Наскоро отново посегнах към едно малко сборниче с избрани писма на Цицерон. Отвреме навреме се сещам за някои хубави мисли, които бях намерил там преди години и ми се прищя да си ги припомня. Както често се случва при повторния прочит, открих много нови и интересни аспекти в писмата на този забележителен човек и мислител.
Обичам да чета, но трябва да призная, че дочитам далеч не всичко, което започна - някои книги захвърлям още след първите страници, други пък с мъка прочитам до средата. И тъй като предпочитам да хваля отколкота да критикувам няма да споменавам, никоя от книгите, които наистина са ме отвратили - макар, че и това може да бъде полезно за някого:)).
Ако пък трябва да посочвам своите любими произведения няма да ми стигнат няколко страници. Само ще подчертая, че винаги съм изпитвал особена слабост към биографиите, автобиографиите и изобщо към книгите, които описват живота на бележити личности или грандиозни исторически събития.
Но тук мисълта ми е за друго - какво наистина се харесва на читателя? Какво ни кара да прочитаме някои книги на един дъх, а други да зъхвърляме с пренебрежение? Не си бях задавал директно този въпрос, но много ми харесва написаното от  Цицерон в едно писмо до Луций Лукцей ( юни, 56 година преди новата ера) .

"Моите беди ще предоставят за твоя разказ голямо разнообразие, пълно с някакво наслаждение, което ще може да държи духовете на хората в напрежение при четене, стига само да го напишеш ти. Та нищо не е по-подходящо за развлечение на читителя от разнообразието на обстоятелствата и превратностите на съдбата. Макар да не съм желал изживяното, все пак е приятно за четене. Защото споменът за отминалото страдание доставя удоволствие, когато вече си в безопасност.
За останалите хора, които не са изпитали на гърба си никакво страдание и наблюдават чуждите нещастия без каквато и да е болка, е приятно дори самото състрадание. Кой от нас не се е наслаждавал с някакво съчувствие на прочутия Епаминондас, умиращ при Мантинея? Той заповядал да изтръгнат стрелата от тялото му едва тогава, когато му казали, че щитът му е здрав. Та дори жестоко ранен, да умре спокойно  и славно. Чие внимание не е напрегнато, като чете за изгнанието и завръщането на Темистокъл? И действително, самият ред на нашите летописи само повърхностно ни привлича - това като че ли е изброяване на последователността на висшите длъжностни лица за всяка година. Но изменчивият и разнообразен живот на един забележителен човек доставя възхищение, напрегнато очакване, радост, скръб, надежда, страх; и ако всичко това приключи със забележителна развръзка, духът на чититателя се изпълва с най-голяма наслада".

Всъщност преди време ми беше попаднал някакъв наръчник" за писане на телевизионни пиеси. Не е майтап, даде ми го един познат - преподавател в НАТФИЗ, така че беше сериозно четиво за професионалисти. И в първа глава имаше нещо подобно - "представяте героите и след това ги забърквате в неприятности". Ами това си е индустрия, която трябва да се харчи (в случая да се гледа).

Съжалявам, ако принизявам темата за Цицерон, но точно за това се сетих, докато четох поста. Пък и е отговор на въпроса - чуждите неприятности, мъки и неволи най-добре развличат читателя!
Такъв е животът :)

обичам много да чета.. и по принцип дочитам всичко.. но, за да съм съвсем точна, една книга не само ме измъчи докато я четях... ами и колкото и да се опитвах да разбера какво всъщност става и какъв е замисълът и сюжетът изобщо.. така се бях изнервила... но упорствах... е последните стотина страници направо ги зарязах..
е може и аз да не съм дорасла да чета Сатанински строфи на Салман Рушди..може и да не съм достатъчно проникновена... все за нещо са му дали нобелова награда по литература...
както и да е... темата за книгите и авторите е направо безкрайна.. дори не мога да определя любимите си ...толкова са много...
сега чета Кой се страхува от мрака на Сидни Шелдън... в автобуса, докато се прибирам..преди нея особено ми бе приятно да прочета една книга на Исабел Алиенде за афродизиаците в кухнята.. много интересно поднесена.. и много забавна...
за човек вещ в готвенето и в любовта, би било прекрасно четиво...
приятен следобед!

Има различни книги и аз ги чета на периоди. Понякога чета криминални романи, понякога специализирана литература (всички работим и се налага:)), понякога - различни теории за произхода на човечеството, сериозна литература и т.н. Преди няколко години бях сериозно увлечен от руските класици. Достоевски ме беше омагьосал - такова познаване на човешкия характер и досега не съм срещал. Мога да кажа, че изчетох Братя Карамазови на един дъх. Според един приятел това било живо мъчение. Много обичам и Гогол с неговия приказен свят. Но определено има и книги, които съм зарязвал по средата - например Балзак или Флобер. А като ученик много харесвах Езоп. Ами това е, явно зависи от душевното ми състояние. Поздрави за ценностния блог