Като повечето хора аз често размишлявам за ролята на провидението в човешкия живот. Неведнъж съм се питал дали не е прав Теофраст, който малко преди да умре споделя пред учениците си, че "случаят владее света"?
От разговорите си с хората оставам с впечатление, че повечето щастливци са склонни да смятат, че дължат всичко на собствените си качества, а неудачниците обикновено не са самокритични, а стоварват вината върху лошия си късмет. Мисля си , че и едните и другите изпадат в крайност - едните заслепени от успехите, а другите от разочарованията. На мен ми допада мнението на Макиавели, който е смятал, че личните качества и късметът имат по 50% дял за успеха/провала на отделната личност. Той все пак не пропуска да отбележи,  че "съдбата както и жената предпочита смелите".  Различна е позицията на знаменития римски историк Салустий, който дълбого вярва, че всеки сам е ковач на собственото си щастие.

Гай Салустий Крисп (86-35 г. пр. н. е.) произхождал от плебейски род, вероятно принадлежащ към муниципиалната аристокрация на сабинския град Амитерн. Своята политическа кариера той започва като квестор през 54 г. пр. н.е.  Ключов фактор за нейното развитие е приятелството му с Юлий Цезар. През 47 г. Салустий става претор в реоргарганизирания от Цезар сенат. По-късно е изпратен в Кампания да усмири разбунтувалите се цезарови легионери и да ги поведе към Африка, при тази мисия той замалко не бива убит от разгневените войници.
След победата на Цезар в Африка при Тапс, Салустий е назначен за проконсул в новата африканска провинция. На тази длъжност той натрупва своето огромно богатство. Като се завръща в Рим той купува скъпи имоти, за което е обвинен в незаконно забогатяване, но ползвайки се от покровителството на Цезар се отървава от обвиненията.
Смъртта на Юлий Цезар на мартенските иди на 44 г. слага край на политическата кариера на Салустий. Той се оттегля в разкошната си резиденция (бивша собственост на Цезар) в Тибурн (днешния Тиволи).
От историческите трудове на Салустий изцяло са  съхранени "Югуртинската война" и "Заговорът на Катилина". Тацит го нарича най-надарения историк, а през XIX век Ницше пише, че това е неговият любим римски автор.
Дълбоко съм впечатлен от споменатите произведения на големия мислител, но най-трайна следа в съзнанието ми остави цитирания по-долу пасаж от "Югуртинската война", който изразява отношението му към ролята на съдбата в живота на човека.


"Несправедливо се оплаква човешкият род, че неговата природа, немощна и краткотрайна, се направлява повече от съдбата, отколкото от добродетелта. Напротив, ако човек поразмисли, не ще намери нищо по-възвишено и по превъзходно от нея и ще признае, че на човешката природа по-скоро липсва трудолюбие, отколкото сила и време. А водач и повелител в живота на смъртните е духът. Когато той върви към слава по пътя на добродетелта, тогава е необикновено мощен, деен и блестящ и не се нуждае от съдбата, понеже тя не може никому нито да даде, нито да отнеме честността, трудолюбието и другите добри качества. Ако обаче, обхванат от пагубни страсти, човек е потънал в леност и чувствени удоволствия и когато известно време се е наслаждавал на тези гибелни страсти и в бездействие е прахосал сили, време и дарби, тогава той обвинява слабостта на своята природа: всеки отдава на обстоятелствата причините на злото, за което той сам си е виновен. Ако людете търсеха да постигнат истинските блага със същата настойчивост, с каквато се стремят към несвойственото на своята природа, безполезното, дори и опасното, то не съдбата би ги вече управлявала, а те нея и биха достигнали до такова величие, че те не биха били смъртни, а биха постигнали безсмърттие чрез славата". 

Владимир Трифонов

Човек сам гради своите затвори и сам прорязва решетките за да излезе на светлина и разкъса раираните дрехи на невежеството. Разбира се Провидението никога не закъснява да помогне на тези, които разбрали за страданието, болестите и смъртта са решили да не се съгласят с тях.
Безсмъртие чрез славата не лесно се постига, но имаме свободна воля да се стремим към него, не в наше име, но в постижение на Истината!

Един живял Мъдрец беше казал, че има 4 вида хора в градежа на съдбовностите:
1. Хора, които зависят от ситуациите.
2. Хора, които създават ситуациите.
3. Хора, които зависят от другите.
4. Хора, които зависят само от себе си.
Мисля, че Съдбата обича четвъртите.
Сега всеки лаик със самочувствието на познавач за щяло и нещяло, развихря собствени Теории,`Без дори да е смръкнал малко библиотечен прах! Без да е стигнал дори до пеша на тези титани, които са откривали света векове преди него! Уважавам Принципа: “Обущарю, ти за обувките съди!"
Съдбата е кармичното предопределяне на Пътя, който избира нашата свободна воля. Усмивка. Ослънчена от удоволственост!

Но смятам, че написаното от теб е твърде хубаво - все пак не живеем в най-добрия от всички възможни светове:)
Аз се придържам към тезата, че съотношението лична воля/ситуация (случай) е 50:50.
Иначе в живота си се стремя да постъпвам така сякаш всичко зависи само от мен!

