваме в реалния. И тогава остават мечтите и фантазиите. В този случаи самотата ни погубва. В друг е бягство от посредственноста и безсмислието. В трети е болестно състояние(знаем, аутизма е това). Ето и интернет е самота, която в този момент предпочитам. Защото с вас си говоря за неща за които с моята ограничена колежка не мога.В нейната глава е само свекърва, лош мъж, дрехи и храна за деца и манджи. И аз съм ето тук някъде, къде ли?

По темата любимият ми тескт е началото на "Бариерата" на Вежинов. ПОствам го:))
И все по-често нощем започва да ме застига самотата, това най-чуждо и най-непонятно за мен чувство в досегашния ми живот. Появява се обикновено около полунощ, когато застиват всички живи и мъртви шумове освен постоянното пукане на панелите като кости на изстиващ мъртвец. Винаги в такива мигове ме обхваща нелепото чувство за някакво едва доловимо дихание на хищно животно, но толкова близко и плътно, сякаш съм в огромната му уста. Ставам и започвам да се разхождам нервно из грамадния хол, който всъщност е моето работно помещение. Няма спасение. Усещането за самотата не е гъсто и лепкаво, то е остро и бляскаво като връх нз кама. Застига ме съвсем ненадейно, мъчи се да ме притисне в ъгъла, край глупавата зеленясала амфора или край фикуса, натикан там от моята чистачка. Едва намирам сили да се изплъзна и да изскоча през вратата, без да изгася зад себе си нито една светлина. Качвам се в асансьора, смъквам се със затаен дъх от четиринайсетия етаж в партера. Знам много добре, че в такава нощ бих загинал, докато ме намерят, ако тая скърцаща катафалка внезапно спре.

georgiev,
Говориш за усамотение, аз също всеки ден имам нужда поне за половин час да остана насаме със себе си. Но в случая става дума за самотност. Уточнението на felixkotkov е много на място.:)

viovioi,
Съгласен съм с голяма част от коментара ти, но не съм съгласен, че "интернет е самота" - напротив, това е средство за общуване, чрез него се разменят интересни мисли и идеи, а понякога е и мост към реални контакти.
Смятам, че самотата сама по себе си е пробем, а не бягство от проблемите и безсилието. Самотността говори за безсилие. Това е бедствие, което не са успяли да превъзмогнат дори някои от най-мъдрите хора живяли на тази земя - Леопарди, Шопенхауер, Ницше...

felixkotkov,
Текстът наистина е впечатляваш, реалистичен, има много мрачен драматизъм в него.
В такива моменти човек иска да избяга, да се пренесе в друга реалност, но осъзнава, че бягството е невъзможно, а нервните движения сякаш са огледало на неговата душа...