Винаги съм обичал историята. В най-трудните си моменти обикновено посягам към биография на някоя бележита личност -  това ми дава сили  и вдъхновение да преодолея кризата. Героичните примери от миналото вдъхновяват, в сравнение с това, което са изживяли древните, нашите ежедневни проблеми  изглеждат незначителни.
Много са историческите личности, на които се възхищавам, но има една от тях, която ми е по-скъпа от останалите - римският император Юлиан.
За пръв път чух за него още в ранните си ученически години. По някакъв повод класната ми спомена, че "имало един император, който тръгнал да връща езичеството". По-късно от дядо ми научих, че това бил последния велик император, след чиято смърт Римската империя тръгнала към своята гибел. Но истински се влюбих в тази личност едва след като прочетох едноименния роман на Гор Видал. Този достоен човек без съмнение е един от бележитите писатели на XX век, а според мен „Юлиан” е неговият шедьовър.

Прочетох романа в труден период от живота си. Бях на 24 години, изживявах трагична любов, работех на три места, все още следвах, отделях за сън не повече от 2-3 часа на денонощие. Понякога светът ми изглеждаше черен, често се прибирах в нас към 4 след полунощ, а излизах отново в 6.00. И въпреки този натоварен режим всеки ден отделях малко време и за книгата на Видал.
Паметник за доблестния живот на Юлиан е „Римска история” на Амиан Марцелин. Дълго време заради това, че е последният император езичник той е очернян, но с настъпването на Ренесанса и Просвещението оценката за личността му се променя. Симпатиите си към него не крият Монтен, Волтер, Хелвеций, пруският крал Фридрих Велики, Ницше. В първата половина на XX век впечатляващ роман за Юлиан пише Дмитрий Мережковский.
С какво ме завладя образът на  Юлиан? Всеки от нас знае колко е лесно да бъдеш добър когато си на дъното, когато нямаш власт и си зависим от другите и колко малко хора съхраняват добродетелите си когато се издигнат и вече те диктуват събитията. Юлиан е ярко изключение – запазва самообладание в борбата с многобройните си външни и вътрешни врагове. За разлика от своите предшественици на трона Константин Велики и Констанций, той никога не си е позволявал жестокости. Винаги е поставял дълга към отечеството над всичко. 

В своя "Философски речник" Волтер пише:

„Юлиан е имал всички качества на Траян, с изключение на наклонностите, които дълго време са били прощавани на гърците и римляните, всички добродетели на Катон, но без неговото упорство и раздразнителност; всичко, което е будело възхищение у Юлий Цезар, но никой от пороците му; притежавал е целомъдрието на Сципион. Изобщо бил е равен на Марк Аврелий – най-великия човек.”

Флавий Юлиан е роден 331 г. в Константинопол. Племенник е на Константин Велики и братовчед на тримата управлявали след него негови синове Константин II (337-340), Констант (337-350) и Констанций (337-361). Детството му минава под сянката на страха от Констанций, който, боейки се за престола, ликвидира баща му Юлий Констанций и по-големия му брат Гал. Нарочно го държат далеч от политическата и военната арена като юноша и младеж и нарочно не му пречат да се занимава с философия и риторика.

През 355 г. Констанций го изпраща да се справи с германските набези в Галия. Победите му срещу тях му спечелват нужния авторитет и влияние. Преминава Рейн и възстановява укрепленията направени от император Траян.

Когато през 361 г. недоволните от решението на Констанций да прехвърли най-добрата част от западния контингент, войниците провъзгласяват Юлиан за император, той не се възпротивява и се вдига на война срещу своя омразен братовчед. По пътя на Изток, вече на Балканския полуостров, Юлиан научава за внезапната му смърт (03.XI.361) и тъй безкръвно получава императорската титла.

Управлява само 18 месеца, но със замах, изпълнен с амбицията да върне стария ред. Негов идеал са императори от династията на Антонините и преди всичко Марк Аврелий. Прогонва евнусите от двореца, заобикаля се с делови хора и учени, опростява дворцовия порядък, премахва церемониала въведен от Диоклециан и подсилен от Константин и синовете му. Възстановява религиозната търпимост. Юлиан полага огромни усилия да върне старите римски култове, традиции и обичаи.

Светът получава шанс да се спаси от настъпващия мрак. Шанс да се възроди. Да бъде съхранено наследството на античността без да се прекъсва връзката на културните традиции. Днес вече знаем, че това не се случи, последваха  столетия на варварство, но по времето на Юлиан битката още не е загубена.

В личния си живот Юлиан  не е щастлив -  роднините му са избити, а неговите деца умират още при раждането им. В деня когато западните легиони го провъзгласяват за император от този свят си отива неговата съпруга.

Бил е удивително енергичен, разделял е нощта на три части. Най-малката от тях е посвещавал на на съня, а другите две на философията и държавните дела.

Заплахата от Персия го принуждава да предприеме поход на Изток. Водени от Юлиан, римските войски навлизат дълбоко във вражеска територия. На 25 юни, 363 година при една схватка императорът се впуска да преследва отстъпващия враг, но е поразен от копие, което го пронизва в гърба. Опитвайки се да го извади той порязва ръката си и след един ден умира от загуба на кръв. Той никога не е произнасял приписваната му фраза: „Галилеецо, ти ме победи”. Смъртта на Юлиян остава загадка и до днес. Съществуват няколко версии за нея:

1.Копието е хвърлено от римски войник, който е християнин

2.Копието е хвърлено от персиец

3.Лично Свети Георги е насочил копието от небето

 

Тежко ранен и усещайки, че губи сили, 32 годишният Юлиан произнася своята знаменита предсмъртна реч –  достойна за истински мъдрец:

 

