Луций Аней Сенека, наричан често Сенeка Младши или Сенека Философа е роден между 4 и 5 г. пр. н. е. в Кордова, Испания.
Първоначалното образование получава от баща си, който е известен ритор. По-късно изучава философия при стоика Атал, питагорееца Сотион, еклектика Фабиан Папирий и киника Деметрий.
Още като млад става популярен философ, оратор и писател. Сред слушателите му е и император Калигула, който заслепен от завист към ораторското майсторство на Сенека, заповядва да го убият. Животът на философа е спасен от една от императорските наложници, която убеждава Калигула, че Сенека е тежко болен и скоро ще умре.
Месалина, съпругата на следващия император Клавдий, обвинява Сенека в прелюбодеяние с една от племенниците на императора и е изпратен на заточение на остров Корскиа, където остава - от 41 до 48 г.
В Рим Сенека се завръща след убийството на Месалина. Новата жена на Клавдий Агрипина го кани за възпитател на своя син Нерон и му дава длъжността претор.
Сенека полага много усилия, за да внуши на ученика си възвишените идеи на своята морална фолософия. За да засили въздействието си написва редица трагедии, в които дидактично-художествено налага някои от разбиранията си за живота.
Никога един император не е имал за учител такъв блестящ моралист и никога разултатът - едно нравствено чудовище, не е бил толкова отрицателен.
Когато Нерон става император Сенека е обсипан с щедри подаръци, които го правят един от най-богатите хора в Рим. По-късно Сенека пише писмо до сената, в което защитава Нерон от обвиненията, че е убил майка си.
Първите пет години от управлението на Нерон са били изключително успешни (по-късно император Адриан сравнява своите първи 5 години с тези на Нерон), а основна заслуга за това има влиянието на Сенека, който според мнозина практически е управлявал империята.
Постепенно философът губи позициите си в двора на Нерон. Добре познавайки непостоянния и жесток нрав на възпитаника си той моли да бъде освободен от задълженията си в двореца и дори изразява готовност да върне всичко подарено му от Нерон. Последният му отказва.
Не след дълго Сенека е обвинен в участие в заговор срещу императора и през 65 г. той е принуден да се самоубие.
Много от философските произведенията на Сенека са запазени и до днес - "Към Серен за твърдостта на Мъдрия", "Към Новат за гнева", "Утешение към Марция", "До Галион за щастливия живот", "Към Серен за спокойствието на духа", "До Павлин за краткостта на живота", "Утешение до майка ми Хелвия", "За снизходителността", "За благодеянията", "Нравствени писма до Луцилий".  Оцелели са и 9 негови драми, а така също и една ("Октавия"), която повечето специалисти смятат за писана от друг автор (основен довод е, че Сенека е действащо лице в драмата).
Още приживе мъдрецът е обвиняван, че говори по един начин, а живее по друг. Сурова е и оценката, която му дава Енгелс: "Този стоик, който проповядвал добродетел и въздържание, бил най-големият интригант при двора на Нерон, който не се гнусял и от угодничество; той успявал да получи от Нерон като подаръци пари, имения, градини, дворци и проповядвайки бедността на евангелския Лазар, сам той бил в действителност богаташът от същата притча". (К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч. Т. 19. с. 314).

Въпреки противоречивите оценки за Сенека изпитвам симпатия към тази личност.  Поне няколко пъти годишно посягам към томчетата с произведенията, които изброих по-горе. Многобройни са поучителните мисли  на великия римлянин, тук помествам няколко от тях.

*

Беден е не който има малко, а който желае повече.

*

Питаш каква е мярката за богатство? Най-напред  - да имаш колкото е необходимо, после - колкото е достатъчно.

*

Като овладееш днешния ден, ще си по-малко зависим от утрешния.

*

Всеки ден си подготвяй по нещичко, което да ти е в помощ срещу бедността, срещу смъртта, както и срещу други беди.

*

Живей така, че дори пред врага си да можеш да признаеш всичко, което признаваш пред себе си.

*

Наопаки обръщат нещата онези хора, които противно на съветите на Теофраст първо обикват, а после преценяват, вместо обратното - да обикнат някого, след като са преценили, че е приятел. Мисли дълго дали трябва да приемеш някого за приятел. Но решиш ли - приеми го с цялото си сърце.

*

Направи целия си живот приятен, като чисто и просто престанеш да се тревожиш за него.

*
Нищо от това, което ни плаши, не е толкова сигурно: както надеждите ни мамят, така страховете ни се разсейват.

*

Всичко Луцилий, е чуждо, само времето е наше; него единствено природата ни е дала да притежаваме - това изплъзващо се неуловимо нещо, от което всеки може да ни лиши.

*

Всеки е толкова нещастен колкото се мисли.

*

Трябва да окастриш две неща: спомена за старите беди и страха от бъдещите. Едните вече не ме засягат, а другите още не.

Самият факт че 25 века след като е живял говорим днес и коментираме, означава че е оставил трайна следа.За това се замислих първо, как някак фамозно едни хора остават вечни колкото и спорни да са като личности и другата крайност незабележимото почти безмисленно съществуване на други от същия вид.Някои от мислите които предлагаш не ги разбирам по същество или ми звучат почти нелогично.Абе чудна работа, философска)))))

остава това което е велико....
а и голяма част от т.нар. добродетели са резултат на страх и служат за удобство....