На едно място в нета, където хвърлям по едно око напоследък стана въпрос за коментиране на литературни творби. Аз казах, че ми е трудно, да не кажа почти невъзможно да коментирам, но ми беше трудно и да се обоснова. Най-елементарното нещо, което мога да кажа е, че не разбирам. И за съжаление това е истината. Нищо не ми разбира главата ни от проза, ни от поезия. Не знам дали образованието по време на комунизма беше слабо, или аз погрешно се ориентирах да уча в технически училища, защото ми вървеше математиката, но съм изключително боса по всякакви хуманитарни науки. Има значение, разбира се, и малкия град в който живея и тоталната посредственост, която цари тук. Та, за да изясня за себе си някои основни положения по отношение на критиката на литературни творби се обърнах към един свой стар, но така и неразбран докрай (от мен ... все още) познайник – Оскар Уайлд. Преди няколко години се сдобих с „Критикът като художник” от една сергия с антикварни книги сигурно за 2 лв. Сега смятам, че това е една от най-ценните книги, които притежавам. Помня добре и момента, в който я четох за пръв път. Бяхме с детето на почивка в Сандански, и докато тя спеше следобяда в квартирата, аз си доставях неземното удоволствие да чета диалози, трактати, лекции и афоризми на Уайлд. Помня невероятната горещина и как се кискам тихо в леглото докато ги чета. Душевен оргазъм от най-чист вид на места и храна за размисъл за половин живот.   Разбира се, докато чета текстове от такава величина винаги се чувствам ужасно тъпа и необразована, но успявам да преодолея това чувство с плахи обещания да чета повече в бъдеще и да стана по-наясно с някои класици на английската и други западно- европейски литератури. Също така се оправдавам с това, че нито баща ми е бил аристикрат, нито живеем в Англия, но не знам доколко това оправдание е меродавано, след като сме 21-ви век и информация и книги са достъпни за всеки .... пък макар и на по-късен етап от живота му.   Какво ме впечатли в „Критикът като художник” след като я препрочитам днес? Относно действието: „Действие! Какво е действието?! Изгаря моментално от собствената си енергия. Най-низкото отстъпничество пред факта е действието. Светът е създаден от поета за мечтателя.”   Боже, и това прочетено от личност дето не може миг да застане без да върши нещо, личност дето познатите и наричат „хиперактивна”! Как да не я накара да си преразгледа .... поведението и ценностите? Поне напоследък правя първи стъпки в поезията и сега се убеждавам, че съм на прав път. Също така почвам да мисля, че ми е време да обявя Оскар Уайлд за свой гуру, вместо разни ..... модерни съвременни такива.   Малко по-нататък пък попадам на това: „Човек може да се отметне от фантазията и да намери подслон при факта. Но от душата няма отказ. .... Тъкмо това представлява най-висшата критика, хроника на човешката душа. Тази хроника е по-привлекателна от историята, защото е ангажирана само с личността. По-прекрасна е от философията, защото предметът и е конкретен, а не абстарактен – реален, а не измислен. Критиката е единствената цивилизована форма на автобиография, понеже не разглежда събития, а мисли; не се занимава с физически деяния и обстоятелства, а с психическите настроения и творческите копнежи на ума.”   Бях се засилила да препиша още няколко откъса, но няма смисъл ... трябва да се прочете цялото. Само още един, два откъса ще си позволя, първият защото си го спомням много ясно още от първото прочитане и ми е любим, а вторият, защото е леко обобщаващ:   „Обществото често прощава на престъпника, но никога на мечтателя. Прекрасните чисти емоции, възпламенявани от изкуството у нас, са му омразни и хората дотолкова са подтиснати от смразяващите социални идеали, ще винаги щом се срещнат на публично място, безсрамно се питат един друг с гръмогласен тон: „Как сте? Какво правите?”, докато „Какво мислите” е единственият въпрос, който цивилизованото същество би трябвало да си позволява да прошепва в ухото на себеподобния. Не ще и дума, тия лъчезарни, честни хорица са изпълнени издън душа с добри намерения. Навярно тъкмо поради това са така неудържимо скучни. Ала все пак някой е длъжен да ги убеди, че съзерцанието, което според обществото попада сред най-тежките пороци, по мнението на най-издигнатия интелект е подобаващо занимание на човека.”   Обичам Оскар Дивия да ми говори за обществото! :) А диалогът свършва така:   „Ърнест: Доста странности ми разказа тая нощ, Джилбърт. Първо каза, че е по-трудно да се коментира даден обект, нежели да се направи и че да не се прави нищо, е най-трудното нещо на света; после – че всички прояви на изкуството са лишени от морал /а, това е една друга моя любима част/, а мисълта е опасна; че критиката притежава по-голяма творческа мощ от творчеството; че най-висшата критика разкрива в художественото призвание елементи, пропуснати от твореца; че когато човек не е в състояние да създаде нещо, той е съответния негов съдник; че големият критик е несправедлив, неискрен и нерационален. Приятелю мой, ти си мечтател. Джилбърт: Така е. Единствено мечтателят успява да открие своя път на лунна светлина и неговото наказание е, че вижда зората преди останалия свят.”    

....но ще си взема забележка и веднага щом имам свободно време ще го направя.
Коментирането го оставям на специалистите :) защото също като теб не мога да го правя....друг е въпроса, че не обичам. Безкрайно досадно ми е когато съм гледала хубав филм (примерно) човекък, който е бил с мен да почне да ми обяснява колко хубав е сюжета, как добре играят актьорите и пр......Ами губи се целият смисъл така! Това, което си усетил гледайки, не може да се разкаже с прости думи, а само се убива магията и чара.