„Приятели, напускам този свят твърде навреме и със задоволство връщам този живот на създателя, по негово искане, както всеки честен човек посреща задълженията си, когато дойде време да ги плати. Не тъгувам при мисълта, че ви напускам, защото от философията научих, че душата е по-щастлива от тялото и затова, когато по-добрата част от нас се откъсва от по-лошата, човек трябва да се радва, а не да скърби. Не трябва да забравяме, че на най-великите хора боговете даряват смъртта като върховна награда. Уверен съм, че този дар ми се поднася, за да не отстъпя пред известни трудности и да не понеса един ден позора на поражението. В края на краищата скръбта може да поеди само слабостта, тя бяга пред силата. Не съжалявам за нищо сторено от мен. Не ме измъчват угризения за големи злодеяния. Както преди да бъда издигнат до принципата, така и след това, запазих собствената си дарена от бога душа и не я опетних с никакво тежко престъпление или поне така ми се струва. Не проявих крайности при управлението на империята. Водех война и сключвах мир само след дълго обмисляне, като съзнавах, че успехът и грижливата подготовка не вървят непременно ръка за ръка, тъй като боговете имат последната дума и те определят крайния изход на нашите начинания. И все пак, вярвайки, че целта на справедливото управление е благоденствие на народа и сигурност на държавата, аз винаги както знаете, съм бил склонен към мирно разрешение на въпросите, като никога не съм се отдавал на онази невъздържаност, която похабява делата и благодеянията ни.

Радвам се, че държавата подобно на строг родител толкова често ме излагаше на опасност. Бях принуден да бъда силен, да не отстъпвам, да устоявам на бурите на съдбата, макар, че знаех какъв ще бъде краят ми: отдавна един оракул ми предсказа, че ще умра на бойното поле. Благодаря на Хелиос за тази добра смърт, тъй като хора в моето положение се борят да не умрат позорно от ножа на заговорници или още по-лошо, от дълга и бавна болест. Щастлив съм, че умирам победител, че съм почетен боговете, които са ме намерили достоен за такава благородна смърт. Защото човекът, който не желае да умре тогава, когато се налага, или се опитва да избяга когато настъпи часът му, е слаб и страхлив...”

Преди да издъхне Юлиян говори още малко с приятелите си – за платоновия диалог Федон.

Юлиан е бил най-великият император на Римската империя. След него на трона никога повече няма да има такъв мъдър политик, умел организатор и опитен пълководец.  Ако не бе преждевременната му смърт светът, в който живеем щеше да бъде различен - вероятно по-добър. Неговите опити да реформира империята са имали всички шансове за успех, но те биват осуетени от преждевременната му смърт...


Ето и няколко интересни мисли на императора-философ:

По-добре е да живеем правилно малко време, отколкото зле - много време.

*

Истинското приятелство се гради преди всичко върху равенството, а след това върху искреното и непресторено възхищение, което един благ, умерен и умен човек изпива към друг човек, издигнат от съдбата и от разума си, и в замяна на това спечелва неговата обич.

*

Доброто образование според нас не е в пищното благозвучие на думи и реч, а в здравото състояние на един трезв ум и във верния аршин за добро и зло, красиво и грозно.

*

Просвета, а не наказания са нужни на неразумните, убеден съм в това.

*

Присъщо на дойстойния и великодушния мъж е "да понася хули, но сам да не хули".

*

Първото нещо, което трябва да знае един управител, това е справедливостта, подир нея - добротата и човещината към хората, достойни за по-добро отношение.

*

Опознаването трябва да предхожда приятелството, а впечатленията - опознаването.

*

За ден само остаряват ония, които са обзети от силна страст.

*

Смъртта е един непрекъснат покой, а животът, напротив е изпъстрен с много болки и много радости, човек ту се издига, ту пада.

*
Нищо не може да оскърби хората така както истината.

 

Не знам какво да кажа, но твоят блог е един неизчерпаем извор на мъдрост. Мога само да кажа Благодаря. Браво, Юлияне

Много ми беше интересен, още не съм чела книгата на Гор Видал, но ще я потърся. Интересното е, че чак като видях горния коментар, осъзнах че и авторът е със същото име като императора.
Четох една теория, че името въздейства на съдбата на човека. Ако е така, пожелавам ти името, което носиш да те ощастливява, още повече че е на човек, от когото се възхищаваш.
Поздрави :)))

Поздравления за автора! Прекрасна статия!

Явно историята е успяла да завладее едно голямо кътче от теб, а виждам как се преплитат любовта към историята и това да извличаш максимално нещата, които те докосват и които си струват според виждането ти и развитието ти в даден момент, да оцениш поуката. А е хубаво човек да търси и придобива мъдрост! Защото тя може да му приненсе полза и много повече за него самия...
Така, че ти я пожелавам - мъдростта на древните - да вникваш в нея и да продължаваш да я цениш!

В мислите му наистина ясно личат идеите на Ренесанса. Така биографичната част не стои без доказателства. Браво!
Ако не беше твоя блог, едва ли щях да се докосна до каквато и да е история в близките 10 години. Благодаря!

Голди

Преди няколко години си купих „Юлиан“ на Гор Видал, но едва наскоро започнах да я чета сериозно. Тя събуди в мен доста дълбоко заровени чувства и мисли, които не бях изпитвал от много време, тъй като специално историята на Древния Рим ме привлича безкрайно. Освен това вече втори месец следя редовно сериала „РИМ“ по TV7. Може би не е случайно, че точно в този момент попадам и на този постинг, който прочетох с голямо удоволствие и поздравявам неговия автор. Възможно е и неговото име също да не е плод на случайност. Кой знае??? :-)))
Възнамерявам да прочета лека полека и някои други негови творения, но по нататък.