Освен вече цитираното мнение на Теофраст ще припомня и една мисъл на Наполеон, която вече пуснах по-долу:
"Признавам дела на случайността в съдбата на хората и събитията. Колкото е по-велик човек толкова по-малко воля трябва да има; защото зависи от събитията и обстоятелствата."

Това е мнение на човек постигнал всичко:))

„Ти си такъв, каквото е твоето силно вътрешно желание!
Каквото е то – такава е волята ти!
Каквато е тя – такива са делата ти!
Каквито са те – такава е съдбата ти!”

Има неща, които просто не стават, каквито и усилия да полагаш - както се казва - ако е рекъл Господ ще стане. Не може всичко на Господ да оставиш все пак, така че човек трябва да действа.

А друга хубава мисъл е "Характерът на човека е неговата съдба".

Ти или си гледал филма, който ти препоръчах, или си чел повече книги отколкото мога някога да си представя и няма нужда изобщо да го гледаш :)
Аз лично гледам да не съм от "лаиците" със самочувствие на Wonder, но определено не съм смръкнал и прах.
Искрени поздрави за този постинг! Обра ми точките!

Голди

оправдание и извинение на човек, което е и общоприето в днешния свят е пръста на съдбата. Но човек има свободна воля да избира какво да следва следва и на какви принципи да подчинява живота си. Но случайността не е толкова случайна. За всяко нещо в живота ни има причина и на нас е дадено да откриваме първопричините за нещата, които ни се случват... И хъс, с който да се въоръжаваме, за да следваме желанията на сърцата си и да живеем с надеждата, че нещата търпят промяна стига да са поставени на правилната основа. Живота е този, който ни дава своите ценни уроци и не ни оставя да се отпуснем по течението, а да бъдем борбени натури и да не се предаваме!
Поздравления за поста :).

Мисля, че сме много далеч от правилния отговор, но трябва да продължаваме да се борим и да правим това, което зависи от нас. Успех, Юлияне

значението на съдбата, но колкото и да ми се иска да греша смятам, че тя играе своята роля. Животът е сложен, всяка воля се сблъсква с много други и всичко това определя бъдещето - на отделния индивид, а и на цялото човечество.
Сартр казва "Адът това са другите", а те са и Рая - някой друг често е причина за трагедията на отдела личност, но тази зависимост пък играе съществена роля, за това, че планетата все още съществува - защото, ако не бе тази потребност да получим любов, другарство, признание от другите ние хората щяхме да сме още по-жестоки и безчовечни...
В историята няма "ако", но замислим ли се - ще осъзнаем колко различен би бил светът, ако една незнайно от кой изпратена стрела не бе пронизала император Юлиан, ако един фанатизиран ефрейтор не бе застанал начело на най-войнствения и трудолюбив народ на планетата, ако една още по-стоманена воля не бе му се изпречила на пътя... и такива примери мога да давам до безкрайност.

*

"Но случайността не е толкова случайна. За всяко нещо в живота ни има причина и на нас е дадено да откриваме първопричините за нещата, които ни се случват..."
Да, има логига - Лайбниц е вярвал, че живеем в най-добрия от всички възможни светове, но Волтер му е отговорил блестящо в своя шедьовър "Кандид", в който по изящен начин осмива оптимистичната теория на немския философ.

Светът не е нито толкова черен, нито толкова бял, но за едни той е оцветен само в тъмни краски, а други винаги се къпят в светлината.
Признавам, бил съм и на двата полюса - опиянен от успехите и покрусен от провалите, но когато отмине малко повече време и мога да премисля по-добре нещата разбирам колко голямо е било значението на съдбата и в двата случая...

Но спреш ли да се бориш - нямаш шанс.

Историята живее в настоящето, а то пък определя бъдещето ни. Сиреч нинало, настояще и бъдеще са едно цяло наречено Вечност!

че много често преценяваме и осъзнаваме нещата, които сме преживели едва когато отмине време.. Често сме в чудене, защо трябва да ни се случва едно или друго, но отпосле започва да ни се прояснява... И да вижда човек, че е имало смисъл примерно или по скоро да открие смисъла...
А относно значението на думата "съдба" аз го приемам повече като "съд", като нещо, което човек трябва да премине, за да израстне дори в определени ситуации...
А и съм за мнението на Волтер: "Светът не е нито толкова черен, нито толкова бял, но за едни той е оцветен само в тъмни краски, а други винаги се къпят в светлината." Да, това е абсолютно така. Това, което човек сам избира определя и неговото развитие като личност, като цветове дори :).

Случайно разбрах, че днес е празник на Юлиан, Юлия, Юлита

Честит празник! :)

Много добра разработка си предложил на нашето внимание.Днес четох нещо по повръхностно и по лесно за консумиране.Но моето мнение се покрива с коментара на wonder по принцип.В най общия смисъл съдбата е предопределена, но може и да бъде управлявана.Как така ли? Ами аз да не се повтарям, но ако си първороден син на принц Чарли, то съдбата ти е определила да станеш крал на Англия.Сега какви хора,какви ситуации и какво още.Това е точка.Ако си син на богаташ, ще живееш в охолство/но може и да го пропилееш и да стигнеш дъното/, да тук зависи от хора и ситуации, ако си син на бедняк, ще живееш в бедност, но може да се бориш и да успееш да заживееш по добре, зависи от хора и ситуации.Поздрави за темата, безкрайна е)))