... и от това, което сама чувствам мога да кажа само, че за да коментира/критикува някой някаква творба на изкуството, той самият трябва да е творец и то едва ли не по-добър от този, когото коментира/критикува. Е, след като съм пълен лаик как да си позволя да коментирам каквото и да било? :)))
А имаме и един прекрасен пример в тази връзка в блога. Sulla може да си позволи да коментира реклами, защото е рекламист и то значително по-добър, от тези които коментира ... това го казвам без да имам доказателства, но с дълбоко вътрешно убеждение. :))))

още повече пък да се преразказва. Помня, че ми трябваше поне три прочита на "Портретът на Дориан Грей" за да разбера за какво става въпрос.:)))) Обаче пък ми напълни душата по взевъзможни начини :)

Здравей,Съни! Какво мислиш? За какво мечтаеш?

Мечтая за скромен живот с човек, с който се обичаме и интересите ни съвпадат до голяма степен. Да го интересува "обществото" толкова малко, колкото и мен и да е с мен .... през колкото е възможно по-голяма част от времето. И да продължавам да си пиша също. :)
Нищо повече не ми трябва ... някоя и друга екскурзийка из България или някоя съседна страна веднъж годишно би била прекрасен бонус. :)

А какво мисля, често споделям тук и смятам да продължавам да го правя - днешните ми мисли не са чак толкова красиви, затова ще ги спестя, но по принцип ...

kritikat e kato evnuh v harem,
znae vsichko za izkustvoto , jivee s nego, vijda vseki
den kak se pravi, razbira go dobre, no...
nemoje da go pravi.
ideiata ne e moia, no ia podkrepiam
prosto toi nemoje da vidi zorata...

Сигурно е така в общия случай и аз така съм гледала винаги на нещата. Уайлд обаче казва, че истинският критик е този, който може да отговори със свое произведение на изкуството на съответното произведение на изкуството, което "критикува", т.е. той трябва да може да интерпретира темата по свой начин. Съвсем не става въпрос наистина за критици, които анализират и съдят - те действително са тези, които не умеят да творят :)

vsashtnost tvorcite sa adski chuvstvitelni po temata
i trudno dopuskat vmeshatelstvoto v svoia sviat i za
tova e i malko brutalnoto distancirane v ideiata za evnusite...

Това май почвам добре да го разбирам и аз ... каквото и да съм написала по-скоро бих предпочела никой да не го коментира. /добре, че повечето го разбират това и .... е, все пак, някакъв знак на одобрение, може и да ми дойде добре .../
Разбира се, не бих се лишила за нищо на света от един смислен разговор, но да е разговор ... може и по темата, а не анализи-манализи :)))

Пожелавам ти мечтите ти да се сбъднат!

Благодаря, Tata! :)))
А аз ти пожелавам бързо оздравяване първо, а след това много дребни и по-големи радости, които да оцветяват живота ти и много любов от най-близките ти. :)))

„Обществото често прощава на престъпника, но никога на мечтателя."...

Мисля, че това място в нета, за което пишеш, не е най-доброто за един истински творец. Не знам с каква цел е създаден сайтът, но напъните на литературните критици там ме дразнят (казвам го като специалист-филолог :). Написах няколко неща там (не като roksolana), но повече нямам никакво желание. От критика до критика има голяма разлика. Но като цяло никога не съм я възприемала (литературната критика).

Аз не се отнасям особено сериозно към никое от писанията си, ни тук, нито където и да било в нета (с някои малки изключения, ориентирани към конкретен човек) и затова все казвам, че писането ми е по-скоро като малък обществен експеримент и ми е интересно да виждам разни реакции. Всъщност винаги са ме интересували хората, скрити зад писанията си и скрити дори от самите себе си. Ти ще ме разбереш предполагам.
Аз също не възприемам критиката, но ... някакъв диалог между хората вярвам, че е възможно да съществува и давам шансове тук-там на някой опита с мен. :))))

Прочел съм всичко негово, което съм намерил - три тома избрани произведения, различни издания с афоризми и "Критикът като художник" . Това наистина е страхотна книга - особено ми допада замисълът на есето "Да се чете или да не се чете". Едва ли гениалният Оскар си е представял, че и след повече от 100 години по този въпрос не само няма да има просветление, а напротив - още по-голяма неяснота и хаос! О, колко ни е трудно днес да отсеем зърното от плявата!
Човекът е такъв какъвто е векът му и няма как да избягам от анализите по съвременни проблеми - но това важи най-вече за научната литература.
Що се касае до художествената здраво се придържам към максимата на Шопенхауер: "Четете стари книги! Само стари, без да се интересувате какво казват новите за тях!":)
*
Един афоризъм на Уайлд, над който често се замислям напоследък: "една жена трябва да е навършила поне 45, за да стане на 30":)))))

... и аз си мисля много напоследък. Всъщност през последните години се учих повече да елиминирам от живота си излишни неща, отколкото да ... научавам все повече и повече ... сякаш смятам, че знанието го има някъде у мен и мога да го открия сама, вместо да го прочитам някъде .... но, човек не може и съвсем сам, така че номера е да обръщаш внимание само на най-важното май и ... да си гледаш живота и какво той ти предлага.

Иначе и аз предпочитам стари книги ... понякога даже доста, доста стари :)))) а що се отнася до възрастта - вярно е и се радвам, че нямам още 30, но .... и този момент ще дойде :)))))